19 април: Преди 70 г. е създадено съветското военно контраразузнаване „Смерш”

София, България 19 Апр. 2013, 07:31 10810 прочита 0 коментара

На 19 април 1943 г. със секретно постановление на Съвета на народните комисари на СССР №415-138сс са създадени три управления за контраразузнаване „СМЕРШ” в народните комисариати на армията, на флота и на вътрешните работи.

Името СМЕРШ обединява независими една от друга организации, като името им идва от &bdquo;Смърт на шпионите”: • Главното управление за контраразузнаване &bdquo;СМЕРШ” в отбраната (НКО) е с началник народния комисар В. Абакумов и е подчинено на върховния главнокомандващ на въоръжените сили Й. Сталин. • &bdquo;СМЕРШ” във флота е с началник ген.-лейтенант П. Гладков и е подчинено на наркома Н. Кузнецов. • Главното управление &bdquo;СМЕРШ” за вътрешните работи е с началник С. Юхимович и е подчинено на наркома Л. Берия. СМЕРШ: контраразузнавателен орган Главен противник на СМЕРШ е Абверът, (немската служба за разузнаване и контраразузнаване), полевата жандармерия, Главното управление за имперска сигурност и финландското военно разузнаване. На СМЕРШ е възложена борбата с шпионите, диверсантите, терористичната и всякаква подривна дейност в Червената армия; да направят фронтовата линия непроницаема за шпионите; борба с предателството и дезертьорството; проверка на военнослужещите, които са били пленени. Служителите на СМЕРШ в годините на войната са обезвредили над 30 хиляди шпиони, около 3,5 хиляди диверсанти и над 6 хиляди терористи. Цифрите са съвсем реални, защото само през 1943 г. шпионски школи на Абвера са завършили над 10 хиляди души. Службата на оперативния състав в СМЕРШ се оказва извънредно опасна – средно един &bdquo;смершевец” на първа фронтова линия е служил едва 3 месеца, преди да бъде убит или ранен. Само в боевете да освобождение на Беларус (лято 1944 г.) са загинали 236 и са изчезнали безследно 136 военни контраразузнавачи. Сред &bdquo;смершевците” има четирима Герои на Съветския съюз, които са наградени посмъртно, след като загиват в бой – старши лейт. Жидков, лейтенант Кравцов, лейтенат Кригин и лейтенант Чеботарьов. По резултатност срещу противниковото разузнаване армейската СМЕРШ претендира да е най-ефективната служба по време на Втората световна война. Само за двете последни години от войната (1943-1945) организацията е провела 186 радиоигри с противника. В резултат на съветска територия са докарани над 400 кадрови германски служители и агенти, заловени са десетки тонове товари. Например служителят на СМЕРШ от 1-и Белоруски фронт Матвеев, който успял да проникне в орган на Абвера, четири пъти е изпращан от немците в съветския тил с разузнавателни задачи, за което е награден от Хитлер с &bdquo;Източен медал”. Друг разузнавач, М. Карашченко, за &bdquo;успешно” изпълнение задачи на Абвера и добиване на &bdquo;важни” сведения (всъщност дезинформация от СМЕРШ) е награден от немците с бронзов медал. На свой ред съветското ръководство награждава Карашченко с орден &bdquo;Отечествена война” ІІ степен. СМЕРШ: репресивен орган – реалности Военното управление СМЕРШ безусловно е репресивен орган спрямо посочените обекти в задачите му. Такива са били и предшествалите го специални структури на НКВД. Разликата, преди всичко в условията работа, е огромна. Така че репутацията на СМЕРШ като репресивен орган е силно преувеличена в съвременната литература. Тежката обстановка на фронта през първите две години на войната налага отпечатък върху дейността на специалните отдели и на органите на Вътрешни войски, които са имали извънредни пълномощия – право не само да арестуват дезертьорите и паникьорите, но дори и да разстрелват на място при необходимост. Например през първите четири месеца на войната (юни-октомври 1941 г.) от особените отдели и от заградителните отряди на НКВД за задържани 657 364 военнослужещи, изостанали от частите си или избягали от фронта. Сред тях са открити 1505 шпиони и 308 диверсанти. До декември 1941 г. особените отдели са арестували: изменници – 4647 души, страхливци и паникьори – 3325, дезертьори – 13 887, разпространители на провокационни слухове – 4295, самонаранили се – 2358, за бандитизъм и мародерство – 4214. В съвременни публикации се съобщава, че от 1941 до 1945 г. от съветски органи са арестувани около 700 000 души, като около 70 000 са разстреляни. Това е напълно вероятно. Но в Германия са разстрелвали и за по-дребни провинения генерали и редови бойци. (Първите наказателни батальони са изобретени от Хитлер през декември 1940 г. – очаквай БЛИЦ 25.7.2013 г.) Съобщава се също правдоподобната информация, че в годините на войната в СССР са арестувани 101 генерали и адмирали: 12 от тях са умрели по време на следствието, 8 са освободени като невинни, а 81 са осъдени от Военната колегия на Върховния съд и Особеното съвещание на НКВД. Органите на СМЕРШ са разполагали със свои сили за осигуряване на оперативната работа, конвоиране и охрана на арестувани военнослужещи: за фронтовото управление на СМЕРШ – батальон, за армейския отдел – рота, за отдела в корпуса, дивизиите и бригадите – взвод. Наистина СМЕРШ е изпълнявал функция на тайна полиция във войските, като във всяко съединение имало &bdquo;особист”, който вербовал агенти и водел на отчет делата на войниците и офицерите с проблемни биографии. Факт е, че човешкият материал на Червената армия не е бил чак толкова качествен – дори през 1943 г. 66 съветски летци са дезертирали и преминават на страната на Вермахта. Още през 1941 г. Сталин подписва постановление за държавна проверка (филтрация) на военнослужещите от Червената армия, били в плен или в обкръжение. Основната тежест в тази дейност я поемат &bdquo;смершевците”. С постановление от 6 януари 1945 г. към щабовете на фронтовете започват да функционират отдели по репатриране, в чиято работа вземат участие и служители от органите на СМЕРШ. Създадени са и пунктове за приемане и проверка на граждани, освободени от Червената армия. СМЕРШ: репресивен орган – митове През пролетта на 1943 г. новосъздаденото управление СМЕРШ вече действа при коренно променена обстановката на фронта - Съветската армия вече е в контранастъпление и освобождава своите територии. СМЕРШ не са създавали заградителни отряди и техни служители никога не са ги оглавявали. В началото на войната заградителни мероприятия са осъществявани от войски на НКВД по охрана на Действащата армия. От 1942 г. заградителни отряди са създавани при всяка армия, намираща се на фронта, като предназначението им е поддържат реда по време на боевете. Единствено по време на Сталинградския и Югозападния фронт през септември-декември 1942 г. служители на НКВД са оглавявали заградителни отряди. Заградителните мероприятия обаче активно са използвани от СМЕРШ за издирване на агентура от разузнаването на противника. Например в навечерието на настъпателните операции на фронта голям размах с участието на СМЕРШ получават мероприятията на заградителните служби. В частност са претърсвани военни гарнизони и до над 500 и повече населени пунктове с прилягащите към тях горски масиви, оглеждани са нежилищни помещения, хиляди изоставени землянки. По време на такива прочиствания като правило са задържани голям брой лица без документи, дезертьори, военнослужещи с подправени документи, с признаци, че са дело на Абвера. Някои източници твърдят, че военният СМЕРШ е придобил зловеща слава заради системата от репресии против мирното население, намирало се временно в окупация от германците или на принудителна работа в Германия. Това обаче не е могло да се случи, тъй като работата с мирното население винаги е била в прерогативите на териториалните органи на НКВД, респ. на СМЕРШ, подчинено на Берия. Несериозни са твърденията, че СМЕРШ създал и поддържал цяла система за следене на граждани в тила и на фронта, които били &bdquo;другомислещи”. При динамиката на фронтовата линия и постоянното предислоциране на частите всяко твърдение, че СМЕРШ е действал териториално, е несъстоятелно. Служителите от СМЕРШ никога не са действали безконтролно. Санкция за арест на средния команден състав можел да даде само Военният съвет на армията или на фронта, а на старшия и висш команден състав – от народния комисар на отбраната, тоест от Сталин. Невярно е и разпространеното мнение, че органите на СМЕРШ са могли да осъдят някого на разстрел и затвор, тъй като никога не са притежавали статут на съдебни органи. Присъди са произнасяли единствено военни трибунали или Особеното съвещание при НКВД. Твърди се, че СМЕРШ е играл голяма роля в налагането на сталинската система на терор в страните от Източна Европа, установили дружески отношения със СССР. Като пример се дава, че в продължение на няколко години след края на войната на територията на Полша и Германия някои бивши нацистки концентрационни лагери продължават да функционират &bdquo;под егидата” на СМЕРШ като място за репресия на идеологически противници на новите режими. Твърдението е странно, тъй като всички тези страни организират свои концентрационни лагери и то едва след като в тях се появява политическа опозиция. Според други твърдения в тези лагери са държани VIP-пленници, които са пожалени да не бъдат изпратени в Сибир. Като цяло военното контраразузнаване СМЕРШ изпълнява възложените му задачи и неговата роля като репресивен орган често необосновано се преувеличава в съвременни публикации. /По материали в интернет/