На 21 януари 1968 г., след възникване на пожар на борда на стратегическия бомбардировач Б-52, екипажът аварийно напуска самолета в условния на полярна нощ над базата на ВВС на САЩ Туле в Гренландия и неуправляемата машина с четири термоядрени бомби се разбива близо до базата.
Бомбардировачът изпълнява бойно патрулиране в рамките на операция &bdquo;Хромов купол&rdquo; с четири термоядрени бомби B28FI. При падането бомбите се разрушават и предизвикват радиоактивно зарязяване на местността. През март 2009 г. списание &bdquo;Time&rdquo; включва инцидентът в списъка на най-сериозните ядрени катастрофи.<br /> <br /> Катастрофата става само 2 г. и 4 дни след инцидента над испанското село Паломарес, когато пак горящ Б-52 хвърля 4 термоядрени бомби в морето и на брега. Спомените са пресни и международният скандал е огромен.<br /> <strong><br /> Полетната задача</strong><br /> <br /> От 1961 г. Стратегическото командване на ВВС на САЩ провежда операция &bdquo;Хромов купол&rdquo; за постоянно бойно патрулиране във въздуха с термоядрено оръжие на борда, с готовност да се нанесат незабавно удари по територията на СССР.<br /> <br /> От края на същата 1961 г. в рамките на &bdquo;Хромов купол&rdquo; е изпълнявана и задача под кодовото име &bdquo;Хард Хед&rdquo; за постоянно визуално наблюдение на радиолокационната станция в авиобазата Туле в Гренландия, представляваща ключов компонент от системата за ранно предупреждение за ракетно нападение BMEWS. Целта на &bdquo;Хард Хед&rdquo; е получаване на оперативна оценка на ситуацията при нарушаване на връзката със станцията, позволяваща да се определи дали това евентуално е резултат от атака от страна на СССР. След катастрофата в Паломарес операция &bdquo;Хромов купол&rdquo; е значително съкратена, а от 1967 г. единствено се изпълнява задачата по наблюдението на базата Туле.<br /> <strong><br /> Катастрофата</strong><br /> <br /> В ранното утро на 21 януари 1968 г. в 9:29 ч. (по Гринуич) от авиобазата Платсбург в щата Ню Йорк излита за поредно патрулиране по задачата &bdquo;Хард Хед&rdquo; бомбардировач B-52G с борден номер 58-0188 от състава на 528-а ескадрила на 380 бомбардировъчно крило на стратегическата авиация на САЩ. Командир на кораба е капитан Джон Хог. На борда, освен петимата щатни членове на екипажа, се намират сменният щурман (навигатор) капитан Крис Кьортис и резервният (трети) пилот майор Алфред д`Амарио.<br /> <br /> Третият пилот при излитане заема мястото на щурмана-инструктор в кърмовата част на долната палуба. После разследването на инцидента се установява, че преди излитането д`Амарио поставя върху вентилационния отвор на системата за отопление под седалката три поролонови (дунапренови) възглавнички в калъфки, а скоро след излитането добавя още една.<br /> <br /> По време на полета извършват дозареждане с гориво във въздуха. Около час след това командирът нарежда на втория пилот капитан Леонард Свитенко да се смени за почивка с майор д`Амарио. Тъй като в кабината е хладно, д`Амарио отваря клапана за горещ въздух от двигателния тракт в системата за отопление.<br /> <br /> Поради техническа неизправност горещият въздух от турбината (600-700&deg;С) при влизане в системата за отопление практически не се охлажда и скоро в кабината става много горещо. Поролоновите възглавнички под седалката се запалват. Замирисва на горяща синтетика.<br /> <br /> Екипажът започва да търси източника на миризмата и щурманът, след като два пъти оглежда долната палуба, открива огнището на пожара. Опитите да загасят пламъците с помощта на двата пожарогасителя, не се увенчават с успех.<br /> <br /> В 15:22 ч., когато самолетът се намира на 140 км от авиобазата Туле, капитан Хог предава сигнал за бедствие и иска аварийно кацане. В продължение на пет минути всички пожарогасители на борда са употребени, електроснабдяването е изключено, но кабината се изпълва с дим до такава степен, че пилотите не могат да различават показанията на приборите.<br /> <br /> Командирът разбира, че няма да успее да приземи машината, и в 15:37 ч. дава команда на екипажа да се катапултира над Туле. Това правят шестима и се спасяват, макар и с различни травми. За втория пилот Свитенко обаче няма катапултна седалка и той се опитва да напусне самолета през долния люк, но смъртоносно си наранява главата.<br /> <br /> Капитан Хог и д`Амарио се катапултират последни и се приземяват непосредствено на територията на базата. Те веднага уведомяват командването, че шестима са се катапултирали и че в самолета са останали водородните бомби.<br /> <br /> Спасителите успяват да открият в полярната нощ оцелелите членове на екипажа. Най-продължително е търсен капитан Кьортис, който се катапултира първи и пада почти на 10 км от базата. Намерен е едва след 21 часа силно пострадал от преохлаждането (температурата на околния въздух е минус 31&deg;), но оцелява, защото се е омотал в парашута.<br /> <br /> Неуправляемият самолет продължава да лети малко в северно направление, след това завива обратно и след общо 2 мин. полет пада на леда в залива Северна звезда на около 11 км от пистата на базата. Ударът от падането и възпламененото гориво пробиват в леда отвор от с диаметър над 50 м и повечето отломки от самолета отиват на океанското дъно.<br /> <br /> Ударът предизвиква детонацията на тротила в запалките на четирите бомби. Ядрен взрив не последва, но радиоактивни елементи и компоненти от бомбите (плутоний, уран, америций и тритий) са разпръснати на голяма площ. Концентрацията на плутоний достига 380 мг/ м&sup2;. Точното количество на плутония в бомбите и сега е секретно, но според съвременни оценки при взрива са разсеяни около 7,5 кг от него. Инцидентът е отнесен към категорията &bdquo;Счупена стрела&rdquo; (Broken Arrow), обозначаваща произшествие с ядрено оръжие, не създаващо заплаха за война.<br /> <br /> Въздушното разузнаване е извършено практически веднага. То открива върху леда само шест двигателя, обшивка от тялото и малки радиоактивни отломки, разпръснати върху територия с дължина 5 км и ширина 1,6 км (3 на 1 миля). Части от бомбовия отсек са намерени на повече от 3 км северно преди мястото на падане на машината, което свидетелства за разпадането й още във въздуха.<br /> <strong><br /> Проектът &bdquo;Крестед Айс</strong>&rdquo;<br /> <br /> Американските и датските служби незабавно започват работа по очистването и дезактивация на местността. Проектът официално получава малко странното кодово име &bdquo;Крестед Айс&rdquo; (Crested Ice, &bdquo;качулат лед&rdquo;). Целта на проекта е дейността да завършат до настъпването на пролетното топене на леда, за да предотвратят радиоактивното заразяване на океана.<br /> <br /> За ръководител на операцията е назначен генералът от ВВС на САЩ Ричард Ханцигер. Неговото име носи лагерът с жилищни иглу, електростанция, свързочен възел и вертолетна площадка, създаден в непосредствена близост до мястото на падане на самолета, с цел да се осигури денонощна работа.<br /> <br /> Операцията започва при екстремални метеорологични условия: полярна нощ, средна температура на въздуха около &minus;40&deg;C (често падаща и до &minus;60&deg;) и вятър до 40 м/сек (144 км/час). При тези условия хората работят, но уредите с електрически батерии не могат. Слънцето за първи път изгрява на 14 февруари.<br /> <br /> Грейдерите остъргват от заразения сняг и лед слой с дебелина от 5 см, които са товарени в дървени контейнери, трактори ги издърпват до площадка за складиране на брега, след това съдържанието им се пресипва в стоманени цистерни и заминават за преработка в САЩ. Отначало американците искат да погребат контейнерите непосредствено до брега или да разтопят и дезактивират снега на място, като пуснат чистата вода в океана, но датчаните възразявят много остро.<br /> <br /> Отломките от водородните бомби са изпратени за изследване в завода &bdquo;Пантекс&rdquo; в Тексас, останките на самолета заминават в Националната лаборатория в Оук Ридж (Тенеси), а цистерните за закопаване потъват в ядреното гробище Савана Рийвър в Южна Каролина.<br /> <br /> Операцията приключва в края на лятото &ndash; на 13 септември 1968 г. и последната цистерна е натоварена на кораб за САЩ. Като цяло са събрани 6700 куб. м. заразен сняг и лед, както и голям брой контейнери с радиоактивни части от бомбардировача. <br /> <br /> В края на проекта участват 700 американци и 1700 датчани, както и над 70 правителствени агенции на САЩ. Разходите се оценяват на тогавашни 9,4 млн. долара или на 58,8 млн. долара към 2010 г.<br /> <br /> <strong>Търсене на бомбата</strong><br /> <br /> Важна задача на проекта &bdquo;Крестед Айс&rdquo; е откриване на четирите термоядрени бомби, компоненти или отломки от тях. През август 1968 г. е организирано търсене на остатъци от тях с помощта на обитаемия подводен апарат &bdquo;Стар&rdquo;. Операцията е засекретена под наименованието &bdquo;изследване на океанското дъно в мястото на падането&rdquo;.<br /> <br /> През 1995 г. част от документите, свързани с катастрофата, са разсекретени и стават публично достояние. Това осветява инцидента в значителна степен.<br /> <br /> В съответствие с отчета на датския Институт за международни отношения, публикуван през 2009 г., най-вероятната цел на подводното търсене е &bdquo;урановата сърцевина на втората степен на една от бомбите&rdquo;. Подводните работи са свързани с огромни трудности и са прекъснати без постигнат успех. Предполага се, че урановата сърцевина е някъде в камарата открити отломки на дъното на океана.<br /> <br /> В резултат на търсенето на сушата и във водата са намерени един цял уранов модул от бомба и масата на тритий за още две бомби.<br /> <strong><br /> Последствия</strong><br /> <br /> След катастрофата над Туле операция &bdquo;Хромов купол&rdquo; окончателно е спряна, тъй като разходите и рисковете, свързани с нея, са преоценени като неприемливи. Веднага след катастрофата военният министър на САЩ Робърт Макнамара забранява полетите с ядрено оръжие на борда, наблюдателните полети без оръжие продължават до май с.г., когато изобщо са спрени. Междуконтиненталните балистични ракети с наземно и морско базиране стават основно средство на САЩ за осигуряване на ядрен паритет.<br /> <br /> Инцидентът се случва само четири дни преди парламентарните избори в Дания и предизвиква небивала криза, тъй като полетите на американски бомбардировачи с ядрени бомби във въздушното пространство на Гренландия нарушават официално провъзгласения през 1957 г. безядрен статут на страната.<br /> <br /> Непосредствено след инцидента премиерът Йенс Ото Краг и външният министър Ханс Табор правят остро изявление, като напомнят, че САЩ е осведомена за безядрения статут на тяхната страна. В отговор Държавният департамент възразява, че направеното изявление не съответства на взаимните договорености. След четиримесечни преговори е подписано ново съглашение за сътрудничество.<br /> <br /> След катастрофата в Туле, при които тротилът разпилява радиоактивни материали, в САЩ са направени конструктивни изменения в термоядрените бомби с цел да се усили сигурността им при катастрофи. На свой ред Националната лаборатория в Лос Аламос разработва нов вид нискочувствително към удари взривно вещество за иницииране на урановия заряд.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />