Новият директор на Народния театър ”Иван Вазов” Мариус Донкин е роден във Варна на 13 февруари 1950 г. През 1971 г. завършва НАТФИЗ ”Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство, след което започва да играе в трупите на Драматичния театър в Пловдив и Театър ”София”. В Народния театър ”Иван Вазов” се мести след 1979 г. На зрителите Донкин е познат и с екранните си превъплъщения в ”Златният век” и ”Петимата от Моби Дик”.
Сред най-известните му роли е тази в моноспектакъла ”Господин Ибрахим и цветята на Корана”, който получава наградите ”Кристален ангел” на фестивала ”Видлуння” в Украйна, Голямата награда на ”Албамонофест” в Албания и Gran Prix на IХ международен фестивал на монодрамата в Битоля, Македония. От края на тази есен Донкин е директор на Народния театър ”Иван Вазов”.

- Вече като директор пряко се сблъсквате с проблемите на театъра. Какви са те?
- Няма да ви стигнат страниците на вестника. Нашият театър “Иван Вазов” е с национални функции, той е пример и така трябва да бъде. Ето, всички се обръщат към него. Накъде върви творчеството, какви средства са необходими и какви се ползват, каква е посещаемостта и т.н., затова най-големият проблем е финансирането му. Не може тук да се получава толкова, колкото и във всички други театри в страната ни. Годишният ни бюджет е 3,300 млн. лв. Малко и жалко.

- А трупата в момента от колко артисти е?
- Не ме питай. Имаме 52-54 на трудов договор, куп колеги на хонорар и статисти с малки роли, общо някъде към 120 души, че и повече, което е безумие. Как ще се финансира театър. Преди няколко години бяхме 40 или 42 души артисти. Голям проблем е самата сграда. Години наред не е ремонтирана. Мухъл и влага навсякъде. А никой не говори за такива капиталови вложения. Ситуацията е много сложна и ще дойде време да спрем. Нашите служители също така няма къде да паркират колите си. Няма. И още, и още. А аз се стремя към добър тон, добри отношения и творческа атмосфера, която да гарантира високото качество. Но без пари не става, ето, принуден съм да го кажа. Не може нашият театър да има такъв бюджет. Разковничето е в парите, Санчо, би казал днес дори самият Дон Кихот.

- Вината за това на Министерството на културата ли е?
- Не, не! Свидетел съм на битките на тези хора от министерството и лично на Вежди Рашидов, не мога и на йота да ги обвиня за работата им, за молбите им, за притесненията им. Не визирам правителството в оставка, а това, че след зората на демокрацията у нас е нямало ясна политика относно изкуството у нас. Тук има проблеми - и човешки, и творчески, и икономически, с които съм длъжен да се съобразявам.

- Какви са заплатите все пак на най-големите звезди във вашия театър?
- Няма да казвам имена, но артисти с 35-40-годишен стаж получават най-много по 1100 лв. и сега някои от тях излизат в пенсия. Ходих няколко пъти в културното министерство, при финансистите. Те не ми повярваха, че е така. Една секретарка получава повече, нали? Много ми се иска да вдигна заплащането на всички в театъра - средната заплата е 800-820 лв., с която - съзнаваме всички, не може да се издържа семейство. И ще го кажа пак, че ако нашите актьори нямат това усещане, че работата им в театъра е кауза, а не просто... суета, те не биха издържали.



- Нека поговорим и за репертоара. Какво променяте? 
- Постепенно ще обогатяваме репертоара. Първо с две премиери за сезона, на камерна сцена - ”Богът на касапите” от Ясмина Реза и “Мнимият болен”, с която пък честваме, както се знае, 40 години сценична дейност на Жоро Мамалев. Заслужава, голям е, няма спор. Почетохме и Мария Каварджикова. Обществото трябва да ги знае тези “подробности” и да ги уважава. Така мисля. Репетираме и нови пиеси, едната е “Майстори”, Александър Морфов също ще направи нещо, Диана Добрева ще постави “Майсторът и Маргарита”. Иска ми се да имаме повече спектакли и ще натискам педала. Чувствам, че някои заглавия вече скърцат и трябва да обновяваме репертоара си по-активно.

- Знам, че си правите регулярно срещи със Стефан Данаилов... поредната каква беше?
- Приятна, естествено. Ние с Ламбо сме колеги, стари приятели, има моето уважение, а неговите политически страсти мене не ме вълнуват. Той е човекът, с когото винаги ще си говоря, намираме какво да си кажем. Имам всъщност и много колеги, активни в близкото минало, с много опит, с много талант, с които аз се виждам и смятам, че не бива да бъдат забравени. Те са национално богатство. От тях можеш да черпиш познание и поука. Един от тях е и актьорът Васил Стойчев. Планирам голямо предколедно тържество за “старите пушки”. Ще се повеселим, ще си кажем наздраве! Искам да стане традиция.

- Има ли дефицит на режисьори в българския театър?
- Има. Това е болният проблем - режисьорите. Сред режисьорите, на които съм предложил да поставят в нашия театър, са Галин Стоев (с българска пиеса), Иван Пантелеев, Диана Добрева и Веселка Кунчева. И вярвам, че те ще дадат нов тласък. Но политиката е сбъркана и тук. У нас на година се произвеждат точно 93-ма режисьори, от НАТФИЗ, “Любен Гройс”, НБУ и т.н., както и над 400 души актьори. И ако идеята е само да се взимат пари, за да съществуват тези висши заведения, е, не, така не може! Тези деца остават на улицата. Те няма къде да работят. Ето, откакто съм директор, аз съм назначил трима души актьори, и то пробно. Има колеги, към които съм се обърнал да се върнат в нашия театър, тъй като твърдо смятам, че лицето на “Иван Вазов” е актьорската трупа, която трябва да бъде най-добрата. Една от основните ми задачи е да сплотя трупата, да бъде като юмрук, както и да ви звучи това.

- Имате една стара мечта и сега може би ще я осъществите. Така ли е?
- Трябва на всяка цена да се направи Фестивал на балканските театри. Наистина трябва. И да не бъдат само представления, а на следващия ден да има срещи между артисти, сценографи, драматурзи от тези страни, да се запознаят, да си говорят, да обменят мнения, да създадем творчески взаимоотношения, да се омешаме, да обменим енергии и т.н. Да дадем пример на политиците, че хората от нашия регион могат да живеят заедно, да създават блага. Мечтая си да направим и един голям концерт-спектакъл за България. Има смисъл.

- Ще пенсионирате ли актьори?
- Болезнено е, но колегите, които са на пенсионна възраст, ще бъдат съкратени, но в никакъв случай аз няма да ги оставя на улицата. Ще останат в театъра на граждански договор и ще играят на сцена. Не ми се иска да казвам имена, но на пенсионна възраст вече са Михаил Петров, Кирил Кавадарков и още няколко души. 

- И като директор, и като актьор с над 40-годишен стаж не забравяте откъде сте тръгнали. Защо винаги споменавате имената на Любен Гройс, на Коко Азарян... Каква е тази носталгия?
- Моля, моля, не е по наивната ми младост. По-скоро е благодарност. Наистина често се сещам за Любен Гройс. Изключителен човек. Научи ме как да мисля, научи ме на занаят, ако щеш. Той бе човек, който можеше да ти скъси периода на трудностите, на търсенето в изкуството. Той ми даде да изиграя ролите на Ромео, Куцар в ”Албена”, Протей в ”Двамата веронци”, Леонт в ”Зимна приказка”... Другият човек, който никога няма да забравя, е Панталей Панталеев или пък големият Коко Азарян. Не мога да не съм благодарен и на Краси Спасов, който ме подготви за Академията. Бях на 17 години и влязох там на първо място. Тези хора ме подготвяха не само за сцената, но и какво да правя извън нея. Например Красимир Спасов ми беше забранил да ходя по разните модерни навремето заведения, като “Прага” и особено Унгарския ресторант..., имаш да учиш, ще учиш!

- Ще ви гледаме ли на сцена, или се превръщате в чиновник?
- Много разнопосочни мнения има по този въпрос. Обявил съм, че поне до третата година на моя мандат няма да участвам в нови пиеси. Някои са доволни от това ми решение, а приятелите ми казват, че е глупаво. Но от идната пролет ще играя само в тези пиеси, в които и досега сте ме гледали. Толкова. 

- Последно. Като заклет левскар как гледате на случващото се в “синия” отбор?
- Не ходя вече на стадиона. Продължавам обаче да съм верен на футболистите от “Левски”, макар че в последните 10 години съм доста разочарован, дори обиден от изявите им. Намирам, че Елин Топузаков като треньор е много всеотдаен, не е малко. Оптимист съм, макар че за шампионска титла в синьо май още доста трябва да почакаме. И все пак вярвам, че новият собственик на отбора бизнесменът Спас Русев ще наложи професионализъм и хармония. Дано.

Елена КОЦЕВА