Имаше един мъж, който би приел за началник само една жена -желязната лейди Маргарет Тачър. Това не му се случи, въпреки че кариерата му не се размина без шефки дами. Ако не беше си отишъл преди около три години, на 20 януари този човек щеше да навърши 85. Отлетя за миг, както си бе пожелал. За тези, които го познават, той бе една от най-интересните, надарени и късметлии личности в последния повече от половин един век. Доктор, но не лекар, математик, режисьор, професор, академик. При него историите бяха повече от дните му. И все такива, каквито може да съчини само един писател, от живота.
Хачо Бояджиев е рожба на любовта на богата унгарка и известния в далечното миналото плейбой, приятел на принц Кирил и мотоциклетен състезател Димитър Соколов. Ражда се като Имре. Семейството на майката  обаче не иска и да чуе Соколов да им стане зет. Така бебето попада в дома на един от най-знатните търговци в Нови пазар Кирил Бояджиев. А  Имре става Хачадур.  Когато го давала, унгарката се заклела на осиновителя му, че до неговата смърт няма да се обажда и да вижда сина си.

Вече на  дванадесет момчето случайно вижда в регистрите, че е осиновен. Години след това, в деня, в който умира старият Бояджиев, на вратата се звъни. Непозната жена се представя: унгарката,  неговата майка. Синът се грижи  и за двете жени до края им, но никога не нарича втората майко.

Хачо Бояджиев учи математика в Софийския университет. После записва режисура във ВИТИЗ. Казваше, че следването му не е било по вода, но така или иначе след седем години завършва и отива в Кюстендил по  разпределение. Директорката на театъра не е очарована, но му дава репертоарния план за сезона 1958/1959 година с думите: Бояджиев не мислете, че съм ви искала, пратили са ви...

Младият постановчик избира пиесата  „Два ангела слизат от небето” от Гюнтер Вайзенбор. Не я е чел и нищо не знае за нея. Дават му два месеца да я подготви и 750 лева на онези пари заплата. Той решава да я направи само за 20 дни.


Любовта му с Весела продължи до края

На премиерата идват ректорът на ВИТИЗ Б.Д.Митов и маститите професори Желчо Мандаджиев, Кръстьо Мирски и Георги Костов.  Режисурата е оценена с отличен. На 25 години Хачо става директор на театъра във  Видин, но явно това не е стихията му, въпреки че след няколко десетилетия още веднъж ще седне в кабинет, на чийто врата ще има внушителната табела: директор.

На младини  обаче вместо Бабините Видини кули театралът предпочита Айфеловата кула. 

По онова време Париж е символът на световното кино. Жерар Филип вече е отлетял на небето, а от  огромните плакати над киносалоните  блести една новоизгряла звезда - Бриджит Бардо. Хачо е обикновен сервитьор в бистро, мъчи се със своя френски  от  колежа и мечтае да снима филм с Жан Маре, Жан Габен, Фернандел.  Докато разнася напитките, един клиент се впечатлява от произношението му и като разбира, че е режисьор, го вика да му помага. Мъжът на средна възраст е прочутият Рене Клер.  Във филма „Порт де Лила” българинът става седмият му асистент. Остава при него още година и половина. Какво ли би се случило, ако беше продължил. Трудно е да се предвиди, но сигурно е, че  Българската телевизия нямаше да има едно от най-оригиналните си имена. 

Всъщност Хачо Бояджиев се връща точно заради това, заради телевизията, която тогава тъкмо се създава.  Той е във вихъра си, въпреки че има много фактори, които успокояват кипящата му кръв. 

В началото на шестдесетте вечно враждуващите Ямбол и Сливен пренасят борбата в столицата. Кой ще е по- по- и най- решава специално жури. Спектакълът е в зала „Универсиада”.  Режисьор на  предаването, което се излъчва на живо по единствената тогава телевизия,  е Хачо.  Той решава в края на двубоя да пусне Емил Димитров. В  този момент авторът на „Моя страна, моя България” е забранен. Неизвестно защо. Някой така е решил, после забравил. Повече обяснения няма.  Режисьорът  поема риска. Иска да зарадва зрителите.  Емил трябва да изпее две песни.   След  втората обаче  никой не е в състояние да усмири публиката. Залата е като врящ котел. От сцената, където е монтиран специален телефон,  певецът се обажда в апаратната: „Хачо, какво да правя”. Не спирай... е отговорът. Рискът си заслужава. Концертът продължава цели тридесет минути и успехът е огромен. 


Вежди Рашидов му връчва „Златен век”

Още една голяма българска легенда свързва началото на кариерата си с Хачо Бояджиев. Това става, когато в България идва прочутата за времето си група „Северните тигри”. Концертът е в зала „Универсиада”. Лили Иванова е избрана за подгряваща на шведите.  Тогава изпълнява на италиански песните на Рита Павоне. Хачо й поставя условието да пее на български. Първата вечер тя се притеснява и напуска сцената след втората песен. На следващия ден Бояджиев монтира специално пулсиращо в ритъма на музиката осветление, подготвя  мизансцен. Успехът е огромен. Залата не иска да я пусне. Джем Сферт, звездата на „тигрите”, чака зад сцената и се чуди какво става. На другия ден те си тръгват. Това разказваше Хачо. Освен това и как за снимането на клипа на песента „Без радио не мога” докарал от Перник на собствен ход тежък валяк. Машината пътувала два дни. Защо го е направил, той по-късно сам не можеше да си обясни.

И днес, когато иска да развесели зрителите си, Българската национална телевизия пуска някои от нещата, които Хачо Бояджиев остави. Навремето го обвиняваха, че когато станал директор на БНТ, излъчил своята постановка „Криворазбраната цивилизация”. Един  жизнерадостен  мюзикъл с  Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Ружа Делчева, Никола Анастасов. А той не беше показван  двадесет години. Добре, че сега това се случва по-често.

Винаги с цигара и уиски

На осемдесет години Хачо Бояджиев не загуби нито един от навиците на  младостта си.  В ръката му винаги  имаше  скъпа цигара или чаша уиски,  от която отпиваше пестеливо.  Около него - обичайният  кръг  приятели. И всички не се уморяваха да го слушат. 
Последната му телевизионна рожба  „Полет над нощта” не оставяше много хора да спят. Продуцентът с  гордост казваше, че никой от поканените не му е отказал да дойде.  Сигурно защото, да  гостуваш в предаването на Хачо Бояджиев е чест, която влиза в най-запомнящите  се страници на всяка биография.


Исак Гозес