Липсата на адекватни мерки за пресичането на контрабандата на горива изкривява пазара. Заниженият и на места дори отсъстващ контрол позволява безпроблемно нелегалното гориво да достига до бензиностанции в страната и да се продава на по-ниски цени, пише в свое разследване “Труд”.

Най-често става въпрос за “тежко гориво” внос от страни от Близкия изток. Неговите показатели са близки до нафтата, но със завишено съдържание на сяра, а измамниците го продават по родните бензиностанции като качествен дизел.

В европейските данъчни складове има строги правила за изследване на горивото по показатели, но рафинериите в Близкия изток са нискотехнологични и за да стане годно за търговската мрежа, то трябва да се преработва допълнително, което, разбира се контрабандистите не правят.

Търговците, участващи в нелегалната схема, не плащат ДДС и акциз, а за да се отърват по-бързо от контрабандното гориво, го пускат за продажба на дребно по малки бензиностанции. Цената му е с между 10 и 20 стотинки по-ниска от тази на редовните.

Когато търговецът е легален, наред с разходите за купуването на нефта и биокомпонента, плащането на ДДС и акциз, преработката на суровината и т.н, трябва да отдели и 90-дневни временни запаси. Изискването е залегнало в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и задължава редовните компании да имат запас на база внесено/произведено гориво през предходната година. Това позволява на редица фирми да съществуват една година – на 31 декември да бъдат закрити, а на 1 януари да бъдат регистрирани други.

По този начин голяма част от фирмите, търгуващи с горива в България, не съхраняват 90-дневни запаси, което им спестява големи разходи и им създава сериозно ценово преимущество. Например само рафинерията в Бургас по този закон съхранява горива и 90-дневни запаси за над 400 млн. лв.

Финансови експерти са категорични, че единственият начин да се пуска по-евтино гориво на пазара е, ако то е контрабандно и не му е платен акциз и ДДС. Тогава обаче и качеството му е по-ниско и има риск да доведе до сериозна повреда на двигатели на автомобили, произведени след 2005 г.

В първата част от поредицата ви разказахме една доста елементарна схема, по която без много усилия и притеснения участниците могат да свалят цената на продаваното от тях гориво с 10%.

Схемата е чрез продажба на фактури от бензиностанции без ПОС терминал. Никой не задължава бензиностанциите да имат такова устройство, а това позволява на собствениците да продават фактури на регистрирани по Закона за ДДС фирми, които имат нужда да осчетоводят фиктивни разходи, така че данъчните да им върнат ДДС.

Срещу услугата собственикът на бензиностанцията получава половината от върнатия ДДС, т.е 10%. В повечето случаи данъчните не хващат измамата, защото не правят проверки на кого са издадени фактурите. Липсата на ПОС терминал не позволява да се засече дали точно тази фирма е зареждала гориво на бензиностанцията или гражданинът Х. Ако има ПОС, тогава плащането минава през банка и веднага осветява колко ДДС трябва да се плати.