Ани Крулева: “Топследователят” Ботьо Ботев заличи дирите от касапницата в “Белите брези”!

Ани Крулева е родена на 10 септември 1941 г. в София. 20 години работи в прокуратурата. През 1992-1997 г. е член на Висшия съдебен съвет. С Указ на президента Желев от 13 април 1992 г. е назначена за директор на Националната следствена служба /НСлС/. От 1995 г. е адвокат по наказателни дела в Софийската адвокатска колегия. Провокирана от поредното измислено четиво за трагедията &ldquo;Белите брези&rdquo; по време на гангстерската война, Ани Крулева реши да разкрие пред &ldquo;ШОУ&rdquo; истината, като много от фактите виждат бял свят за пръв път. <br /> <br /> <b>- Тези дни клиентът на прокуратурата Боби Цанков стартира претенциозна седмична рубрика с &ldquo;истината&rdquo; за Иво Карамански и за &ldquo;кървавата баня&rdquo; в кв. &ldquo;Белите брези&rdquo;. Каква всъщност е истината?&nbsp;<br /> <br /> </b>- &nbsp;Случилото се на 14 януари 1994 г. в кв. &ldquo;Белите брези&rdquo; е едно от най-мъчителните ми преживявания. Рано сутринта ми звънна моят първи заместник Александър Новков, дойдоха, взеха ме и отидохме в следствието на ул.&ldquo;Майор Векилски&rdquo;. Там всички бяха съсипани... Беше жестока история. Тя си има предистория и следистория. Тогава много се говореше за т. нар. гангстерска война в София. През 1992 г. ми бе възложено от вътрешния министър Соколов да приберем задържаните в Чехия Димата Руснака, Иво Карамански и другите нашумели по-късно лица, повечето от които вече са на оня свят. После се случиха и първите гръмки убийства - на Крушата, Мечката, престрелката в &ldquo;Дружба&rdquo;, където се изпозастреляха хората на Иван Кудев и една пазарджишка групировка, погромът срещу Слави Бинев в &ldquo;Дескрим&rdquo; и т.н. <br /> <br /> При тази прелюдия на т.нар. гангстерска война не чух някъде в МВР да се предлагат някакви мероприятия, свързани с първите избивания между групировките. Чак по-късно, след касапницата в &ldquo;Белите брези&rdquo;, следовател ми донесе да подпиша със задна дата готови и съвместно &ldquo;проведени&rdquo; мероприятия за ликвидиране опасността от &ldquo;гангстерска война&rdquo;. Мероприятия с две години задна дата! Отказах. <br /> Но да се върнем на &ldquo;Майор Векилски&rdquo;. Когато се запознах с материалите за престрелката, бях ужасена. <br /> <br /> <b>- Какво толкова ви ужаси?<br /> </b><br /> - В дома на бившия шеф на издирването Иван Иванов в кв.&ldquo;Белите брези&rdquo; бяха отишли на гости &ldquo;топследователят&rdquo; Ботьо Ботев, офицерът от МВР Григор Вълков и... двама сподвижници на Иво Карамански?! За да си говорят! <br /> <br /> <b>Без никой да знае, без никой да им е възлагал подобна задача?! </b><br /> <br /> Преди това обаче нашите се обадили и поискали барети. Да ги охраняват... На началника на баретите Краси Петров не му е било тогава до това да проучва за какво точно е това искане, пък и то идва от висши офицери - първи приятели на главния секретар Коста Богацевски и на министъра Виктор Михайлов. Смее ли да не изпълни нареждането! Беше изпратил някакво новобранче с &ldquo;Калашник&rdquo; и още три барети с пистолети. Всичките цивилни. И само един - с бронежилетка. <br /> <br /> Оказва се, че в същия блок, където е апартаментът на Иван Иванов, живее и Ботьо Ботев, но в друг вход. Пред вратата на Ботьо остава тоя с бронежилетката да пази... жена му. Другите трима се запътват към входа на Иван Иванов. Преди да тръгнат по стълбите, младият с &ldquo;Калашника&rdquo;, казва се Билев - брадясал, с дълго манто, неволно или просто за да се изфука, разтваря пеша на дрехата си и отдолу се показва автоматът. Наблизо си играят няколко тийнейджърки и една от тях вижда оръжието. Влизайки в дома на Иванов, Ботьо и Вълков оставят баретите Георги Георгиев-Индианеца и Марин Чанев на стълбищната площадка. Единият - пред апартамента, другият &ndash; пред съседната врата встрани. Не са били в никакво входно антре вътре в жилището на домакина Иван Иванов, както Ботьо Ботев после обяснява. Третата барета с &ldquo;Калашника&rdquo; &ndash; Билев, се качва на горния етаж. Значи, <br /> <br /> <b>за да пият началствата при Иван Иванов, три барети трябва да ги пазят! <br /> </b><br /> <b>- Пили ли са, или са водили важни разговори?<br /> </b><br /> - Малко търпение. По същото време в столичната дирекция на МВР на площад &ldquo;Възраждане&rdquo; някой си празнува рождения ден и 90 процента от ръководния състав е там. Когато тийнейджърките от блока се обаждат, се докладва на главния дежурен и пращат БМБ-та - група от отряда за борба с масовите безредици. Това поделение беше много добре подготвено, с млади, но подбрани служители. Пристига групата на БМБ и няколко човека се насочват към входа. Влизат. Първи са Митьо Петров и Димитър Смилянов, който пази с гърдите си офицера зад него. <br /> Качвайки се по стълбите - дали от страх или без да иска - баретата Билев прищраква &ldquo;Калашника&rdquo;. Това допълнително убеждава БМБ-тата, че горе има бандит. Ами че те изобщо не знаят къде влизат, кой живее там, кой яде и пие вътре. Никой не им е дал никаква информация! Знаят само, че цивилни и небръснати мъже с оръжие са влезли в този вход. Щом чува прищракването, Митьо, който върви пръв, открива стрелба, Димитър Смилянов зад него също почва да стреля нагоре по посока на баретата, която е прищракала. И всъщност Индианеца и Чанев се превръщат в мишена, простреляна от упор! Когато почва стрелбата, Индианеца чука на вратата : &ldquo;Ботьо, моля ти се, отвори!&rdquo; Чука, моли се, но никой не му отваря, за да го вмъкне вътре и да го спаси. Вместо това, отвътре, от апартамента на Иванов също започва стрелба... <br /> <br /> <b>- Направо през вратата?<br /> </b><br /> - Не, вратата леко се открехва, стреля се и пак се затваря - въпреки молбите на баретата, не го пускат вътре. <b><br /> - Как така!?</b><br /> <br /> - Сигурно са решили, че гърмят някои, дето са дошли да ги убиват... Баретите са оставени на площадката като пушечно месо. <br /> <br /> <b>В последния си миг от живота, Георги Георгиев-Индианеца успява да извади окървавената си служебна карта.<br /> </b><br /> Когато БМБ-тата се качват и виждат, че са разстреляли колеги... Всички реват. Сядат на стълбите и реват. <br /> <br /> <b>- А в апартамента какво става?<br /> </b><br /> - Тия вътре, които си водят разговорите на бутилки марково уиски, като почва стрелбата, звънят на Софийско градско управление и искат подкрепление, понеже били нападнати. Подкрепленията тръгват. Добре че по някакъв начин успяват да ги уведомят какво става и колата им се връща. Иначе кой знае, може би подкрепленията пък щяха да избият БМБ-тата... <br /> <br /> <b>- Страхотия!<br /> </b><br /> - Междувременно вратата на апартамента се отваря и височайшите офицери извеждат хората на Карамански. Казват на оплакващите труповете БМБ-та: спокойно, това са наши хора. Преди това от прозореца на жилището на Иванов изхвърлят оръжия. Оръжията са повече от хората вътре. Опитните офицери Ботев и Вълков, които знаят, че такова разследване е от компетентността на Софийска градска прокуратура и Националната следствена служба, си викат прокурор от Военна прокуратура?! Не уведомяват все още никого другиго. След идването на прокурора БМБ-тата са отпратени и започва едно... чистене!<br /> <br /> <b>- Какво чистене?!<br /> </b><br /> - Събират се проектили, мият се кървави следи... Следи от изстрелите има няколко етажа по-нагоре. Замита се всичко &ndash; кой, как, къде е стрелял. Чисти се, чисти се, заличават се следите на местопроизшествието. Аз не съм имала друг такъв случай в практиката си. <br /> <br /> <b>- А военният прокурор? <br /> </b><br /> - Следите са заличавани с негово знание, негово благоволение и в негово присъствие! <br /> Престрелката става през деня, а ние сме уведомени чак на другата сутрин. Тогава ни се дават и материалите. Когато отидохме на &ldquo;Майор Векилски&rdquo;, и ние ревахме. Всички. След което почнахме работа. Министър Михайлов не беше в София, беше на лов. Премиерът Беров го върна. Идва министърът, идва и главният секретар Богацевски и веднага се почна едно говорене против БМБ-тата, - колко били виновни...<br /> <br /> <b>- А вие?<br /> </b><br /> - Какво ние? Мълчим. Какво да кажем? След като министърът и главният секретар се изприказваха против БМБ-тата, си тръгнаха. Тогава Сашо Новков каза: госпожо Крулева, моля ви вземете делото в дома си, защото ще дойдат пак и ще ми го искат да го &ldquo;поправят&rdquo;. Взех делото. После разбрах, че цяла нощ са му звънeли на Сашо. Но на мен никой не посмя да ми се обади. Почнахме работа по &ldquo;Белите брези&rdquo; и тя продължи, докато... във Висшия съдебен съвет се смени подсъдността и военните прокурори поеха делото. <br /> <br /> <b>Това, което ние бяхме събрали, това и си остана. <br /> </b><br /> След нас никой нищо не свърши. Беше образувано наказателно дело в Софийския военен съд срещу БМБ-тата Митьо Петров и Димитър Смилянов. Това дело мина през всички инстанции на Военния и Върховния съд, така че то се съхранява в Съдебната палата, не може да изчезне. Най-интересното беше, че след като напуснах следствието и станах адвокат по наказателни дела /но си останах член на ВСС до 1997 г./, един ден при мен дойде Смилянов и поиска да поема защитата му. Даниела Доковска пък беше адвокат на Митьо Петров. <br /> Обстановката по време на засекретения процес беше изключително тежка. Нямаше публика, нямаше журналисти. Самото дело беше образувано от покойния прокурор Николай Колев, когото главпрокурорът Татарчев непрекъснато предлагаше за зам.-главен прокурор и ВСС непрекъснато го отхвърляше. Колев наложи правна квалификация умишлено убийство - с всичките най-тежки придружаващи квалификации на най-тежките убийства. Пълен абсурд. Не бях срещала такава преднамереност, такова нечестно отношение. Разпитвахме Ботьо Ботев и Григор Вълков, който беше въоръжен с ПСМ &ndash; пистолети, които имаше на въоръжение само при дамите-следователи. Това оръжие е от забранените, защото убива, където и да попадне изстрелът, понеже е с дебалансирани куршуми. С такова оръжие беше стреляно отвътре, от апартамента на Иванов. <br /> <br /> -<b> Значи е стрелял Григор Вълков?<br /> </b><br /> - Зададох му този въпрос. Всички разбраха значението му... Разпитвахме и министъра Виктор Михайлов. Иван Иванов &ndash; също. Председателят на съда задаваше много остро въпросите. По мое искане, след като го разпитахме, съдията остави Ботьо Ботев в залата, за да не излезе навън и да обясни на следващия какви въпроси му се задават. Ботьо отричаше, че са пили. С военния прокурор се бяха погрижили за замитането на всички следи веднага след стрелбата. Когато го попитах защо не е отворил вратата, когато Индианеца е викал &ldquo;Ботьо, моля ти се, отвори!&rdquo;, и защо не го е дръпнал вътре в антрето, за да го спаси, след дълго увъртане накрая Ботьо рече: <br /> <br /> <b>Страх ме беше... <br /> </b><br /> <b>- В крайна сметка как приключи делото?<br /> </b><br /> - Митьо Петров получи 5 години ефективно. Моят клиент Димитър Смилянов го осъдиха на поправителен труд, което беше удръжка от заплатата му в МВР. Заведох дело в Софийския градски съд и една съдийка, която после много израсна в йерархията, го възстанови на работа. И Смилянов се върна в МВР - напълно побелял. Участва в ареста на Димитър Джамов. Дори получи награда. Повече от половин година редовно ми се обаждаше. Сетне ми се обади един от ръководителите му, а междувременно &ndash; родителите му. Искаха синът им да бъде вкаран в психиатрия... <br /> <br /> <b>- Защо?!<br /> </b><br /> - Срамуваха се от него. Успяха да го вкарат в Курило, но той избяга. Дойде при мен по халат и джапанки: &ldquo;Крулева, искат да ме освидетелстват, лекарите казват, че съм агресивен и искат пари от мен - кажи ми, такъв ли съм?&rdquo; <br /> Шефовете му пък ми бяха казали, че никой не иска да излиза с него на задача, защото той говори само за &ldquo;Белите брези&rdquo;. Това му беше станало фикс идея. След психиатрията се прибра в родното си село, имаше си приятелка, която му роди дете. Два пъти беше задържан в четири сутринта без никакъв повод, служители на МВР му се заканваха по телефона. Явно бяха хора, които са смятали, че баретите наистина са убити безсмислено. На Смилянов му остана един завинаги съсипан живот... Мисля, че и баретите, които напуснаха поделението на Краси Петров, не бяха справедливи към него. Той не можеше да не изпълни заповедта на висшестоящите. <br /> <br /> <b>- Казвате, че &ldquo;гангстерска война&rdquo; на практика не е имало. А стрелбата пред ресторант &ldquo;Севастопол&rdquo;? Къде във всички тези истории е Иво Карамански-Кръстника?<br /> </b><br /> - Две години &ndash; между 1995-а и 1997-ма - чрез журналисти или други познати Иво Карамански беше искал аз да му стана адвокат. Две години отказвах. Тогава той лично позвъни в кантората ми. Реших да разговарям с него. Попита ме къде можем да се срещнем и аз му казах: в кантората ми, разбира се. Той ме пита: а защо в кантората? Ами защото аз не пия и не пея, викам му! /Понеже няколко дни по-рано в пресата се беше появила снимка, на която той и главпрокурорът Иван Татарчев пееха в някаква кръчма на Ивановден./ Карамански се обиди и затвори. Минаха няколко седмици и пак се обади: Крулева, вие не ме познавате, аз не съм от тази категория, от която си мислите, че съм. И се съгласи &ndash; може и в кантората. Видяхме се и го попитах &ndash; добре, има толкова много бивши прокурори и следователи, които се занимават с подобни дела, защо искате аз да ви бъда адвокат? Каза ми: щом дам една чанта с пари на някой адвокат да я занесе на някой съдия или прокурор, тоя за мен вече не е адвокат. Искам истински адвокат, като вас. Този комплимент сработи и наистина се заех с делото му. Запознах се със съпругата му Галя Лукановска &ndash; изключителен човек. Видях се и с Клара Маринова, която му беше пресаташе и пиар по това време. Видях и един от хората му, които са били в апартамента на Иван Иванов при стрелбата в &ldquo;Белите брези&rdquo; &ndash; Сава Бабаиди. Излишно е да обяснявам, че от него получих още по-пълна картина картина какво е ставало вътре. <br /> <br /> <b>- Тогава Карамански е бил в затвора, за да го опазят жив?<br /> </b><br /> - Първото, което ми разказа той, беше, че не е бил в затвора. И че не са водени никакви разговори с Иван Чобанов. Във всичко това няма никаква истина.<br /> <b><br /> - Каква е тогава истината?</b><br /> <br /> <b>Карамански сам отива на няколко пъти в полицията, за да се предаде. <br /> </b><br /> Излизат оперативните навън и му викат &ndash; бързо се махай оттук, че наоколо са борчетата! Всъщност цялата борба тогава е между &ldquo;ВИС&rdquo; и неговата &ldquo;Корона инс&rdquo;. И полицаите не са го убеждавали да се предаде, ами са го отпращали! <br /> <br /> Делото, по което го защитавах, бе за побоя и грабежа в казиното &ldquo;Богат-беден&rdquo; - на Чико. От всички дела, които са ми минавали през годините като прокурор, това беше най-смехотворното! Някакви дребни крадци на злато до време се отчитали на &ldquo;Корона инс&rdquo;, а после били придърпани от ВИС. В &ldquo;Богат-беден&rdquo; не е бил Иво, а хора от охраната му. <br /> <br /> <b>- Той къде е бил, докато вътре се млатят?<br /> </b><br /> - Бил е някъде навън. Не имало нито побои, нито грабежи. Просто са си изяснявали въпроса &ndash; защо вече давате на тях, а не на нас? Имало е един счупен нос - не на клиент, не на човек от ВИС дори, а на един от дребните крадци. Но това дело беше използвано, за да се блокират всички сметки на &ldquo;Корона инс&rdquo;, да се блокира бизнесът на Иво. Блокираха и приятелката му Галя Лукановска, която си имаше собствен бизнес. Това беше целта. Не знам защо си мисля, че цялата история около Маргините днес е със същата цел &ndash; блокиране на бизнеса им. Точат се някакви дела, точат се - нищо, но им ликвидираха бизнеса. <br /> <br /> Когато навремето прочетох делото на Карамански и си направих справка за миналите му осъждания, стигнах до извода, че той изобщо не е криминално проявен. Имаше нещо за дребни кражби, имаше реабилитация, но нищо съществено нямаше. Неговата слава на Кръстник тръгна от изпълнението му на Песента на Кръстника на онзи концерт на Лепа Брена. Имам плочите му, подари ми ги. Слабото му място беше, че търсеше публичност. На една от последните ни срещи бяхме на една масичка в &ldquo;Радисън&rdquo;, срещу парламента. Взеха да излизат депутатите. Той почна да ми ги показва: ей тоя ми регистрира фирмата, ей оня беше в &ldquo;Корона инс&rdquo; - здравей на този, здравей на онзи...<br /> <br /> <b>- А охраната му?<br /> </b><br /> - Пазеха го руснаци. Седяха на нашата маса - погледах ги една-две секунди и моментално се преместиха. Явно с годините не съм си изградила мил поглед към подобни типове. Имам си свои изводи и заключения за причините за подобна охрана, но не искам да ги споделям. А преди това го пазеха офицери от НСС. Питам го: защо? И той ми казва: ами те и без това са ми непрекъснато по петите, по-добре да ме виждат какво правя... <br /> <br /> <b>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ </b><br /> <br /> <br />