Чуя ли, че Васко свири, сърцето ми трепва и се изпълва  с голяма радост. Не съм изпускал нито един негов концерт в България. Обикалял съм София, Варна, Русе, Бургас, Панагюрище, Плевен само и само да слушам неговите изпълнения. Той е най-голямата ми гордост, защото прославя България в целия свят.  С тези думи  Васил Василев - дядо на най-известния български цигулар Васко Василев, ни посреща на вратата.
Възрастният човек, на когото Васко е кръстен,  живее в Ягодово при единия си син, а понякога идва да нагледа и апартамента си в Пловдив, пише "Марица". 

Васил кара 93-тата си година и се шегува, че е обещал на известния си внук да доживее до стоте, за да отиде при английската кралица. Преди време Васко казал на дядо си, че щом стане столетник, ще го запознае с кралица Елизабет, за да спази традицията.  „Кралицата без внука ми  не може. Всички тържества ги  прави само с него. В Лондон го носят на ръце, а от там го търсят в целия свят”, хвали се щастливият дядо. И разказва, че когато Васко се родил на 14 октомври 1970 година, родителите му били твърде млади и поверили грижите за бебето на Васил и съпругата му Вера. "Ние го взехме на три месеца и го гледахме в Пловдив до две години и половина. Беше много добро, спокойно и умно дете. Често му пеех песни и от малък свикна с музиката. А като стана на 4 години, баща му и майка му си го взеха в София. Тогава баща му го питал на какво иска да свири, а той казал: Ще стана цигулар!", спомня си  Васил Василев. 

 Още от петгодишен Васко има изяви пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Български камерен оркестър в зала "България" под диригентството на Дина Шнайдерман. А две години по-късно записва със Софийската филхармония с главния  диригент Константин Илиев първата си дългосвиреща плоча. Пробил на българската сцена благодарение на асамблея "Знаме на мира".  Свирел така прочувствено, че бил поканен сред най-важните гости при Тодор Живков. Тато го похвалил как хубаво свири, потупал го по гърба и го попитал какво иска да получи за чудесното изпълнение. „Искам много сладолед”, заявил малкият. 

Дядо му Васил е наредил снимката на внука си с бившия Първи на секцията в апартамента в Пловдив и с гордост я показва. Споделя, че Людмила Живкова разбрала за таланта на внука му и го подкрепяла да се развива и  учи. 

 На десет години той получил правителствена стипендия и заминал за Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория.  Веднага уредили баща му да замине за Съюза, осигурили му кола, квартира и работа в посолството. После Васко завършил и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив. През 1988 г. спечелил 3-те най-големи конкурса за цигулка - „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Генуа, заради което журналистите го наричат Супер Паганини. През същата година заминал за Англия. В Лондон, след квалификация от Кралския музикален колеж, през 1994 -та станал най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера, където редовно свири и като солист.

Свири еднакво добре както на класическа цигулка, така и на цигулка, чийто звук се обогатява и усилва с помощта на електронни средства. Изявявал се е на концерти в 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Свирил е със световноизвестни изпълнители като Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго. През 2011 година става съдия в журито на българския X Factor. Свири с цигулка „Амати“, от която в света съществуват само десет екземпляра, на възраст около 305 години. 

 Виртуозният цигулар произлиза от род на музиканти. Прадядо му Бешо Таков, по бащина линия,  бил прочут гайдар и свирил в Родопския оркестър „Сто каба гайди”. Дядо му Васил все още може да пее и да свири на хармоника. Бащата на Васко - Петър, също от малък хванал цигулката и става професор по цигулка в град Хоф в Германия. Майка му, Красимира, е известна пианистка. Васко има три сестри, и на трите музиката съпътства живота. Най-малката - Вивиан, е барабанистка, Виктория също се занимава активно с музика, и най-голямата - Вероника, е цигуларка.      

Дядото се гордее с внуците си. „ Всички са с по-две висшета и са в чужбина.Вероника взе първа награда на Америка, омъжи се там и сега чакаме бебе. Виктория пише литуература по музика и е в Испания. Вивиан взе две първи награди- на Германия и Франция и е завършила в Мюнхен. Когато празнувах 80-та си годишнина в Смолян, и четиримата свиреха. Половината град дойде да ги слуша, а кметицата тогава направи Васко почетен гражданин. Малкият ми син, Чавдар, има две момчета. По-големият Васко, също е кръстен на мен и живее в Люксембург. По-малкият, Чавдар, работи в немска фирма и само той е в Пловдив. От двамата имам трима правнуци- едно момче и две  момичета. Всяко лято всички ги събирам на вилата до с. Бяла, Варненско ”, признава възрастният пловдивчанин.

На въпрос какво би пожелал на Васко, дядото  отговаря : „Да е жив и здрав, да се ожени за японката  и да прави деца!".

Бай Васил пял в църковен хор от 10-годишен
Васил Василев е роден в Смолян на 27 октомври 1924 г. в многолюдно семейство. Били шестима братя и две сестри, а той бил най-големият. Баща му Бешо Таков бил прочут гайдар. Още на 10 години Васил започнал да пее в църковния хор и знаел всички песнопения наизуст. "Взеха ме войник в 21-ви полк в Смолян. Като минаха 3 месеца, ме пратиха в Школата за запасни офицери в София. Беше 1944 година и като бомбандираха София, и ни преместиха в Сливен. Там бях добър музикант, учих войниците да пеят немски песни. Като тръгнем на учение или из града, командирът казваше: Василе, дай тон!, и аз запявах", разказва той. До преди година Васил бил солист във фолклорна група "Родопски звуци" към Пенсионерския клуб "Отдих" в район "Западен".

Спомени от соца: Живков ме награди с орден на труда
Със съпругата си  Верка се запознали в кино „Република” в Пловдив. "Вечерта като я изпратих  до тяхната къща, й казах: Верке, ще те взема за жена”, спомня си Василев. Живели заедно 52 години, починала  през 2001 година. 
Той работил 23 години в завод „Бряст”, а тя  изкарала 25 години като учителка по цветарство. Васил завършил икономика на промишлеността и право. Хвали се, че като счетоводител, а после и като директор на завода  успял  да го развие и да го превърне в най-доброто предприятие в България. После 12 години изкарал в Окръжно управление на горите.  „Тогава развих предприятията в Тополово, Леново, Старосел и Пловдив. Направих 5 дърводелски цеха и създадох работа за 1000 души. Селското ни стопанство беше 100 000 дка, гледахме 45 000 овце. Тогава Тодор Живков ме награди със "Златен орден на труда”, спомня си мъжът.