На фона на вълната от отличници, които всяка година поемат към вузове зад граница, вече има и обратна тенденция - младежи се отказват от този път, прекъсват следването си в престижни университети и се връщат у нас, като продължават висшето си образование в тукашни учебни заведения. 
Този процес започна преди няколко години, но вече можем да говорим за трайна тенденция, казва ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Кольо Динков. Само за един от последните Академични съвети се наложило той да разгледа 5-6 такива случая на младежи, които се връщат от Англия, Германия, Турция, Украйна. 

Трудно е да се посочи една общовалидна причина, всеки случай е различен, обяснява ректорът. Повечето  приети зад граница са отличници, затова почти не се случва да не могат да издържат на нивото, което се изисква в чуждото учебно заведение. Най-често билетът за обратен полет към родината се купува заради трудна или невъзможна адаптация на новото място или понеже семейството не може да издържи финансово. 

И у нас има подобна тенденция - всяка година приемаме около 800 студенти и ¼ от тях прекъсват още през първата година на следването си, казва проф. Динков. Отчитайки това, че кариерното ориентиране явно се случва чак след като студентите започнат да учат нещо, от УХТ се ориентират към по-окрупнени специалности. В тях до трети курс студентите ще учат фундамента и елементи от различните специализации, но чак в 4. ще има тясно профилиране. Бизнесът  също предпочита този подход, а е по-полезен и за младежи, които се  преориентират, тъй като с по-универсално образование по-лесно могат да продължат обучението си в друго висше училище, казват от УХТ. 

Там отчитат и друга тенденция - наши младежи да завършат бакалавърска степен в чужбина, но да се върнат в родината за магистратурата. 

В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” също наблюдават подобни процеси. За последния Академичен съвет зам.-ректорът доц. Мария Стоянова прегледала досиетата на десетина младежи, които се връщат от чужбина и искат  ПУ да признае годините им там, за да продължат следването си под тепетата. И тук става въпрос и за студенти, които са се отказали след първи или втори курс, и за такива с вече завършена бакалавърска степен, които искат да се запишат в магистърска програма у нас. Един от  младежите например вече има диплома по математика от университета в Хемптън, Англия. Сега кандидатства за магистратура в ПУ. Същия път е избрало момче, което пък е учило история в Шефилд. Тяхна колежка се връща, след като е учила биомедицина в Кингстън Юнивърсити на Острова. Има и още две  момичета, от чиито документи става ясно, че са учили в Испания архитектура и образна диагностика. Тяхна колежка се връща от същата държава, където е била приета да следва реставриране на културно наследство. Има също младеж, който първоначално е избрал САЩ, за да учи биология, но сега изборът му се спира на ПУ. Млада жена пък се е пренасочила към пловдивския вуз, след като е учила международни икономически отношения в Чехия. 

Нямам обяснение защо тези млади хора сменят курса, вероятно причините ще стават ясни постепенно в следващите години, коментира доц. Мария Стоянова. Регионът в последно време много се разви - може би вече има пазар за квалифицирани кадри, а може би просто не могат да се адаптират към живот в чужда страна, допуска тя. 

  Проверяват всеки в черен списък на нелегитимни вузове 

 Всички завръщащи се младежи минават през процедурата за признаване на чужда диплома или период на обучение в чужбина. Стъпките, които трябва да направят, отскоро са облекчени. Преди от училите в ЕС се искаше легализация и превод на документите. Сега е достатъчен само превод, но трябва да е направен от заклет преводач, който има договор с МОН.  

Комисии към различните факултети преценяват доколко програмите и учебните планове, по които е учено в чужбина, съответстват на нашите, за да се продължи следването тук. Когато става прехвърляне за нова учебна година, преди това трябва да е признат периодът на обучение зад граница. За целта има още едно задължително условие - проверка за легитимност на представените документи. Националният център за информация и документация е предоставил на висшите училища у нас специален черен списък със съмнителни вузове по цял свят. Преди да бъде приет всеки завръщащ се от която и да е държава, се проверява дали дипломата му не е от някое от тези нелегитимни заведения. Това засичане вече става на място във вузовете, а през НЦИД се минава задължително само в случаите, когато завръщащият се от чужбина иска признаване на дипломата, за да започне работа у нас. 

Източник: Марица бг