Разузнавачът Пеню Костадинов (роден през 1942 г.) е арестуван от ФБР на 23 септември 1983 г. в Ню Йорк. По това време той е служител на Научно-техническото разузнаване и работи под прикритие в Търговската мисия в българското посолство в САЩ. Близо две години лежи в американски затвор. Разменят го на 11 юни 1985 г. заедно с още трима разузнавачи на прословутия мост Глинике срещу 25 души.
Наскоро излезе книгата “Пеню Костадинов - заложникът на ФБР” от Бончо Асенов. По този повод разговаряме с бившия разузнавач. 

- Някога юношите у нас залитаха по филми за прочути разузнавачи, четяха настървено книгите за Авакум Захов и Емил Боев, професията “разузнавач” беше представа за ум, храброст и романтика. Какво се промени?
- Тази професия продължава да съществува във всички страни и всяка страна “отглежда” своите служби за разузнаване. Относно децата днес - те не четат тези книги, не гледат тези филми, затова няма как да са привлечени от тази професия... Телевизиите в България в момента ни заливат с филми, но тези кинотворби стимулират нездравия интерес единствено към преследването, насилието, убийствата... Ако там има шпионин, той работи само за да получи дебела пачка...

- Защо някои ваши колеги характеризират вашия арест като един от “провалите” на Научно-техническото разузнаване (НТР)?
- Разбира се, че е “провал”, защото разкрит или обявен разузнавач много трудно, по-скоро - невъзможно е повече да работи и да печели симпатизанти, ако е изпратен в чужбина... На такива като мен им остава да дават (и то ако им поискат) “добри съвети” или “лош” пример.

- В контекста на днешния ден как ви изглеждат някогашните ви конкретни задачи?
- Някогашните конкретни задачи на службата отговаряха на изискването на тогавашното време за конкурентоспособна икономика. Нямам впечатление, че управляващите през последния четвърт век мислят за конкурентоспособността на нашата страната. Само за ваше сведение цитирам тази информация. В годишника The Global Competitiveness Report 2015-2016 се прави сравнителен анализ на конкурентоспособността на около 140 страни в света. Всяко класиране в този световен доклад след 50 - 55-о място поставя съответната страна в групата на слабо развитите, а след 100-то - в групата на най-изостаналите в света. Ето някои извадки от този доклад относно конкурентоспособността на България в сравнение с останалите страни в света:
по усвояване на технологиите - заемаме 85-о място; по маркетинг - 90-о място; по наличие на модерни технологии - 91-во; по наличие на учени и инженери - 96-о; по разходи за изследвания и внедряване - 100-о; по качество на управлението на фирмите - 105-о; по ефикасност на корпоративните бордове - 106-о; по потенциал за иновации - 108-о и т.н. ...
Разузнаваческата работа никога не е индивидуална, в този смисъл можете ли да кажете с кого си делите отговорността за ареста ви? 


Арестуването на Пеню Костадинов

- Като правило “бремето” на успехите е в низходящ ред - на страната, на службата и на самия служител-разузнавач. За неуспехите оценката е в обратен ред, както е в моя случай.
За провалите се шуми в тази гилдия, а успехите остават в тайна. Не ви ли се иска да напишете вече своята истина?
- Не, не ми се иска да напиша каквото и да е за себе си, би било проява на суета. Освен това такава книга означава да съм си водил дневник, а аз не съм. Да, хубаво би било за всеки възрастен човек да остави за деца и внуци своите преживелици - “черно на бяло”, но в България като че ли нямаме традиции в това отношение.

- Съжалявате ли, че този инцидент, независимо от това, че нещата са приключили благоприятно, ви е извадил завинаги от работа “на терен”?
- Естествено, че съжалявам, но в тази професия всички знаят още от самото начало, че има и такъв вариант и той не се случва рядко. За мен животът продължава и все още ми е интересен.

- Според бившата ви съпруга събитията с арестуването и задържането ви не са минали безболезнено в личен план и довеждат до развода ви, така ли е? 
- Разбира се, че събитията с арестуването и задържането не минаха безболезнено - нито за мен, нито за семейството ми, но те не са причина за развода ни. Това обаче е вече минало. Днес имам добра връзка с двамата ми сина. По-малкият от тях вече има и второ дете, Елена, която пък има батко Алексей, ученик във втори клас. И двамата, особено по-големият, ми помагат да се справям с компютрите например. Сват ми е мой колега от нашето направление и има за какво да си спомняме. Имам втори дом с друга жена, чийто син ме приема много радушно. Аз пък слушам майка му, почти винаги!

- Фактът, че българските власти не са ви изоставили и успешно са провели преговори за “размяна”, изненада ли ви тогава? 
- Сигурен бях, че няма да бъда изоставен. Убеден бях, че рано или късно ще се върна в Народна република България! Харесвам живота си - такъв, какъвто е и какъвто, надявам се, ще остане, не търся и не очаквам друга оценка и друг смисъл на миналото... За най-младите ми колеги това беше пример, че все пак има изход и от доста трудните ситуации като моята в известния случай.

- След излизането ви в пенсия в началото на промените след 90-те години вие сте се установили по-трайно в областта на консултантската и анализаторската сфера, така ви се наложи или...?
- Това исках, за това имах знания, наблюдения и опит, това ми харесваше. По-траен бе договорът с една банка за изготвяне на икономически обзори за областите в страната. 

- Преобладаващите ви публикации могат да се нарекат “икономико - политически оценки и анализи”. Мислите ли, че има “чуваемост” и сетива в управляващия елит към проблемите и темите, които поставяте за дискусия? 
- Чуваемост в управляващия елит няма. Той мисли за себе си, за семейството си, за някои приятели по партийна линия и водача на тази линия. Чуваемост има само по тази схема. От Бойко до кмета Ценко Чоков на Галиче! “Елитът” е поклонник на “европейските ценности”, но не може да обясни какво значи това! Той е за пазарна икономика, чиято цел е печалбата, но не и задоволяването на нуждите и на най-бедните. А всяка система, човешкото общество в това число, е в пряка зависимост от най-слабата си брънка.


След размяната, на своя земя

- Има ли в България в момента разузнавачи? 
- Има и разузнавачи, и контраразузнавачи! Но на тях им е много по-трудно, отколкото на нас някога да работят в съществуващата обществено-политическа система, която ражда престъпност и по хоризонталата, и по вертикалата на държавата.

- Какво от това, което става в момента в общественото пространство, ви тревожи, натъжава, радва?
- Тревожи ме драстичната промяна на видовете собственост у нас. Преди 1990 г. това бяха държавна, общинска, кооперативна и лична... Последната Конституция от 1991 г. разглежда този основен въпрос така: ”... Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон...” Обърнете внимание на последните точки (3) (4), според които има законово предпочитание за “неприкосновеност” на частната собственост, а другите “се определят със закон”!!! За “лична” собственост в горната конституция не се споменава!

- Това би трябвало да се обсъди в Народното събрание...
- Народното събрание днес НЕ Е представител на по-голямата част от българските граждани, а на малък брой частни интереси! За тази констатация говори все по-голямата и все повече обедняваща част от българските граждани! Управляващият елит крие личния си интерес зад привидения като “европейски ценности”, докато в същото време икономическите параметри на страната ни се влошават все повече. Създава се впечатление, че 240 “народни избраници”, чието задължение е да създават закони, по същество игнорират отрасловите министерства, които би трябвало да ръководят отделните отрасли на икономиката. Да не говорим, че не съществува държавен план за цялостното развитие на страната ни! Отворете Националния концесионен регистър и вижте дали има нещо в България, което да не е предложено за концесия!

- Има ли разлика между “разузнавач” и “шпионин”?
- За някои хора няма, но във втората думичка има нюанс на нещо недобро. А не би трябвало. Шпионите не са непременно нощни крадци на чужди планове, чертежи, формули, както е в романите на Богомил Райнов. Само един произволен пример давам от изводите на т.нар. Комисия по досиетата за културно-историческото разузнаване към Първо управление - ДС: ”... структурите на българските тайни служби са работили за налагане на политиката на ЦК на БКП в областта на културата и историята..., като придобиват ценни материали и документи за българската история и култура, съхранявани в чужди хранилища, неизвестни за българската история и такива, утвърждаващи истината по спорни въпроси, превърнали се в обект на фалшификация от страна на чужди историци...”.

Петя АЛЕКСАНДРОВА