На 10.12.1877 г. руските войски превземат Плевен

Вестниците на цяла Европа гърмят: &bdquo;Плевен падна!&rdquo; Бойният дух на руската армия се възвръща. Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които после в битките при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.<br /> <br /> Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война. Западната турска армия задържа в продължение на почти пет месеца Плевен, обсаден от руския Западен отряд, като спира руското настъпление в Тракия. От съдбата на Плевен зависи изходът на войната. Във Военния съвет на руската Действаща армия дори се чуват гласове войната да бъде прекратена.<br /> <br /> На 27 юни (15 стар стил) 1877 г. руската армия преминава Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. Руснаците обаче го изпреварват и на 16 юли първи влизат в града. Това заставя Осман паша да се пренасочи към Плевен.<br /> <br /> Руснаците пристигат пред Плевен преди турците вечерта на 18 юли. От града ги дели малко повече от час път. Но според картите им остава почти един ден преход. Командващият V-а Пехотна дивизия генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер заповядва да се пренощува и утре походът да продължи.<br /> <br /> Турците влизат в Плевен малко преди полунощ след изнурителен ускорен марш, като Осман паша не дава никаква почивка, а заповядва веднага да започне изкопаването на окопи.<br /> <br /> На 19 юли руснаците пристигат пред града и изненаданият генерал Шилднер с изненада вижда през бинокъла си прясно изградени турски защитни съоръжения. Руснаците обстрелват турците, но не предприемат атака. Това дава на техните противници още един ден отсрочка за почивка и доизграждане на позициите.<br /> <br /> На другия ден, 20 юли, сутринта Шилднер настъпва към Плевен със силите на 3 пехотни полка, Кавказката Казашка бригада (1600 конника) и 146 оръдия. Османците са изтласкани от някои външни укрепления. Осман паша обаче прехвърля подкрепления и предприема поредица контраатаки, които отблъскват руските части от завзетите позиции. Руски жертви през този ден са 2800 убити и ранени, а османските жертви наброяват 2000 убити и ранени. Основната причина за неуспеха на тази първа атака е лошото разузнаване.<br /> <br /> На 30 юли е проведена втора атака на Плевен със силите на целия Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войници). Силите на Осман паша противодействат с 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия), като формират Западната армия. Водят се тежки боеве при Зелените хълмове, Гривишките редути и Сулуклийски дол. До края на деня османците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7032 убити и ранени, а турските - 1000 убити и ранени.<br /> <br /> Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 7 септември и 13 септември със силите на 75 000 войници (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8500 кавалеристи и 424 оръдия. Осигурено е трикратно превъзходство на силите.<br /> <br /> На 7 септември е извършена артилерийската подготовка на третата атака. На следващия ден са овладени Зелените хълмове и се води бой при р. Вит. На 8 септември боевете са с променлив успех. Последвани са от ожесточени боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево, Зелените хълмове, редутите Кованлък и Иса ага. На 13 септември атаката е прекратена. Руските загуби са 12 814 убити и ранени, турски загуби - 3000 убити и ранени.<br /> <br /> Към началото на ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км. Изпитва остра нужда от хранителни припаси, но на 11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.<br /> <br /> Военният съвет на Действащата руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Командването е ръководено от талантливия генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен. Изградена е плътна блокадна линия. Още в края на октомври са предприети действия за прекъсване на снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш.<br /> <br /> Към началото на декември Осман паша окончателно привършва хранителните припаси. Той обаче все още разчита, че Централната османска армия начело със Сюлейман паша ще успее да премине Стара планина и поне да отклони руски войски от Плевен. Това обаче не се случва. На 4 декември Сюлейман паша действително преминава планината и успява да превземе гр. Елена, но понася големи загуби и прекратява движението към Плевен.<br /> <br /> Тогава Осман паша решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 10 декември обсадените войски атакуват на фронт от 3 км. Води се ожесточен бой за първия ред руски окопи. Руските части отблъскват атаката, а след общо настъпление разбиват Западната османска армия и я пленяват. Руските загуби в този бой възлизат на 1894 убити и ранени. Турските загуби: пленени 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.<br /> <br /> Общи загуби при боевете за Плевен: руска армия - 38 000 убити, ранени и пленени; турска армия - 15 000 убити и ранени, а 25 000 се предават в плен. Макар и на прекомерно висока цена руските войски постигат стратегическата цел, осигурила им януарското настъпление и победоносното завършване на войната.<br /> <br /> Международното обществено мнение е впечатлено както от героизма на руските и румънските воини, така и от военните способности на генерал Едуард Тотлебен и от личните пълководчески качества на Осман паша. По време на неговия кратък руски плен връчената на ген. Ганецки сабя му е върната лично от император Александър II в знак на уважение. Още през следващата 1878 г. Осман паша е назначен за военен министър на Османската империя, която длъжност изпълнява до 1885 г.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />