На 1 февруари 2003 г. космическата совалка „Колумбия” при навлизането си в атмосферата за кацане след своята 28-ма мисия се разпада на части, които като дъжд се изсипват над 6 американски щата. Всичките седем членове на екипажа загиват.
Разследващата комисия, ръководена от адмирала в оставка Харълд Джемън, излиза доклада си чак през август. Тя установява, че ключови служители на НАСА - от висшите инженери и експерти до самите ръководители на космическата агенция - са действали дълбоко погрешно през цялото време на полета и в първите седмици след катастрофата, когато дават официалните изявления. Разследващата комисия не посочва поименно виновните лица, като оставя тази деликатна задача на ръководството на НАСА.<br /> <br /> Докладът на комисията педантично регистрира станалите събития и погрешните действия на стартовия екип.<br /> <br /> На видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването, е забелязано на 82-та секунда след старта как част от порестата изолация на горивния резервоар се откъртва, удря лявото крило на совалката и го пробива. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито един от тях не е застрашил живота на астронавтите.<br /> <br /> Чак на петия ден след инцидента ръководството на полета се събира на съвещание, за да обсъдят повредата и рисковете от нея. Това е последната възможност да се предприемат мерки за спасяването на екипажа. Точно такъв е изводът на експертите от комисията.<br /> <br /> Като главен виновник за катастрофата се очертава ръководителят на мисията Линда Хем, защото именно тя заявява <em>&ldquo;Не мисля, че можем да направим нещо&ldquo;</em> и по този начин формира мнение сред околните. В последния възможен ден да се предприемат спасителни мерки, Линда Хем не вижда нужда повредата да се проучи по-обстойно, да се поправи пукнатината в крилото, нито пък да се провежда спасителна акция за екипажа.<br /> <br /> Размерът на повредата с лека ръка е омаловажаван. Но в поредицата от грешки, неправилни преценки и фатални решения тя не е била сама &ndash; заедно с нея е работил цял висококомпетентен екип.<br /> <br /> На 1 февруари в 8:15 часа командирът Рик Хъзбанд изпълнява стандартна процедура по включване на намаляващите скоростта двигатели на &bdquo;Колумбия&rdquo;, за да навлязат в атмосферата.<br /> <br /> В 8:44 минути совалката вече навлиза в най-горния слой на атмосферата. Височината е 62 км. Само след 4 минути контролнозаписващата апаратура регистрира показанията на сензор на лявото крило за повишаване на температурата.<br /> <br /> Към 8:53 часа наблюдатели от Земята първи забелязват отломките. В 8:54 часа директорът на полета е информиран, че четири хидравлични сензора са с показания &quot;извън скалата&quot;. Екипът по навлизането започва да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не предвещава опасната ситуация.<br /> <br /> В 8:59 часа директорът на полета получава информация, че няма данни какво е налягането на гумите в лявата страна. Скоро след това телеметричната информация от совалката прекъсва.<br /> <br /> В 9:00 часа идват съобщения, че орбиталният апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета, все още не знаят нищо.<br /> <br /> В 9:05 часа от резиденции в северен Тексас докладват за силен гръм, пушек и отломки. В 9:12 часа, след като чува, че совалката е започнала да се разпада, директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не е позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.<br /> <br /> Комисията на адмирал Джемън прецизно откроява серията от фатални стъпки и оценки, както и главните им автори от НАСА:<br /> <br /> 1. Шон О&rsquo;Кийф - ръководител от НАСА, на 12 февруари обяснява, че ударът на отчупилото се парче в лявото крило е<em> &ldquo;еквивалентен на откъсване на парче стиропор от хладилен камион, който се движи пред вас на магистралата&ldquo;</em>. По-късно физикът Скот Хъбарт от комисията съобщава, че всъщност по-точното сравнение е с 35-килограмова торба цимент, запокитена срещу автомобил, който се движи със скорост 90 км/ч.<br /> 2. Генерал-майор Майкъл Костелик, заместник-ръководител на НАСА, съобщава на 5 февруари за дребен отломък, което не е прецедент, нещо &ldquo;обичайно&ldquo; в историята на космическите полети със совалки.<br /> 3. Военни камери са можели да направят много полезни снимки на повредата, но по време на полета директорът на програмата &ldquo;Космически совалки&ldquo; Роналд Дитмор съвсем не е мислил така. Той сам заяви на 1 февруари, че използването на камери на ЦРУ нямало да бъде ефективно за поставяне на по-точна диагноза на ситуацията.<br /> 4. Дитмор и Костелик независимо един от друг в официални изявления от 5 февруари уверяват журналистите, че екипажът е бил наясно с проблемите. Пет месеца по-късно бе установено, че едва на 8-ия ден от мисията на астронавтите е съобщено за стартовия инцидент с и-майл, в който дори имало изречение, че произшествието е толкова дребно, &ldquo;че дори не си струва да се споменава&ldquo;. Космонавтите са уведомени само за да са в час, в случай че журналистите после ги разпитват.<br /> 5. На 7 февруари Дитмор заявява, че в НАСА са действали адекватно, че са повикали точните експерти, че са били наясно какво се случва, какви са щетите и какви рисковете. Точно това официално твърдение на НАСА възнамерява да оспори комисията с окончателния си доклад.<br /> <br /> Дъглас Ошероф, Нобелов лауреат по физика и член на комисията, е доста по-рязък: &ldquo;Взети са няколко изключително погрешни и изключително неадекватни решения. Искрено се надявам, че хората, които са ги взели, ще си загубят работата!&ldquo;<br /> <br /> Според разследването главната причина, довела до катастрофата, е следната: НАСА е имала технически проблем със совалките, който се е появявал периодично, но е бил пренебрегван, защото не е предизвиквал инциденти до този момент. Липсвала е адекватна комуникация между младите кадри в агенцията и управленското звено. И накрая, който е изразявал някаква угриженост и опасения, не ги е защитавал докрай, защото е смятал, че не разполага с достатъчно солидни доказателства, и се е страхувал, че мениджърите няма да харесат неговата мнителност.<br /> <br /> Подобно мнение има основания: на 28 януари 1986 г., само 75 секунди след старта, совалката &ldquo;Чалънджър&ldquo; експлодира и се пръска на парчета. Седемчленният екипаж загива. Президентската комисия установява, че техническият дефект се крие в един зле конструиран пръстеновиден предпазител върху главната ракетна дюза на двигателя, чиято задача е да не допуска сблъскване на корпуса с отломки, откъсващи се от резервоара.<br /> <br /> След шест месеца разследване комисията на Джемън стигна буквално до същите изводи. <em>&ldquo;Между двете катастрофи има повече прилики, отколкото разлики!</em>&rdquo; - казва Джон Лоджсдън от комисията, експерт по космонавтика от университета &ldquo;Джордж Вашингтон&ldquo;. Тогава НАСА е предупредена да не пуска совалки, които дефектират, но е взето решение за продължаване на програмата. В агенцията имало хора, които се опитали да поставят проблемите и са се натъкнали на съпротива, като в края на подготовката на мисията просто са се предали.&ldquo;<br /> <br /> <em>&ldquo;20 години в НАСА са живели с убеждението, че отломките не могат да причинят катастрофа - </em>казва и Ошероф.<em> - Парчетата, които се откъсват при полета, винаги се появяват в списъка на рисковите фактори, но този дефект се е възприемал като редовен и нормален. Царял е странен оптимизъм, базиран на минали успехи.</em>&ldquo; Лоджсдън дори посочва, че никой не се вслушал навремето в предупреждението на изследователския център на НАСА, че &ldquo;Чалънджър&ldquo; може да катастрофира.<br /> <br /> Нещо още по-важно - нито Хем, нито Дитмор, нито дори Брайън О&rsquo;Конър - шефът на службата за сигурност в НАСА, не са и помисляли, че американските разузнавателни сателити биха могли да огледат щателно повредата в лявото крило. Линда Хем взема фаталното решение да не използва техния потенциал или от некомпетентност и неразбиране, или от нежелание да промени траекторията на полета, за да улесни събирането на снимков материал, отчасти и защото е била убедена, че опит за ремонт в открития Космос е невъзможен.<br /> <br /> Напълно възможно е било обаче 7-членният екипаж да бъде спасен.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />