Култовата група „Трик” се събира след 29-годишна раздяла – по-мъдра, по-ентусиазирана и по-вдъхновена отвсякога. Руми, Снежи и Етиен оповестяват решението си първо пред "ШОУ". А разговорът ни прилича досущ на тяхната творческа съдба – пълен е с откровения, приятелство, истини и усмивки.
- Споделихте ми нещо доста неочаквано, което със сигурност ще изненада приятно мнозина – възраждате група „Трик” след цели 29 години! Кой поде тази идея всъщност?

Руми: (смее се), а такааа, ето това е хубав въпрос.

Етиен: От много години съм голям радетел за това и затова си присвоявам правото да кажа, че не съм единственият, но непрекъснато ръчках и Руми, и Снежито в тази посока. Просто не му беше дошло времето. Сега обаче сякаш моментът дойде, независимо от пътищата, които всеки един от нас е имал през годините, когато се разделихме. Сега стана така, че те отново се обединиха.

Снежи: Така го почувствахме и се получи. Той наистина много ни провокираше, в най-хубавия смисъл, към такова решение, но поради заетостта ни или други причини, все не се решавахме. Досега. Още в началото, когато заговорихме в тази посока, поехме неформална отговорност да го реализираме в даден момент – а ние и тримата сме от този тип хора, които си спазват думата, независимо от всичко. Освен това сме и изключително честни един към друг, почтени – и във финансовите си взаимоотношения, и в приятелските. А това има огромно значение – затова е и възможно подобно завръщане. Просто защото ние не загубихме доверието си един в друг като хора, като приятели и като колеги.

Руми: Това е абсолютно вярно. През годините досега сме имали и периоди, в които сме имали изяви – колеги са ни канили да участваме в различни концерти. Включихме се и в един много хубав проект с бенда на Вили Казасян и на Хилда във връзка с програма, в която бяха включени само песни на „Бийтълс”. Ние бяхме музикални домакини. Ние бяхме и хората, които

подкрепихме дует “Ритон” на сцената

Всъщност винаги сме присъствали на музикалния небосклон, макар и не като самостоятелни изпълнения, но като допълващи и специални гости. Като такива ни канеха колегите, с което показваха и уважението си към нас.

- Споменавате Вили Казасян, а хората, които са имали честта да работят с него, винаги са пълни с неподозирани спомени за него.

Етиен: (усмихва се) Вили е представител на хората музиканти и интелектуални личности, които са дали много насоки в българската популярна музика, и са учители на много от изпълнителите в нея. Ние сме попивали от него и от неговата изключителна интелигентност, от ерудираността, от чувството за хумор, да не говорим за музикантските качества. Да се работи с човек като Вили, мир и светлина на душата му, беше просто един празник. Всичко се случваше с огромна лекота. Но се връщам на думите на Руми и Снежи – за качествата, които ни събират. 

Истината е, че ни събира отговорността - 

и ако ние направим поредица от концерти, ще е от огромното уважение, което имаме към името „Трик”, а не толкова към нашите три имена. Защото нас „Трик” ни създаде като изпълнители, затова му дължим това.


Големият композитор Найден Андреев

Руми: И името „Трик” тясно е свързано и с човека, който създаде най-много песни за нашата група – композиторът Найден Андреев, светла му памет и на него. Както и на самия създател на групата Стефан Широков, който е измислил и такова интересно име, което ние безкрайно обичаме.

- Май с „Трик” е белязано и цялостното ви излъчване от началото на създаването на групата до ден-днешен – винаги да сте неочаквани, различни, изненадващи, провокиращи…

Снежи: Всъщност е точно така, да. И неслучайно Етиен започна разговора с Найден Андреев, на когото гледахме не толкова като на духовен баща, колкото като на скъп приятел, а той бе и двете. И ти сподели, че мястото, където се намираме сега, е същото, на което сте правили интервю преди години и с Найден Андреев – аз просто ще кажа, че това не е случайно. Нищо не се случва просто така. Ще ти споделя и друго – когато решихме да се съберем отново, стана така, че първото ни съвместно участие бе на миналата новогодишна програма – тогава ми мина едно особено усещане. Помислих си, че всички наши родители, които вече ни гледат Отгоре, искат много да ни видят отново заедно. В това число и Найден. Защото ние всички бяхме като едно голямо семейство навремето. И сега усетихме една невероятна енергия, след която вече знаехме, че това е правилното решение за нас.

Етиен: Енергията е невероятно голяма. Но искам да добавя тук нещо за нашия създател Стефан Широков – всъщност той е създател не само на „Трик”. Преди много години е работил с „Щурците”, с Лили Иванова, с Емил Димитров, с Георги Парцалев. Когато навремето легендарната група „Златни струни” се разпада, той създава група „Сигнал”. После създава и група „Турбо”, а малко след това и „Трик”. Това е човек, който имаше нюх към хита, към концерта, към участията. Това беше импресарио № 1!

Снежи: Затова и имаме чувството, че имаме някаква недовършена мисия с групата. Неслучайно казахме, че дължим всичко именно на името на групата, не толкова на някакво моментно настоящо тщеславие, мания да ставаме звезди или нещо от типа. Честно казано, малко в повече идва фактът, че

цялата държава иска да бъде певци и футболисти... няма как да стане! 

Първо се иска талант, а после и много труд, защото ние сме започнали от деца и продължаваме до ден-днешен. А това са много наслагвания – на дисциплина, на много голяма почтеност и отдаденост. Не става от само себе си. А и в България е много трудно – аз лично не познавам български продуцент на такова европейско ниво.

- Може би Маги Халваджиян е такова качество продуцент, макар и не ориентиран конкретно в сферата на музиката…

Етиен: Неговите качества са безспорни, да.


Снежи, Етиен и Руми в най-славните години на „Трик”


Снежи: Но той е по-профилиран, иначе е добър пример, определено. Но тук говорим за човек, който наистина на всяка една база да е толкова подготвен, че да можеш да покажеш на изпълнителя какво точно трябва да прави. Такива хора в България няма. Няма кой да ги обучи, да ги създаде, за да съществуват. Затова на изпълнителите се налага да правят всичко сами – това е изключително трудно. А да припомним, че навремето, когато създавахме групата, себе си в нея, всичко – нямаше дори облекло, нямаше обувки, нищо. Сега, като имаш пари, си го купуваш. А тогава – и да имаш пари, няма какво да си купиш. А ти трябва да изглеждаш по-добре от всички наоколо, някак да го измислиш, пък после да го реализираш.

Руми: Много пъти сме си говорили със Снежи какъв беше тогава този ентусиазъм. Явно всичко се е случило заедно със създаването на тези хубави песни. Било е комплексно, защото направихме всичко с такова невероятно удоволствие и желание – както се казва и в невъзможните условия – възможно.

Етиен: Със страхотен ентусиазъм и в голяма степен доза идеализъм. Тогава го нямаше този комерс. В днешно време много бързо се става звезда, мисли се за големи хонорари. Затова цялата идея зад възраждането на „Трик” е да завършим нашия творчески път наистина достойно за публиката. Няма да бъда лъжец, ако кажа, че нас публиката винаги и много ни е харесвала, и ни е обичала. Ако ние подавахме от сцената любов, я получавахме обратно в десеторни дози.


Етиен Леви

- Групата е минала през много перипетии в миналото, защото миналото ви е осеяно с редица ограничения, забрани и идеологии, които със сигурност не са били лесно преодолими в отделните моменти… Как се справихте тогава, в такава действителност?
Снежи: То е точно така, а ние тогава дори не сме се замисляли. Бяхме млади хора на по 25 и гледахме по друг начин на ситуацията. Но имаше комисии, които подхождаха цензурно. Спомням си един фрапантен случай, когато отидохме в радио София заради песента „Слънчев ден”. Останахме изумени от следното – тъй като в текста на песента се казваше „тича под дъжда мокрото момиче…”, викнаха автора на текста,

за да искат обяснение - “какво е това мокро момиче”

попитаха, а той обяснява, че дъждът е валял и момичето се е намокрило от него. И му се казва: „Ама какво е това, да не е подмокрено това момиче!” Е, какво можеш да отговориш на такава просташка реакция, без извинение. Оставаш с отворена уста… и в един момент започваш да променяш нещо, без да има логична причина за това.

Руми: Имахме много смели идеи в творчеството си – и ние, и композитори, и текстописци.

Етиен: А като добавим и това, че в песните си постоянно гонехме едно по-друго вокално разположение, защото една постройка на мъж с две жени никак не е лесна. Имахме и много интересна и колоритна актьорска задача. Изобщо бяхме новатори във всяко едно отношение.

Снежи: Искам да добавя нещо важно, което Етиен няма да си признае – много рядко има мъжки глас, в случая неговият, който между два женски гласа, да се вписва по такъв изключително балансиращ и ненатрапващ се начин. Това му е едно от изключителните предимства. Истинска дарба. Природна мекота на звученето.

Етиен: Истината е, че не звуча нахално (смее се).

Руми: Не, не, в никакъв случай. Не нахално, а изключително спято.

Снежи: Много хора казват „добре де, но той не се чува…”. Точно това е идеята – той не трябва да се чува като изпъкнал, отделен глас, а да звучи балансирано…

Етиен: ...да се слива с околната среда (смее се). Извън шегата – хората тогава просто не знаеха, не познаваха този начин, защото бяха свикнали с един друг тертип.

- Текстовете на песните съвсем не са единственото, което са ви забранявали навремето – а също и облеклото, колоритността, контраста в прическите, всяка форма на творческа провокация, която се е раждала в съзнанията ви…

Етиен: Така беше, да… Имахме един „хубав” период, в който снимахме много. И почти нямаше забавно предаване, в което да не бяхме поканени, а ние вечно бяхме готови – от прическите до облеклата. Да, беше трудно, но и ние подхождахме с упорство, не се отказвахме. Дори помня веднъж, гостувайки на Слави (Слави Трифонов, бел. ред) на 17 октомври 2006 година, той каза:

“Вие изпреварихте собственото си време!”

на което Руми отговори с „Така е”. Малко хора знаят, че ние бяхме сред основоположниците на актьорската задача в песента, на танца, пластиката и хореографията в песента. За нас е било огромно удоволствие. После сме имали много последователи, които дори не са знаели от кого е тръгнало всичко това – но и заради което ние сме били забранявани! Снимаме като луди в предаванията, хората са щастливи, че ни виждат, обаче после 4-5 месеца не се появява нито една снимка из медиите с нас. Видя се накъде отиват нещата, че идва съвсем различно време. Преди това тази чисто техническа цензура, която следеше да не би в текста да има нещо срещу партията, бе туширана донякъде.


Снежи (вляво) и Руми са все така очарователни и днес


- Вкусът към музиката в момента е много размит – и поп музиката, като че ли, се губи между рап и поп фолк звученето…

Руми: Ние все пак смятаме, че наистина хората на изкуството трябва да възпитават вкуса в публиката. Но ти си права за това, което казваш…

Снежи: Мислела съм и аз за това. Малко черен хумор е, но искам да го споделя. В света няма друга държава, в която да има чалга. Ние сме родоначалниците на чалгата. А чалгата да бъде изместена от… рапа. Трябва да си наложа огромна цензура, за да кажа следващото си изречение… Как така от пошлото да стане по-пошло?! Ние се състезаваме да става по-лошо ли, какво?! Имам една идея точно по този въпрос, но все още я пазя в тайна – дори и от Етиен и Руми – и ако тя се случи, ти ще си първата, която ще разбере! Само ще ти кажа нещо, от което ще се изненадаш – оказва се, че ние сме родоначалници и на рапа. Направихме го с песента си „Диалог”, която е със страхотен текст на Михаил Белчев.

Етиен: О, да. Аз дори съм говорил с Криско и с други рапъри, които признават това, казват „О, да, ние знаем това”. А говорим за далечната 1983 г.

Снежи: И в тази наша рап песен няма нито един цинизъм, нито един вулгаризъм, а едно атрактивно звучене.

Руми: Стойностен рап.

Етиен: В „Диалог” се разказва за борбата на човека с неговия вътрешен глас – нещо, което всеки един притежава, оставайки сам със себе си. И нещо смешно ще споделя с теб – заради този рап преди доста време ми казаха в един формат, че съм бил „дядото на хип-хопа” (смее се). Но хип-хопът е култура – цели университети в големи държави се занимават с изследването на това социално изкуство, защото то включва в себе си не само пеенето, но и уличните танци, графитите, много неща.

- А как ще се проявите сега – с концерти и турнета ли?

Снежи: България ще разбере за „Трик” отново не само след това интервю, но и като реализираме поканите, които имаме. Искам да ти кажа, че в интернет заваляха покани от цяла България към нас в момента, в който се пусна слух, че се събираме. „Елате при нас, чакаме ви! Благодарим ви, че ви има!”, така ни пишат. Хората явно имат нужда от точно този дух, който ние им носим.

Руми: Не правим някакво грандиозно амбициозно завръщане, просто се връщаме към нашето име, което и тримата много обичаме.

- Предстои нов сезон на „Като две капки вода”, където сме чували да се пеят и песни на „Трик”. А не може ли оригиналът да стъпи на сцената и директно да покаже как става? Може да имитирате себе си отпреди 29 години например…

Етиен: Ооо..! (смее се). Интересна мисъл. Ами то тогава оригиналът няма да покаже имитация, а ще покаже себе си. Пак ще е „Трик”, но си права, че времето е най-правилният съдник. Нямаме такива грандиозни амбиции наистина. Доставяме удоволствие чисто емоционално на себе си.

- А мислили ли сте някога да издадете като „Трик” една винилова плоча? „Ритон” го направиха, а това е една бутикова емоция, която носи повече емоционален, отколкото комерсиален заряд.

Етиен: Определено има носталгия към винила като материал. И ти много точно и правилно го каза – това е бутиково усещане и потребност. Но ние първо искаме да задоволим потребността си да я има отново групата, след това да възобновим хитовете си, да направим нещо ново и чак след това можем да помислим и в тази посока. Иначе идеята за винилова плоча е супер.

Снежи: Наистина. И действително човек се развива, състезавайки се сам със себе си.

- Желая ви успешен нов старт и повече спечелени състезания със самите себе си!

Снежи: И ние ти благодарим за това отношение. И затова, когато има нещо важно, ти ще го научаваш първа.

Руми: Ти ще бъдеш нашият талисман!

Интервю на Анелия ПОПОВА