24.2.303 г.: Император Диоклециан издава първия едикт за гонения на християните

Първа жертва на гонението стават никомидийските християни. Тяхната &quot;великолепна църква&quot;, която е най-хубавата постройка в града, е разрушена до основи.<br /> <br /> Някои нови обстоятелства още повече настройват Диоклециан срещу християните. Императорът е страшно възмутен, когато узнава, че при двора му има много християни и даже съпругата му Приска и дъщеря му Валерия, жена на неговия кесар Галерий, се оказват тайни християнки.<br /> <br /> След това Диоклециан издава един след друг още три едикта. Започва най-жестоко гонение на християните във всички части на империята, с изключение на нейните западни области, управлявани от Констанций Хлор. Гонителите си поставят за задача да изтребят дори самото име християнин, поради което това гонение със своята суровост и жестокост надминава всички по-раншни.<br /> <br /> За да избегне упреците от страна на Диоклециан за неизпълнение на неговите разпореждания, Констанций Хлор разрушава само няколко християнски храмове. <br /> <br /> Против християните са употребени всички принудителни средства, с които разполага държавата. &quot;Ако аз бих имал сто уста и железен език - пише Лактанций, очевидец на това гонение - и тогава не бих могъл да изчисля всички злини, да наименувам всички методи на изтезания.&quot;<br /> <br /> Самият император Диоклециан дава пример на страшна жестокост против християните. В негово присъствие един от придворните християни на име Петър е подложен на следните мъчения: бит с пръчки, докато месата му паднат от костите, след това поливат раните му със смес от сол и оцет и най-после го изпичат на съвсем слаб огън.<br /> <br /> Провинциалните началници, за да угодят на императора, преминават всякакви граници при изтезаванията на християните. Те проявяват изключителна изобретателност при прилагане на мъченията и старание при изтезанията на християните.<br /> <br /> Изтезанията са не само мъчителни, но и унизителни. Често пъти те до такава степен нараняват нравственото чувство на християните, особено на жените, че някои от тях предпочитали самоубийството. Гонението придобива характер на някаква кланица.<br /> Един град във Фригия (югоизточно от Константинопол) е изгорен с всичките му жители, тъй като до един се оказват християни. Но тържеството е преждевременно. Кръвта на избитите християни служат като семе, за да се появят нови християни.<br /> <br /> През 305 г. Диоклециан се отказва от престола. Примерът му последван и западния император Максимиан Херкул. Гонението от новите съимператори в Никомидия и в Египет обаче продължава. Само на запад християните се ползват с добро отношение. Константин, син на Констанций Хлор, се отнася към християните също така благосклонно като баща си.<br /> <br /> Но тази последна кървава борба на езичеството с християнството показва, че християнството е сила, която не може да се сломи. Християните вече не са малка община, както преди, а многочислено общество, широко разпръснато из империята. Макар на изток да съставлявали само 1/12 част от населението, а на запад 1/15, те са уверени в своята победа.<br /> <br /> Гонителите най-много се смущават от факта, че езическото общество не взема никакво участие в гоненията против християните. Те не успяват да възбудят грубите инстинкти на народните маси против тях. Езическото население не само не взема никакво участие в преследването на християните, но и често застава на тяхна страна и се старае да ги защити.<br /> <br /> Езичниците разбират, че християните съвсем не са престъпници, които трябва да се изтребват. Те често рискуват имуществото и свободата си, само да не издадат укрилите се в домовете им християни. Даже в редовете на римската администрация гонението не среща съчувствие. Все по-трудно става намирането на достатъчно служители, които с готовност биха изпълнявали неговите разпореждания против християните. Мнозина от римските управители явно не изпълняват задължението да избиват християните и използват най-нищожния повод да заобиколят закона, за да ги пуснат на свобода.<br /> <br /> При такива условия римското правителство най-после осъзнава, че гонението против християните представлява безсмислена кланица, не постигаща своята цел. И сам Галерий, вдъхновителят на това гонение, решава да го прекрати. През есента на 310 г. той заболява от ужасна болест: червеи приживе започнали да ядат тялото му. В навечерието на своята смърт той, заедно с посочения от него за император на Изтока Лициний и съвместно със западния император Константин, издават в 311 г. &bdquo;Едикт за прекратяване гоненията и предоставяне на християните пълна свобода в делата на вярата&rdquo;.<br /> <br /> С този едикт римското правителство тържествено признава, че е безсилно да задуши християнството. Едиктът оказва необикновено благотворно влияние върху целия християнски свят. Религиозният ентусиазъм, завладял християните, не се поддава на описание. Тъмниците се отварят, заточените в рудниците са пуснати на свобода. Тълпи от освободени изповедници вървят по всички пътища и гръмогласно пеят псалми, възторжено посрещани и изпращани от местните християни. Даже самите езичници се радват за прекратяването на гоненето.<br /> <br /> Окончателно гоненията на християните обаче са прекратени едва през 313 г.<br /> <br /> Така завършила почти тристагодишната борба на езичеството с християнството. В тази борба против християнството се съюзяват всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долни инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт.<br /> <br /> На външната сила на езичеството християнството противопоставя нравствената твърдост на своите мъченици и изповедници: Св. великомъченик Мина, Св. Димитър Солунски, Св. Георги, Св. Николай Чудотворец, Св. великомъченица Варвара, Св. Евгений и Макарий изповедници, Св. мъченик Гордий, Св. мъченици Агатопод и Теодул, Св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест, Св. Теодор Стратилат, Никомидийски еп. Антим, Александрийски еп. Петър, учените презвитери Лукиaн Антиохийски и Памфил Кесарийски и много други.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />