Киноидолът Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. През 1979-а, когато е все още никому неизвестен, режисьорът Борислав Шаралиев залага на него във филма „Всичко е любов” и уцелва десетката. Иван Иванов се изстрелва на върха на славата заради красотата и таланта си с ролята на 18-годишния питомец на ТВУ Радо. Впоследствие синеокият чаровник, любимец на хиляди българки, получава наградата за дебют на Съюза на филмовите дейци и става истинска звезда. Следват култовите филми „Лавина”, „Юмруци в пръстта”, „Комбина”, „Мярка за неотклонение” и други. И днес, въпреки побелелите си коси, Иван Иванов си е все същият бунтар, като героите си – удивително откровен и въздействащ. Изкушен от перото, има издадени и няколко книги с поезия и проза.
Става абсолютен секссимвол през 70-те и 80-те

Едва 23-годишен се жени за медицинска сестра, от която има син Георги, сега съдия. Развеждат се след година. Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова. „Видях я и си казах - това е моето момиче”, признава актьорът. Двамата са заедно и до днес. Имат син Стефан, който е режисьор, рапър, по-популярен с прякора Уош Ем Си.

През 70-те и 80-те години Иван Иванов бе абсолютен секссимвол – какъвто между другото продължава да бъде за мнозина и към днешна дата. Но като че ли изведнъж се оттегли от светската суматоха – за да живее спокойно и уютно със съпругата си Петя Силянова в къщата им в Оборище.


С Ваня Цветкова във филма „Комбина”, 1982 г.

„Няма двубой, както пише Иван Вазов. Тялото и духът ми се разбират прекрасно, още повече, когато съм в компанията на красиви хора – не само по външност. Чувствам, че дишам истински! Нищо не ми липсва, уютно и приятно ми е. Може би ти улучи момента за разговор, защото като всички хора, и аз понякога изпадам в своите депресии. Понякога и духът е сломен”, това ми сподели големият актьор в най-откровеното си интервю през 2010-а. Разговор, който звучи повече от показателно за него и сега.

Вярва и в съдбата, и в хората

Иван Иванов живее в къщата си в Оборище вече повече от 20 години. Но за него дори тя е част от съдбата. „Един приятел каза, че трябва да ми покаже едно място и една къща. Харесах го веднага и купих къщата. Два-три дни съм в София, после отивам в Оборище. От прозореца се виждат черквата и връх Илинден, или Ушовица, както го наричат местните. Седя си в двора, имам си приятели, колело, мотопед. Идват ми на гости, разбирам се с комшиите” - споделя Иван Иванов. И добавя: „Споделяме си всичко. Шантави са тук людете, също като мен. Ами, „мечани” (Мечка е старото име на Оборище) - луди, непокорни, вити, чепати. Има доста общи черти помежду ни. Щом съдбата е казала, значи има нещо! За да попадна в това място, не е случайно”, споделя актьорът. Той вярва в съдбата повече, отколкото можем да предположим. Вярва обаче и в хората – нещо, което вече срещаме все по-рядко.

„Вярвам и в съдбата, и в човека – те всъщност са едно цяло. Няма случайни неща. То как иначе би могло да се крепи това небе, ако има някаква случайност?

Не вярвам в случайността, има някакъв строен ред във всичко

Да осъзнаеш чудото в теб, да ти стане топло, да дадеш топлина на друг, да ти отвърнат със същото. Затова човешкото общуване е много красиво нещо.”
И въпреки че той безспорно е един успял човек, твърди, че всъщност простите неща правят човеците. „Амбицията не я разбирам. Тялото ми не е амбициозно”, откровен е Иванов. И е невъзможно да не му повярваме! Защото дори и на млади години, той признава, че по-скоро е чувствал себе си целеустремен професионално, отколкото амбициозен на всяка цена – каквито хора днес срещаме на всяка крачка.

„Сега остава усещането за живеене, което не е свързано с професията, а с простите неща, духовните. Чудесата са непрекъснато около нас. А пък ние: „Ах, каква роля съм направил, какъв гений съм изобразил”. Добре, получавам пари за това, имам умение да играя, ти имаш други умения. Но умението да живееш? Умението да дишаш? Хората трябва да се замислят за най-простите неща. Чудя се как може на моите колеги непрекъснато нещо да им липсва. Имам усещането, че

днешните актьори много се вземат насериозно

Малко е тъжно, интересуват се само от роли, ангажименти. Обичат да се показват, да говорят за себе си, страшни чудесии. Човек не трябва да се вманиачава – „Оооу, аз ще умра на сцената, ще умра на сценичната площадка”. Ми излезте от тая роля бе, аз не обичам колоси, обичам живи хора. Толкова е просто, толкова е ясно...”.

Дължи летящия си старт на младоликост

Иван Иванов дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ. Преди това иска да стане летец като баща си. Още като студент секссимволът на родното кино дебютира в един безпрецедентен филм на родната кинематография - матрос в „Срещу вятъра” (1977) на Христо Христов. В ролята на стария моряк е Григор Вачков, а на матроса - Иван Иванов.


2015 г. Кметът на столицата Йорданка Фандъкова връчва награда на София на обичания български артист

Големият български актьор е дълбоко емоционален и свенлив човек. Затова и голите любовни сцени му били трудни за заснемане. Първият път, когато трябвало да се разсъблекат пред камери с Янина Кашева, сцените се оказали пълен провал. Но не се отказали – дръпнали по 50 грама уиски, за да се отпуснат малко. „И така се разкрепостихме, че се отрязахме от няма и 50 грама, седяхме и гледахме невиждащо. Ушите ми бучаха, Иван почти заспа. Натовариха ни на едни коли и ни върнаха обратно в София”, споделя с усмивка днес Кашева. В крайна сметка успели да снимат сцената, след като все пак се поопознали на един купон преди това.
„Всичко е любов” бързо печели изключителна популярност, а зрителският му успех е направо невероятен – само за няколко месеца филмът е гледан от над 2 милиона зрители.


Кум е на Ваня Цветкова

Чочо Попйорданов го нарича „Българският Марлон Брандо”

Малцина знаят, че Иван Иванов е кум на колежката си – голямата актриса Ваня Цветкова. „Ванчето, голяма актриса... Аз съм й кум, обичам си я. Навремето се ожениха в Созопол с Павката, а впоследствие се разведоха, не знам по какви причини. Тя си живее в САЩ. Имаше такава случка, когато снимахме през 2004 г. „Другият наш възможен живот”, но не съм се ядосал толкова, колкото се писа. Напротив. На мен такива неща не могат да ми забранят да правя, нищо, че са пороци. Но с Ваня ме свързва едно добро приятелство, това е важно да се знае”.

Актьорът беше голям приятел и с Чочо Попйорданов, който преди години заяви, че за него Иванов е „Българският Марлон Брандо”. „Чочо ми беше голям приятел, много добро момче”.
 

Момичета се самоубивали заради него

„Спомням си за почти всички случаи, а те бяха наистина много. Между тях обаче, имаше и неприятни. Имам почитателки, които са ми причинявали болка неведнъж. Такива, които са забременявали мнимо, които са се самоубивали, прерязвали са си вените и какво ли още не. Казвах си: „Боже, Господи, какво става?”. Имаше дори един такъв случай, в който обезумял от мъка баща ме намери, извади от джоба си моя снимка и каза: „Тази снимка стои на нощното шкафче на дъщеря ми!”, извади пистолет и ми го опря в главата. Стоях като парализиран и му казах, че не познавам дъщеря му, но той имаше желание да ме убие. Оказа се, че момичето се е самоубило.

Доста пъти пък, както съм си вървял по улицата, изведнъж отнякъде някой е идвал и ме е пребивал, ей така, безпричинно, без да знам защо или да го познавам. Питам: „Защо, какво става?”, и ми се отговаря: „А-а-а, ти ли си този, дето се прави на голям, ти ли си тоя от снимката...”. Вероятно е имало момичета, които са изразявали по малко по-особен или агресивен начин почитта или любовта си към мен, но накрая аз понасях подобни последствия”, споделя още в разговора ни Иванов.


Подготви Анелия ПОПОВА