Едно от най-зрелищните престъпления в началото на 20 век у нас е атентатът в софийското казино по време на маскения бал, организиран на 31 януари 1915 г. Той е подготвен от младотурското правителство с цел след дадените жертви от родната политическа върхушка да се повлияе на ориентацията на България в Първата световна война на страната на Централните сили.
За същото настоява и ВМРО на Тодор Александров, а тъй като лидерът на народните либерали д-р Никола Генадиев, след завръщането си от Рим, настоява за коалиция с Антантата, акцията цели и неговата дискредитация и отстраняване от политическата сцена.

Като цяло атентатът постига поставените си цели. Наистина жертвите не са толкова много, колкото са планирани, тъй като един от изпълнителите на пъкления замисъл, Владо Чолаков, при отвиване на капачката на внесената в казиното бомба разсипва част от взрива.

Все пак организаторът на заговора Наум Тюфекчиев, организирал убийствата на Георги Вълкович и Стефан Стамболов, свършва добра работа. Срещу 30 000 лева подкуп полицейският инспектор Стефан Стоилов, отговарящ за охраната на казиното, оставя само един полицай пред сградата на главния вход. А това развързва ръцете на наетите от Тюфекчиев трима изпълнители на зловещата задача - Христо Иванов-Дежурния, Владо Чолаков и Иван Икилюлев. Чолаков запалва фитила и предизвиква
 
взрива, разтърсил в един часа на 1 февруари 1915 г. среднощна София

Четирима души са убити (между тях синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев - поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев - Мара Фичева-Багарова), а осем ранени.

За атентата Тюфекчиев получава от турците 227 000 златни лева и в добавка се появява на местопрестъплението, за да подхвърли версията, че бомбата е изработена в сръбския град Крагуевац. Той е и човекът, лансирал легендата, че атентатът е дело на Викентий Попанастасов, бивш работник в Арсенала и чиновник в Сметната палата, интимно близък с д-р Никола Генадиев.


Никола Генадиев (1868-1923), политик, министър на правосъдието, министър на търговията и земеделието, депутат, убит в атентат от ВМРО, фотография около 1912 г. и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев - Мара Фичева-Багарова


Попанастасов е арестуван, но въпреки побоя отхвърля обвиненията. Заловеният Христо Иванов-Дежурния обаче хвърля цялата вина върху Попанастасов, свързвайки го с д-р Генадиев. Дежурния съобщава на следствието и “новината”, че Генадиев готви да направи своето протеже градоначалник.

Следствено дело №54/1915 се гледа с мълниеносна бързина

от следователите при Софийския окръжен съд В. Чуклев и В. Митаков. На 30 април следствието е приключено, а по углавно дело №291/1915 присъдата от съдийската комисия с председател полк. Димитър Жостов е произнесена на 27 юни 1915 г. От заловените седем подсъдими на смърт чрез обесване са осъдени двама невинни - Викентий Попанастасов и Христо Сантов-Кукушенеца, докато Владо Чолаков не е сред обвиняемите.

Наградата за залавяне на престъпника от 20 000 лева така и остава неоползотворена

Никола Генадиев е разпитан на 17 април, отхвърля обвиненията да е давал пари за атентата на Викентий Попанастасов като “инсинуация”, но реномето му е сериозно накърнено. На 21 октомври 1916 г. е хвърлен в Софийския централен затвор като активен участник в Деклозиеровата афера.


Градското казино, където става атентатът

На 6 септември 1915 г. България сключва договор с Централните сили, а на 1 октомври влиза във войната срещу Сърбия. Втората национална катастрофа ще настъпи след три години...
Генадиев скоро се забърква в друга афера

Чрез французина Фернан Деклозиер той получава от френски банки 15-20 милиона франка, за да купува жито от България. Целта на французите е храните да не попаднат в Централните сили. Деклозиеровата афера скоро е разкрита и Генадиев е осъден. В Софийския централен затвор той лежи с Дезертьора, с Манолев и с инспектора Стефан Стоилов. Бившият полицай е заловен с много пари и секретни документи при опит да премине сръбската граница и е осъден като шпионин. Даже в затвора Дезертьора, винаги готов да лъжесвидетелства, изнудва Генадиев със заплахата, че ще го натопи в един нов процес за атентата в казиното. Едва през 1918 г. Стамболийски освобождава жертвите на тази съдебна грешка.

Дежурния вместо присъда получава обещаната награда от 20 000 лева

Тя едва не му струва живота. След атентата в казиното турските власти решават да прикрият всички следи, като ликвидират истинските извършители. Примамен в Цариград, Дежурния успява да се измъкне и избягва чак в Америка. После се връща в България и става сътрудник на тайната полиция. Животът му е твърде дълъг за човек с такъв опасен занаят.
Тюфекчиев и Икилюлев стават жертва на междуособиците във ВМОРО само година след атентата. И двамата са убити по нареждане на Тодор Александров. Чолаков продължава бандитските си подвизи и при един от тях е застрелян от полицията. Мехмед Сейфедин остава в България и работи като трамваен контрольор в София. По-късно се връща в Турция. Стефан Стоилов е подведен под отговорност за атентата чак през 1918 г. Той единствен плаща за престъплението си.

Най-драматична е съдбата на Милан Манолев

Освободен след Първата световна война, той започва работа като чиновник в статистиката и уж е станал съвсем порядъчен човек, но всъщност продължава участието си в лявото крило на македонското движение, което през 1924 г. се свързва с Коминтерна. Известно време той е връзката с Тодор Паница, който живее във Виена. По заповед от там на 13 февруари 1925 г. той застрелва насред София проф. Никола Милев, главен редактор на сговористкия вестник “Слово” и пръв съветник на Тодор Александров. Полицията не успява да го залови, но следотърсачите на ВМРО се оказват по-находчиви, а може би по-информирани. Манолев е хванат и принуден да подпише самопризнания. След това го застрелват, а тялото му е подхвърлено на същото място на бул. “Дондуков”, където е убит професорът. На трупа е закачена бележка: Убиецът на Никола Милев е наказан.

Борислав ГЪРДЕВ