Белла Цонева-Динкова е родена на 9 декември 1946 г. в Стара Загора. Снимала се е в много български филми, между които "Тримата от запаса", "Сами сред вълци", "Последната дума" и др. Беше директор на Драматичния театър в Кюстендил в периода 2003-2005 г. и директор на Българския културен институт в Москва до 2010 г. Неин съпруг бе известният български поет Иван Динков (1932-2005). Белла Цонева е автор на книгите "Било е" и "На изток от Иван".
Актрисата Белла Цонева едва ли има нужда от представяне, защото името й отдавна е част от творби, квалифицирани като класика в българското кино и театър. Вероятно също толкова известен е фактът, че тя бе съпруга на българския поет Иван Динков. 

Театърът, разбира се! Театърът е магия, театърът е лаборатория, убедена е актрисата. Там се случват понякога звездните мигове. Киното е повече техника, също ги има прекрасните мигове, най-вече в общуването. Аз примерно си имам ритуал, когато започват филм с мой епизод - аз целувам камерата. Страшно уважавам цялата група на операторите, защото те усещат нюанса, настроението, те могат да насочат точно камерата. 

Започнах от това, което уж е на по-заден план, главното е, че имах щастието да работя с възможно най-добрите режисьори - Бинка Желязкова, Зако Хеския. Разбира се, аз бях и малко по-категорична покрай Иван, създадох си една крайна хигиена - отказвала съм сценарии. В театъра също имах невероятното щастие да работя с най-добрите - Леон Даниел, Вили Цанков. И понеже с тях работих много неща, това пък чисто професионално ме е формирало. Но си мисля, че чисто професионалната ми съдба беше невероятно щастлива. Случи се първо в период, в който българският театър беше на много високо ниво. С много и благодарна публика. Аз не пожелах да си напусна моя театър - Театър "София", който за дълъг период беше извън статуквото. 

Като репертоар беше извън официалната линия.

При нас не се постави нито един спектакъл, който да обслужва системата

Така че това беше добра атмосфера. Великолепна трупа, а това означава и добро партньорство. Великолепни режисьори, така че всеки спектакъл да бъде на ниво. И в тази ситуация да държиш репертоар, да носиш репертоар дълги години, това наистина е сериозно. Но аз не съм усещала това като тежест, това е било преминаване от една роля в друга, винаги различна, нова. Така че театърът е винаги за предпочитане - там е магията.

Съзнателно се отдръпнах от професията. Но и досега безкрайно я обичам и уважавам. Първо, тя е невероятна автотерапия. Да предизвикваш преживяванията си, да се плакнеш в сълзите си - това те измива вътрешно, споделя Белла Цонева. 

Работих в период, много силен за българския театър и кино, когато имаше какво да се каже. Не мога да хвърлям поглед върху цялото съсловие, рисковано е, защото имаше толкова много угодници на системата, както винаги - за паница леща. Независимо от таланта. 

Талант и характер са различни неща 

Но да работиш за цялото, да не мислиш егоистично за аплодисментите само за теб - това е прекрасно. Театърът ненапразно се е родил като тайнство... Той е бил тайнство и за мен си остана такова. Елевзинските мистерии, неразгаданият до днес орфизъм - тези неща са част от това изкуство. После вече усетих, след промените, че традиционната сцена ми е обръгнала. Исках нещо ново, бях уверена, че човек може да огради едно парче на площада и пак да създава тайнството там... Но нещата поеха в друга посока.

След промените правихме частен театър със Стойчо Мазгалов, измисляхме разни други неща. Но нещата се бяха променили, театърът се занимаваше, занимава се и сега, повече с майсторлъка, със самолюбуването. И го интересува повече забавлението. Аз все пак повтарям, че имам щастлива съдба, защото работих с хора, които бяха ангажирани, рискуващи, надарени. Само че някъде в този период разбрах - за мен стига. 


Иван Динков грабнал Белла Цонева почти от сцената

Случи се чисто житейски. Иван попадна в катастрофа и аз въобще не се замислих, обадих се където трябва и година и половина си стоях вкъщи, защото не можех да го оставя. И постепенно усетих, че ми отмилява. Но основната причина, аз поне си я дефинирах тогава и сега твърдя, че след промените театърът изгуби до голяма степен обществената си функция. 

Много дълго продължи периодът на пошли спектакли, просто така, за да се вкара публиката в салона
Той вече не беше отдушник, функцията на театъра поеха площадите и митингите. Дотогава ние имахме чувството, че имаме кауза, че се борим със системата. Сега вече усещам, че театърът се връща в своето нормално русло и за това адмирации. Но в началото лутането беше много сериозно. И затова започнах да правя по-неочаквани неща - със Стойчо Мазгалов си сформирахме отделен малък театър. Но сега вече не, интересно ми е друго - да си пиша нещо, да си превеждам нещо.

Слязох с достойнство от сцената, омерзена от “нечистото време”, казва Цонева. Но остави зад гърба си над 60 роли в театъра и 30 в киното. Година след решението й окончателно да скъса с актьорството Белла загуби завинаги и най-голямата си любов - своя единствен съпруг - поетът Иван Динков. След дълги месеци на скърби и шок от загубата тя прие покана да работи в Българския културен институт в Москва. Тръгнах набързо. 

Панически. Исках да избягам от Иван, но... не успях!

Слизането й от сцената е окончателно за нея. Отначало причината била конкретна - катастрофата на Иван, станала на 14 януари 2002 г. Никога не забравя тази дата. Иван щял да запали огъня на Яворовите празници на поезията в Чирпан. Времето - много студено. Поледица и мъгла. Опитала се да го разубеди да не тръгва. “... При едно заледяване на пътя малко след разклона за Пазарджик колата се вклинява в друг катастрофирал автомобил. Иван е на предната седалка и поема удара. Много пострада. Счупени ребра. Четири премазани прешлена на гръбначния стълб. Охлузвания. Натъртвания. Рани... Трябваше да се грижа за него...” Но... не е само тази причината да слезе от сцената.
Усетила и промяната в обществото. “При социализма имахме чувството за мисия. Воювахме за каузи. После дойде много нечисто време. Така започнах да не виждам смисъл от това, което върша на сцената”.

"Опипом, като слепец, усещам настоящето...", четем в мемоарната й книга, която написа след заминаването си за Москва. “На изток от Иван” се роди от усещането за друга географска ширина, от отдалечеността от родината, децата и гроба, от силно променената Русия. 

Репликата е към Иван и неговата малка книжка, от единствения екземпляр от претопения през 1967 г. тираж на третата му стихосбирка "На юг от живота". Фиксирах състояния. Това ми носеше болка, но същевременно е сладостно...”

Някога най-скъпата роля беше последната. Всичко това е загърбено. Никой не може да ми го върне или отнеме. Повече ценя играта си в театъра. Ролите бяха различни и прекрасни. Родиха се и умряха в мига. Дори когато играех, изгребвах себе си, бях пределно искрена. Сега живея, казано на професионален език, в предлаганите обстоятелства...

Подготви Паулина БОЯНОВА