Бащата на Винету е последната роля на Гойко Митич. 55 години по-късно “индианецът” на Европа се снима в трилогия по Карл Май. И на 76 години не ми е проблем да яздя, в добра форма съм, споделя той. Легендарният през 70-те години в страните от Източния блок актьор от три десетилетия живее в старинния берлински квартал “Кьопеник” в скромен двустаен апартамент под наем. Получава малка пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург.
Иначе предпочита да кара велосипед - с него ходи на покупки и обикаля Берлин. Актьорът, който на младини е бил в националния отбор по гребане на Югославия, е във великолепна форма. През лятото кара кану в езерата на Берлин и се гмурка без акваланг в Гърция. 

Става известен с главни роли като вожд - Токай Ихто в “Синовете на Великата мечка”, снима се още в “Чингачхук”, “Оцеола”, “Улцана”, “Следите на Сокола”.

Гойко Митич е роден през 1940 г. в Лесковац, Южна Сърбия, в селско семейство. Завършва Белградската спортна академия. За първи път се снима в киното през 1961 г. като дубльор. Западногерманските продуценти го забелязват и го канят във второстепенни роли на индианци. От 1964 г. попада в източногерманската филмова студия ДЕФА и изиграва главните роли в почти всички индиански уестърни на студията, много популярни в соцлагера по онова време. Митич играе без дубльор.

Редовен участник е във фестивала “Карл Май”, който всяка година се провежда в град Бад Загеберг, където изпълнява любимата на всички роля на Винету, вожда на апахите. В последните години е играл в германски театри ролята на индианеца в “Полет над кукувиче гнездо” и на Алексис Зорбас в едноименния мюзикъл по романа на Никос Казандзакис. Участвал е в немски телевизионни сериали, в театрални постановки с ролите на Робин Худ, Спартак и др.



Моето детство беше обикновено, но щастливо, споделя Гойко Митич. Израснах на село в годините след Втората световна война. Нямахме почти нищо. 

Даже една футболна топка беше истинско богатство. Затова пълнехме чорапите на баба с парцали и ритахме 

с тази импровизирана “топка”. Бяхме по цял ден сред природата. Така от шестгодишен се научих да яздя, и то без седло. Като малък исках да съм “добрият” каубой, а не “лошият” индианец. 
Бяхме изгледали всички уестърни с Джон Уейн, които показват една специфична гледна точка към американската история. Историята винаги се пише от победителите. По-късно, при подготовката за “Синовете на Великата мечка”, се наложи да чета повече и така се запознах с различни аспекти от борбата за свобода на индианците. Два пъти пътувах до Щатите при индианци от племето сиукси. 
Реално погледнато, те все още се борят за правата си. Все още живеят в резервати и нямат официално историческо извинение от страна на американското правителство, каквото например получиха индианците в Канада или аборигените в Австралия. В САЩ имаше чернокож президент, но можем ли да си представим президент индианец? 

Снимахме филма за вожда на семинолите Оцеола в България

Хората бяха изключително сърдечни, посрещаха ме безкрайно топло навсякъде, канеха ме на гости. В България изживях неща, за които един актьор може само да си мечтае. Веднъж снимахме някъде на морето. Може би беше при Балчик, защото скалите там са много подходящи като фон. Една вечер заедно с един колега излязохме да потичаме на плажа и видяхме едно стрелбище. Решихме да пробваме. 

Стреляхме и спечелихме голямата награда - значки с моя снимка като индианец

Много се смяхме. Собственичката на стрелбището, малко по-възрастна жена, не ме разпозна. Най-голямата трудност при снимките за мен беше пушенето! Аз съм непушач и сцените с лулата на мира отнемаха цяла вечност.

Апостол Карамитев го запознал с легендарната певица Леа Иванова в берлинско вариете. Любовната авантюра между “главния индианец” на соцлагера и българската джаз звезда се разгоряла през 1965 г. Вече на 42, тя изглеждала поне 2 петилетки по-млада и излъчвала неустоим сексапил. Години по-късно, през 1967-а, Гойко дошъл в България, за да търси любимата си. Въпреки отчаяните си опити актьорът не успял да намери Леа. Независимо от любовния провал Митич и до днес таи хубави чувства към България.

“Снимахме някъде около Варна. Край една река, май че беше Камчия. Имам чудесни спомени. Разбирах се с българите без преводач, само майтапи. Абе - готини хора. Спомням си добре и българката, с която играх - Искра Радева”, довери преди време звездата на бившата ДЕФА. 

Личния си живот Гойко Митич ревниво пази от любопитни журналисти. Той никога не е сключвал брак, но му се носи славата на голям покорител на женски сърца. Има

слух, че е бил любовник на жената на Ерих Хонекер - Маргот

Но самият Митич уверява, че никога не се е срещал нито с нея, нито с мъжа й, и изобщо се е държал настрана от властта в ГДР. А слуха свързва с реплика на Маргот Хонекер, която веднъж публично го определила като “отличен мъжкар". Според Бате Гойко това се отнасяло за неговите актьорски данни.



Едва преди няколко години той призна, че има извънбрачна дъщеря, родена през 1991 г., която също е актриса и дори е играла на една сцена с него. С майката - архитектката Рамона, имал “безумна любов", но до брак не стигнали. Дъщерята се казва Наталия, родила се в Италия по Коледа, когато там всички си пожелават “Буон Натале!" (“Честита Коледа!").

Все пак има една връзка, която Гойко Митич не е крил, защото тя е била с най-популярната ГДР-ска актриса Рената Блуме.

С Рената се запознахме през 1974 г., докато се снимахме във филма “Улцана”. Играхме съпружеска двойка - вожда на апахите и чаровната мексиканка Леоне. Тя беше потресаващо красива! И на всичкото отгоре - свободна. На няколко пъти късахме, имаше скандали. В крайна сметка Рената разбра, че не съм подходящ за ролята на съпруг. Напусна ме, но не заради Дийн Рид. Сближиха се чак след като той се разведе с втората си жена Вибке - няколко години след нашата раздяла. Рената получи всичко, за което си мечтаеше - съпруг, баща на сина си от първия брак, шикозна къща на брега на езеро... Аз не можех да й дам тези неща. Ето защо с Рид не бяхме съперници, но не бяхме и приятели. Аз играех благороден индианец, а той честен каубой във филма “Кръвни братя”. 

А що се отнася до слуховете, те бяха хиляди. Ето един от сравнително “пресните”: че съм бивш агент на Путин. Само че ще направя малка поправка. Не съм бивш, а настоящ. 

Щом като съм противник на НАТО, значи съм привърженик на Путин! 

Освен това съм гаден сърбин. Тук се говори, че всички сърби са такива. Докато аз имам с НАТО и войските на бундесвера, бомбардирали Югославия, лични сметки за уреждане. Майка ми почина от стрес по време на бомбардировките на Белград. Живееше там с по-малкия ми брат. Отначало загубила говора си. Няколко дни мълчала и не искала да яде. След това сърцето й спряло. Не можах да отида на погребението - натовските войски продължаваха бомбардировките, мостовете бяха взривени, пътищата - разбити, нямаше как да се добера. Чак след половин година успях да отида на гроба на мама. - Сравнително скоро получихте немски паспорт. Защо? - Да, през 2000 г. станах немски поданик. Наложи ми се. Трябваше да летя до Америка с транзитен полет през Лондон. Провериха багажа ни, документите. Полицаят видя сръбския ми паспорт, опули се, отведоха ме встрани и дълго ме проверяваха - сякаш съм терорист. Когато се върнах, подадох молба за немски паспорт, за да се избавя от подобни унизителни процедури. Но аз съм свободен човек, “индианец”, и за мен няма граници. 

Подготви Поли БОЯНОВА