На 19 юни 240 г. пр. Хр. гръцкият учен Ератостен Киренски установява, че радиусът на земята е 39 790 стадия. Проблемът за превръщането му в съвременни мерки идва от факта, че ученият е гръцки математик и астроном, но като глава на Александрийската библиотека работи в Египет и там извършва измерванията. Египетският стадий е с дължина 158 м., а гръцкият – 178 м.
Ератостен Киренски (276 г.пр. Хр.- 194 г.пр.Хр.) е гръцки математик, астроном, географ и поет. От ранна възраст живее в Александрия, където получава образование под ръководството на своя учен земляк Калимах, стоящ начело на Александрийската библиотека.<br /> <br /> Неудовлетворен от получените познания, Ератостен се отправя за Атина, където тясно се сближава с школата на Платон и после се нарича платонист. Резултатът от изучаването на науки в двата древногръцки центра за просвещение е извънредно разностранната, почти енциклопедичната ерудиция на Ератостен. Той писал не само съчинения по математика, астрономия, геодезия, география и хронология, но и трактати &bdquo;за доброто и злото&rdquo;, за комедиите и др.<br /> <br /> Цар Птолемей ІІІ Евергет веднага след смъртта на Калимах извиква вече 50-годишният Ерастотен от Атина и му възлага да застане начело на Александрийската библиотека.<br /> <br /> Отстранен след това поради старост от тази длъжност, Ерастотен изпада в крайна нищета, ослепява и слага край на живота си чрез гладуване.<br /> <br /> Сред най-интересните факти от живота на Ерастотен е изчисляването на радиуса на Земята. Древните египтяни забелязали, че по време на лятното слънцестоене Слънцето осветява дълбоките кладенци в Сиена (днешният най-южен египетски град Асуан), а в Александрия &ndash; не. (За точност &ndash; Сиена се намира само 70 км. северно от Тропика на Рака и незначително по-източно от Александрия.) Ерастофен използва този факт за изчисляване обиколката и радиуса на Земята.<br /> <br /> В деня на лятното слънцестоене на 19 юни 240 г. пр. Хр. той използва скафис (половин куха сфера с дълга игла по оста, разграфена на паралели и меридиани), с чиято помощ може да се определи под какъв ъгъл Слънцето огрява Александрия.<br /> <br /> Измерването показва, че този ъгъл е 7 градуса и 12 минути, тоест 1/50 от окръжността. Става ясно, че Сиена отстои от Александрия на 1/50 от обиколката на Земята. Разстоянието между градовете е считано за точно 5000 стадия, следователно обиколката на Земята е 250 000 стадия, откъдето се получава за радиуса 39 790 стадия.<br /> <br /> Не е известно какъв стадий е използвал Ерастотен. Понеже измерването на разстоянието между двата града е извършвано от египтяни, логично е да е използвана египетската мярка за стадий, равняващ се на 158 м. &ndash; тогава за земен радиус се получава 6287 км. Изчислен с гръцкия стадий от 178 м., то радиусът възлиза на 7082 км. Под въпрос са и изброените точно 5000 стадия до Сиена.<br /> <br /> Съвременните измервания дават усреднен радиус на Земята величината 6371 км. Въпреки това методът на Ерастотен поразява с простотата и достъпността, както и с точността на пресмятането за онова време.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />