Съдебната битка между олигарха Иво Прокопиев и лидера на ПП „Екогласност”, секретар на Федерацията на потребителите инж. Емил Георгиев, която се проточи няколко години, най-после приключи. Софийският районен съд реши, че инженерът е невинен по всички обвинения. Нещо повече – дори отпада и глобата от 1000 лв., която Софийският градски съд наложи на Емил Георгиев, защото е нарекъл Иво Прокопиев „престъпник в бяла якичка”. Репортер на „ШОУ” бе свидетел по делата и имаше възможността лично да участва в този своеобразен съдебен водевил.
Преди няколко години малкото градче в долината на река Марица, Меричлери, стана производствена площадка според концесия, която дава право на Иво Прокопиев да добива варовик в землището на града. С първите взривове в околностите на града започват и проблемите на местните хора. Унищожени са плодородни земи, разместени са земните пластове, а това насища питейната вода с арсен. Загърбена е и гордостта на градчето – минералната вода. Това е първата българска вода, получила престижна награда в Лондон в началото на миналия век. Казано е: „Минералната вода на Меричлери е половин аптека! Аптека, в която няма минерална вода от Меричлери, не е аптека!” Тази вода е трета в света и втора в Европа по съдържание на минерали и на химически елементи. Днес тази вода не се използва. Втора година не се пълни и басейнът, който иначе всяко лято гъмжеше от хора. През декември 2010 година стана публично известно, че питейната вода в селището е замърсена с арсен и това е известно на РИОКОЗ – Димитровград от май същата година. На 19 декември жители на градчето излизат на протест, който е подкрепен от ПП „Екогласност“ и инициативен комитет „За защита на Меричлери“.

- Г-н Георгиев, честито! Спечелихте битката с Иво Прокопиев, доволен ли сте?
- Аз не съм се съмнявал в това. Не може съдът да не види това, което „Каолин” на Иво Прокопиев причини на Меричлери. Той, разбира се, вече не е собственик, но, както се каза – Мавърът свърши своето пъклено дело. Част от жителите на Меричлери са болни, умират. Голяма част от земята им вече не е така плодородна, както беше, дърветата, също като хората, умират. Прави! Аз съм се заклел на гроба на моя приятел Танко Русев, който почина от рак на кръвта, че няма да простя на Прокопиев това, което причини на Меричлери. Участвах в протестите, давах пресконференции, за да пробудя нечии заспали съвести, а той, олигархът, ме даде под съд. Съдебният му иск беше за близо 300 хиляди лева. Съди ме и брат му и, разбира се, не можаха да ме осъдят.

- Какви бяха обвиненията към вас? 
- Нелепи, за да не кажа смешни. Тъжителят твърди, че в интервютата и пресконференциите съм го наричал „олигархът Иво Прокопиев”, че съм хвърлял обвинения към „кръга на Прокопиев”, казал съм за него „престъпник в бяла якичка”. И всичките тези мои квалификации му причинили депресия, не можел да спи и да ходи нормално на работа. А съпругата му, Галя Прокопиева, която беше свидетел по делата, предизвика смях, като каза, че продавачките на краставици от Женския пазар обиждали Прокопиев на „олигарх” и той не смеел да пазарува, за да не се разстройва повече. Представяте ли си, човекът, който погуби спокойствието на един град, доста от чиито жители се разболяха, а други умряха от левкемия, изпадал в депресия, защото съм го наричал олигарх. Смешно и жалко! Най-голямата травма, която съм му нанесъл, било на брифинга в Народното събрание, където съм казал: „Иво Прокопиев чрез предприятието си „Каолин”е причинил епидемия от левкемия в района на град Меричлери. Той има вина за смъртта на няколко души от града, заболели от същата болест. С действията си е причинил заразяване на питейната вода с арсен, извършва престъпления срещу околната среда и частната собственост, разрушава 8 могили от римо-тракийската епоха и от 2 години оказва абсолютен натиск и тормоз върху еколозите, за да си мълчат…” 



Меричлери протестира

- Не отричате, че това са ваши думи?
- Разбира се, че не отричам. Аз мога и днес да ги повторя с чиста съвест, защото казаното от мен е сто процента истина. Някой да го е опровергал? Смешно е!…

- Според вас излиза, че и самият съдебен иск е… смешен?
- Щеше да е смешно, ако не беше толкова тревожно и тъжно. „Каолин” наистина разболя част от хората в Меричлери. Не са много къщите, пред които няма некролог. Колко години хората пиеха вода от водоноски, почти като в първобитнообщинния строй.

- Да, но държавата остана безучастна към проблема. Да не би Прокопиев да е от онези, които стоят над законите и се считат за недосегаеми?
- Да, така е, но аз съм убеден, че възмездие все пак ще има. Човекът, който причини толкова поражения върху физиката и психиката на хората и върху околната среда на Меричлери, няма как да не си плати за това. И делото, което той загуби преди няколко дни, е едно от доказателствата. Всъщност това е поредното дело срещу мен, което той губи. Но Иво Прокопиев има да плаща още много грехове. И ще плаща, повярвайте ми, та ако ще и най-големите покровители да има над себе си. Докато делата се водят срещу мен, моите свидетели един по един отиват в по-добрия свят. Официалната статистика на заболелите жители на Меричлери е ужасяваща. И това се знае от много хора. А Прокопиев го раздава на обиден и се чуди за коя дума да се хване, за да заведе ново дело.

- Какви други дела е водил срещу вас?
- Първото наказателно дело срещу мен от частен характер тръгна през 2012 г. Заведе го изпълнителният директор на „Каолин” Димитър Ангелов, но и на съда беше ясно, че зад него стоят братята Прокопиеви, които се явиха като свидетели. На това дело въобще не беше дадено ход, защото съдът прецени, че не съм изричал обидни квалификации. Второто дело с почти същия съдебен иск се води от Александър Прокопиев, брата на олигарха. Това дело тръгна и приключи с „невинен” за Емил Георгиев. А на третото дело, за което стана въпрос по-горе и приключи с оправдателна присъда за мен, адвокатката на Прокопиев директно заплаши репортера на „ШОУ”, че ако се появи макар и един ред в пресата, ще има ново дело. Е, появи се не само един ред, ами цяла страница преди една година, но нахъсената адвокатка дори не напомни за себе си.

- Г-н Георгиев, вече няколко години ви преследват съдебните искове на Прокопиев, но не можаха да ви осъдят. Дори глобата от 1000 лв., която Градският съд в София ви наложи за изреченото от вас: „Тъмен субект с бяла якичка”, отпадна. Отдъхнахте ли си вече?...
- Мен никога не са ме притеснявали съдебните искове на Прокопиев. Сега още по-малко. Надявам се обаче той да е проумял безсмислието на една такава неравна съдебна битка. Казвам неравна, защото истината винаги побеждава. А през всичките тези години върху мен имаше огромен натиск да си мълча, да спра протестиращите. Дори се опитаха да ме убият, за което съм подал сигнал в полицията. Не съм от тези, които си мълчат, а и знаете ли колко много хора ме подкрепят в тази моя борба за здравето на хората и на природата. Неотдавна телевизия Канал 3 направи филма „Капитал и кръв”, който с подробности отрази това, което се е случило и случва в Меричлери. И прокуратурата вече работи по изнесените ужасяващи факти. Ще има и разследване на Държавната агенция по национална сигурност. А сюжетът на документалната лента е като филм на ужасите…Може би затова искаха да ми затворят устата, но не се получи. Аз съм защитавал жителите на Меричлери и ще продължа да ги защитавам, защото наистина имат нужда от подкрепа.

Буквално преди дни кметът на Меричлери Николай Колев в открито писмо до служебния министър на околната среда и водите Ирина Костова, до главния прокурор Сотир Цацаров и до ДАНС разказва, че Меричлери цъфти и връзва, че няма болни хора, че водата не е замърсена и че „потресаващата екологична катастрофа, довела до заличаването на цял български град” е измислена от средствата за масова информация. Че „години наред срещу град Меричлери се води целенасочена и последователна негативна кампания, която цели да създаде много грешна представа за града”. Какво ще кажете?
От това, което чувам, излиза, че продължилите месеци наред протести на меричлерци са измислени, че моят приятел Танко Русев, който беше член на инициативния комитет „За защита на Меричлери” и за кратко време си отиде от левкемия, е още жив, че голяма част от плодородната земя край Меричлери продължава да ражда онези прочути и екологично чисти чушки, че плодните дръвчета в дворовете на хората не са циментирани от варовика, че камионите на „Каолин” не са разбили пътищата, че хората не пиха вода от водоноски?... Може пък и да съм го сънувал всичко това, кой знае!...