София, България
08 Дек. 2015, 07:54
7675 прочита
0 коментара
На 8 декември 1914 г. по време на Първата световна война край Фолкландските острови в Южна Америка става морско сражение между германската крейсерска ескадра на вицеадмирал Максимилиан фон Шпее и английската ескадра на вицеадмирал Фредерик Довтън Стърдий.
<strong>Предисторията</strong><br />
<br />
На 1 ноември 1914 г. германската ескадра на фон Шпее в битката при Коронел (Южно Чили) потопява двата британски броненосни крейсера „Гуд Хоуп” и „Монмут”. Англичаните губят 1654 моряци, включително командващия ескадрата контраадмирал Кристофър Крадък.<br />
<br />
Германската ескадра не понася загуби и това обстоятелство нанася сериозен удар по престижа на британския Кралски флот. Германските крейсери получават възможност да преминат в Южния Атлантик, създавайки заплаха както за търговските превози на Британия в района, така и за намиращите се край Южна Африка транспорти с войски, прехвърлящи се на европейския театър на бойните действия.<br />
<br />
Не само от засегната чест, но и от чисто военностратегически интереси, за прехващане на германската ескадра на Шпее британското Адмиралтейство създава силна морска групировка, в която привлича почти 30 кораба, от които 21 са броненосни, без да се броят спомагателните крейсери за разузнаване. Начело на ескадрата е назначен вицеадмирал Стърдий.<br />
<br />
Германското военноморско командване улавя разместването в дислокацията на британския флот. То счита крейсерската война в Тихия океан за малко перспективна, тъй като Япония и Русия воюват на страната на Великобритания. Освен това в Южния Атлантик се намират голям брой британски бойни кораби, прикриващи корабоплаването откъм Азия. Затова успешни бойни действия могат да се водят само в състав на усилена ескадра, но е проблемно нейното снабдяване и то преди всичко откъм въглища и боеприпаси. <br />
<br />
Берлин изпраща до Шпее съобщение с препоръка да прекрати крейсерските операции и да се промъква към родината.<br />
<br />
Шпее размишлява. Той си дава сметка, че обръчът около него се затяга и че Британия неизбежно ще изпрати сили в Южния Атлантик за неговото намиране. Накрая той изпраща отговор, че броненосните крейсери вече са изразходвали половината боезапас, а леките крейсери дори повече, затова ще се връща у дома.<br />
<br />
Адмирал Шпее решава попътно със своята ескадра (2 броненосни крайцера „Шарнхорст” и „Гнайзенау”), трите леки крайцера („Дрезден”, „Нюрнберг” и „Лайпциг”), два транспортни кораба и болничният съд Зайдлиц” да атакува британската военноморска база Порт Стенли на Фолкландските острови. Целта е да бъде разрушена важна стратегическа радиостанция, да бъдат опожарени складовете за въглища и да бъде пленен губернаторът.<br />
<br />
На 6 декември адмирал Шпее събира на съвещание на своя флагмански кораб „Шарнхорст” корабните капитани и им излага плана си за Порт Стенли. Капитанът на „Гнайзенау” капитан цур зее Меркер, капитанът на „Дрезден” капитан цур зее Людеке и капитанът на „Лайпциг” фрегатен капитан Хаун считат начинанието като напълно излишно и дори рисковано. <br />
<br />
Германското военноморско разузнаване съобщава, че британската флота е около Югозападна Африка за потушаване въстание на бурите и няма да срещнат противодействие. При приближаването обаче на Порт Стенли се оказва, че на рейда е акостирала изключително силна британска ескадра: един ескадрен броненосец, 2 линейни крейсера, 3 броненосни крейсера и 2 леки крейсера.<br />
<br />
<strong>Сражението</strong><br />
<br />
Срещата на двете флоти в Порт Стенли е абсолютно случайна. Британската ескадра е пристигнала предната вечер и възнамерява на следващия ден да отплава на юг към нос Хорн. Ескадрата на Шпее по първоначален план трябвало да атакува Порт Стенли няколко дни по-рано, но непредвидена задръжка край остров Пиктон за дозареждане с въглища до 6 декември забавя пристигането им до Фолкландите.<br />
<br />
Срещайки неочаквано явно превъзхождащ противник, Шпее се опитва да се измъкне, обаче британските кораби настигат малко по-бавните германски. Тогава адмирал Шпее заповядва на леките крейсери и на транспортните съдове да се пръснат в различни посоки.<br />
<br />
В 12:47 часа адмирал Стерди вдига сигнал „да се открие огън и боят да започне”. След 10 мин. пръв стреля „Инфлексибъл”, давайки залп от 14 800 м. по „Лайпциг”. Бягащите германци отвръщат на огъня чак в 13:25 часа.<br />
<br />
Сражението се разпада на отделни огнища поради пръсналите се германски кораби. Британските линейни крейсери влизат в бой с германските броненосни крейсери и ги потапят. Същото се случва и на германските леки крейсери. Единствено крейсерът „Дрезден” и болничният съд „Зайдлиц” успяват да се измъкнат, но на 14 март 1915 г. са заловени край Чили.<br />
<br />
По време на боя адмирал Шпее има доблестта да вдигне сигнал към капитана на „Гнайзенау” Меркер: „Вие се оказахте съвършено прав!”, визирайки несъгласието му да се атакува Порт Стенли.<br />
<br />
Към 16 часа става ясно, че флагманският „Шарнхорст” загива. След 4 мин. той изведнъж прекратява огъня и с вдигнат флаг се наклонява, потъва в 16:17 часа. Тъй като „Гнайзенау” все още води бой, британските кораби не губят време да спасяват потъващите хора. Понеже температурата на водата е само 6° - 7°, никой от екипажа на „Шарнхорст” не оцелява.<br />
<br />
Към 17:30 часа „Гнайзенау” изстрелва всичките си 210-мм снаряди, обръща се към „Инвинсибъл”, спира, но не спуска флага си. Дори периодично стреля по британците, но получава поредните залпове. Към 18 часа потъва и той.<br />
<br />
Във водата се оказват около 270-300 души. Британските кораби пристигат на мястото на гибелта му и спускат лодки за спасяване на хората. Спасяването продължава до 19:30 часа. Заради преохлаждането умират и неколцина от извадените около 200 души. На следващия ден те са погребани с почести.<br />
<br />
Догонени са и потопени леките крейсери „Лайпциг” и „Нюрнберг.<br />
<br />
По време на боя британските кораби получават 25 попадения от снаряди, но дават едва един убит и 3 ранени.<br />
<br />
Германските кораби получават 70 попадения (част от тях с голям калибър), като дават 1540 убити и 197 пленени. Сред загиналите са адмирал Шпее и неговите двама синове – по-възрастния Ото на борда на бронепалубния крейсер „Нюрнберг” и по-младия Хенрих на борда на броненосния крейсер „Гнайзенау”.<br />
<br />
<strong>Оценки и последствия</strong><br />
<br />
Фолкландският бой се разглежда от британските историографи като разплата за поражението край Корнуел. Според Чърчил е спаднало напрежението в крацерската война в океаните и се е стабилизирало положението на Великобритания в целия свят. Само след денонощие десетки кораби са изтеглени в британски води.<br />
<br />
Крал Джордж V поздравява всички участници в победната битка, а адмирал Стърдий, пръв от флотските офицери през последните 100 г. получава дворянска титла, като става баронет.<br />
<br />
Успехът е ценен от стратегическа гледна точка по получените резултати. От тактическа гледна точка обаче боят не представлява голям интерес, тъй като става между неравностойни по клас кораби. <br />
<br />
Преимуществото на британските линейни крейсери над броненосните германски в скорост, тегло на залпа и бронирането е толкова огромнои, че съвременници го наричат „бой между гиганти и джуджета”. Впрочем тази победа е една от не многото решителни победи на британския флот в Първата световна война.<br />
<br />
От друга страна британците отбелязват високата живучест на германските кораби, чийто боезапас не се взривява дори от тежки попадения, както се е случило на крейсерите на Крадък при Корнуел.<br />
<br />
Едно от последствията на анализа на боя става изменението на британската корабостроителна програма – дава се преимущество на бързоходни линейни кораби (линкори) от типа на „Куин Елизабет”.<br />
<br />
<strong><em>/По материали в интернет/</em></strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Криминални
Това е прекалено! Диджей-лечител вдигна 300 км/ч. по родните пътища ВИДЕО
29 Март 2024, 10:51
Политика
Жената, която постави Радев в шах, огласи защо хвърли изненадващо оставка!
29 Март 2024, 10:48
0 Коментара: