Има едно семейство в България, което по дълголетие може да се сравнява с японските дълголетници, вписани в Книгата на Гинес. Това са семейство Алтъна и Слав Николови, пише в новия си брой, който вече е на пазара в. "НАД 55".
Преди време репортер на “Над 55” разговаря с 80-годишната внучка на тези хора, бившата учителка Ганка Тотева. Нейната съдба е много сложна. След като се пенсионира, жената преживява много тежка мозъчна операция. Не уважава лекарствата и дори след операцията отказва да приема предписаните й таблетки. Вярва само на билките и на наследствените гени. 

Нейните баба и дядо са официално регистрирани като най-възрастните хора, живели в България. Дядо й Слав Николов от Михалково, Смолянско, умира на 117 г., а баба й Алтъна на 115. И двамата са здрави, яки балканджии, прекарали цял живот в планината. В Михалково и днес може да се чуе за това колко добър кмет на селото е бил дядо Слав. Иначе животът му минава по барчинките на Родопа - в тичане след овцете. И баба Алтъна е силна жена - до последния си час не се разделя с мотиката. Възрастни хора в селото разказват, че и когато надхвърлила стоте, продължавала да сади и да копае картофи. Катерила се и по козите пътеки, за да събира билки за зимата. Ражда шест деца, които също доживяват до дълбока старост. Ето какво ни разказа внучката Ганка Тотева за своите баба и дядо:

Баба ми Алтъна умря нелепо на 115 г. Казвам нелепо, защото смъртта й настъпи заради проявена от нейна страна небрежност. А може би щеше да живее още няколко години. Двамата с дядо ми рядко си повишаваха тон, но този ден се скарали, и то много жестоко. А и двамата бяха люти балканджии и при спор никой на никого не отстъпваше. 

Дядо изрекъл тежки думи, баба се обидила и решила да го напусне! 

Характерът й беше много тежък, каже ли нещо, прави го, без да мисли. И тръгва за село Чуреково, където живее един от синовете й. Баба Алтъна не признаваше нито влак, нито автобус и в този ден тръгва от Михалково за Чуреково пеш, през балкана. Изкачва връх Персенк и й оставало да се спусне надолу до Чуреково. Но явно е била много изморена и сяда под един бор да си почине. Там я намериха на следващия ден, но в много тежко състояние. Тя се е изпотила от изкачването по стръмната пътека, била е изпотена и най-вероятно неволно е заспала под бора. А в планината в по-късните следобедни часове започва да става студено. 



Така пневмонията откара баба ми в гроба точно в навечерието на нейната 115-годишнина. А дядо умря от мъка по нея 

Той така и не можа да си прости, че я беше обидил от глупост. Когато баба Алтъна си отиде, той изведнъж рухна. Непрекъснато повтаряше името й, упрекваше се, че й беше причинил смъртта, и скоро след нея си отиде малко след като навърши 117...

Знае се, че най-много от дълголетниците в България живеят в Родопите. Тайната за тяхното дълголетие е много простичка, според Ганка Тотева: 

пият еликсира на живота 

Прави се само от диви плодове. Рецептата не е сложна. Дивачките, а това са: трънки, глогинки, диви круши, кисели ябълки и шипки. По една шепа от тези плодове се слагат в широк съд и се заливат с около пет литра студена вода. На дъното на съда или пък най-отгоре се слага един венец от повой - скреба или пава, за да се предотврати ферментацията. Ако в момента няма повой, той може да се замени с едно пакетче синапово семе. Сместа се разбърква поне пет пъти през деня. След десет дни еликсирът е готов за консумация. Няма значение колко от него ще се изпие през деня, но същото това количество трябва да се добави като вода вечерта. И така - напитката се пие непрекъснато до следващата есен. Дивачките, сухи или пресни, се сменят два пъти в месеца. 

Родопчани са категорични, че този еликсир изчиства мръсотиите от всички човешки органи и ги зарежда с нова, положителна енергия. Те се кълнат, че който пие от напитката, рак не го хваща. Затова балканджиите предават тайната на еликсира по наследство. Внучката на баба Алтъна е предала рецептата на своите деца, а те на техните. 

Всъщност, противно на законите на логиката, Ганка Тотева е трябвало да се прости с живота си още когато е 40-годишна. Цялото й семейство преживява много тежка катастрофа. Остава без съпруга си, в кома, с разбита глава. Двете й деца оцеляват, но майка им остава инвалид, защото се налага да й отварят черепа. Отказва да пие лекарства, лекува се с билковите рецепти на баба си Алтъна. Явно злото преследва това семейство, защото майката на Ганка също умира нелепо на 85-годишна възраст. Спъва се, докато върви, пада и си удря корема на остър камък. Има болки, но отказва да отиде на лекар. Когато все пак я карат в болницата, се оказва, че е развила перитонит. Още когато я отварят, лекарите виждат, че червата й вече са негодни, затварят я и й казват, че жената няма да живее повече от 24 часа. А тя живее цели 15 дни след това, и то в пълно съзнание...


Какво показва статистиката?

България се нарежда на трето място по брой на столетници на хиляда души население. Данните са от последното официално проучване на Европейския статистически институт. Преди нас са само Франция и Швеция. 

В момента в страната ни живеят около 350 души, надхвърлили 100 години. Повечето от тях са в родопските села. Следват ги столетниците от Пловдивско, Варненско и Хасковско. 

Колкото и странно да звучи, почти всички от столетниците, с които са разговаряли журналисти, твърдят, че никога не са приемали лекарства...

Тодорка НИКОЛОВА