Муравей Радев: Княз Кирил ми пробутваше сделката с дълга

София, България 14 Февр. 2011, 21:50 3546 прочита 0 коментара

Губим по 100 милиона годишно само от лихвата, която в момента е 0,5%, а ние плащаме 8,25%, твърди бившият финансов министър

Муравей Радев беше финансов министър в правителството на Иван Костов през 1997-2001 г. Когато преди дни днешният финансист №1 Симеон Дянков представи доклад на независимата агенция &bdquo;Индъстри Уоч”, според който България е изгубила 1 млрд. лева от сделката с държавния дълг, извършена от предшественика на Дянков – Милен Велчев, той отрече това да е вярно и се оправда със стратегията на кабинета &bdquo;Костов”. От Синята коалиция веднага настояха прокуратурата да разследва тази сделка. За идеята за преструктурирането на държавния дълг, за предварителните действия по сделката, извършена от Милен Велчев, за скритите интереси и тайното облагодетелстване, за играта с курса на долара и лихвите и за огромните загуби за България от тази сделка &bdquo;БЛИЦ” разговаря с Муравей Радев. - Г-н Радев, като министър на финансите в кабинета на Иван Костов отнесохте тежки обвинения от вашия наследник в правителството на Симеон Сакскобургготски – Милен Велчев, заради които той твърди, че е предприел сделката с дълга на държавата. В крайна сметка спечели или изгуби България от тази сделка? - Ще кажа с две думи какво направи НДСВ с българския държавен дълг, за да е ясно. През 2002 г. близо половината външен дълг – около 2,2 млрд. долара, бе трансформиран от брейди облигации с падаща лихва около 2,5-3% и превъртат в дълг в еврооблигации с твърда годишна лихва от 8,25%. Второ, част от дълга – малко над 8,3 млн. долара, беше превалутирана от доларова в еврова позиция. Това е съдържанието на операциите. Още тогава аз много ясно и категорично изкритикувах подобно действие. А и не ми беше необходимо много да се подготвям, тъй като една година преди тази сделки синът на Симеон Сакскобургготсдки – Кирил Сакскобургготски, поиска конфиденциална среща с мен в качеството ми на финансов министър. Аз го приех в министерството на финансите, но той помоли да няма журналисти, да не се разбира, че е в България и дойде с един висш представител на мениджмънта на &bdquo;Лемън брадърс”. И сложи на масата същата тази сделка, която една година по-късно неговият баща направи в България чрез Милен Велчев. Тогава помолих за една седмица време, за да анализираме нещата. Изпратих предложението в БНБ при Светослав Гаврийски. Моят отдел по външния дълг, начело с Пламен Орешарски, анализира сделката и след няколко дни отговорите на двете институции бяха абсолютно еднакви – че това е изключително рискова и много опасна сделка за България. Това стана в средата на 2000 г. Една година по-късно обаче сделката беше осъществена. В моите сметки загубата дори е по-голяма – няколко милиарда долара, но това ще стане окончателно ясно през 2015 г., защото тогава свършва животът на новите облигации, които бяха пуснати, тогава е последният падеж. И по отчет може да се види какво сме платили от 2002 до 2015 г. Тогава ще бъде ясно как се е движил либорът (базисен лихвен процент, по който банките си предоставят взаимно заеми на европейския паричен пазар, често се използва и при определяне на лихвения процент и по други видове заеми – б.р.), а плаващата лихва е свързана с либора и ще знаем точната загуба до броени стотинки. И ще можем да съпоставим разхода със сделката и без сделката. - Милен Велчев обаче твърди, че по тази сделка е следвал стратегията на ОДС. Вие ли сте заложили тази загуба, която те просто реализират? - От сделката досега са минали 8 години и нещата вече са много по-ясни. Обективната действителност е безспорна. И осъзнавайки, че загубата наистина е много голяма, днес царските икономисти казват, че всъщност са изпълнявали стратегията на управление на външния дълг, която правителството преди тях е приело. Те не са прави, защото в нея никъде не е записано да се превалутира външен дълг от долари в евро при възможно най-високия курс на долара към еврото по онова време. Тъкмо по тази линия след срива на долара с повече от 30% оттогава досега те нанесоха загуба и вреда на България в размер на 260 млн. долара. След това, четейки за намаляването на лихвения риск, казват, че това е идея на правителството на ОДС. Но пропускат една думичка – плавно, което означава малки пилотни емисии, с които пробваш пазара и чак когато си сигурен, че няма да нанесеш голяма загуба, тогава правиш голяма емисия. Това е като новото лекарство – първо го пробваш на куче и след това на човека. И това означава плавно преминаване от плаващи към твърди лихви. И как намалиха лихвения риск чрез тези операции, тези юнаци? Като изпробваха новото лекарство направо на човека и то в конска доза. Взеха 2,2 млрд. долара – половината от външния дълг на България, и той премина директно от плаваща в твърда лихва. Мотивът им беше, че видите ли е много опасно да имаш външен дълг с плаваща лихва. Но тя е вързана за либора. Според въпросните царски икономисти се очакваше той да расте. И когато станел 7-8-10%, България щяла загуби много. Поради това, за да намалим риска от такава опасност – казваха те – хайде сага да плащаме всяка година твърдо 8,25%, а не 2,5-3%, както плащахме. Още тогава им казахме, че тенденцията на либорът е да пада, а не да се увеличава. Ако вземете 10 години назад от 2001 г., ще видите, че той е под 5% - в рамките на 3-4%. И 5% да бъде през следващите 10 г., пак е по-малко от 8%. Казахме им, че това не може да се случи и рискуват. Те ни отговориха, че нищо не разбираме. И го направиха. Но стана точно това, което говорехме ние – критиците. Либорът катастрофално се срути като лихвата и в момента е 0,5%. Така в течение на 8 години – от 2002 до 2010 г., всяка година плащахме грешни пари с 5% повече. Но 5% върху 2 милиарда дълг правят 100 млн. долара годишна загуба. И тази цифра я знаят юнаците. И поради тази обективност се опитват да хвърлят другаде вината. - Симеон спечели изборите с лозунга &bdquo;почтеност във всичко”. Защо синът му Кирил и приятелят му и финансов министър Милен Велчев са предприели този ход, който неминуемо ще разкрие загубата? - Много просто. България реализира огромна загуба. Тази наша загуба е печалба за някого. А тази печалба е за онзи, който е притежавал нашия брейди дълг – нашите облигации. До голяма степен това са големите инвестиционни банки, откъдето идват тези юнаци, които направиха сделките. Същите тези банки притежаваха нашия български външен дълг и те спечелиха много пари. Отделно спечелиха и физически лица, които също бяха притежатели на нашия външен дълг. Не зная кои са те, но е близко до ума съмнението, че хората, които са знаели, че ще се извършва подобна сделка, биха могли най-малкото да внушат на свои близки и познати да се снабдят с брейди облигации преди да се извършат тези сделки. Така или иначе това не са български интереси, а външни на България. - Избирателите повярваха на младия екип на Симеон Сакскобургготски, защото тези хора се смятаха за необременени от нашите проблеми и отношения. В такъв случай каква се оказа тяхната обремененост? - Това е много сложен въпрос. Все пак от една гледна точка аз съм им благодарен. Защото те наследиха и съхраниха онова, което беше постигнато преди тях от нашето правителство в областта на финансовата стабилност след една разрушителна криза на правителството на Жан Виденов, както и високия икономически растеж. И това е тяхна заслуга, която аз признавам, защото можеше да бъде много по-лошо. Спомням си, че когато Симон Сакскобургготски дойде на власт, пристигна с една икономическа програма, написана от руския евреин проф. Владимир Квинт, който е съратник на небезизвестния пастор Муун в САЩ. Тази програма беше толкова ултралевичарска, че ми настръхна косата, когато я прочетох. Няколко епизода от нея все пак бяха реализирани – например царските кредити. Това за 800-те дни също е измислица на квинтовите хора. Стоян Ганев също беше проводник на историята с Квинт. Но ако тази програма беше реализирана изцяло, тежко и горко на България. Добре, че този млад икономически екип успя да я преодолее и да води сравнително дясна политика през 4-те години. - Значи е имало различни лъчове в обкръжението на Симеон – от една страна интересите си са прокарвали хората на Стоян Ганев, от друга – на Кирил Сакскобургготски? - Така е. Те бяха събрани от кол и въже. Но предполагам, че в крайна сметка хората на Кирил са взели връх и го оценявам като положително. Разбира се, те направиха и много поразии и най-голямата беше точно аферата с външния дълг. - А как оценявате действията на сегашния финансов министър Симеон Дянков? - Добре, че е той. Защото все пак успява да удържи изключително силните искания на маса министри за повече пари. Засега се справя с финансовите им щения, защото, ако държава в криза, каквато днес е България, си позволи фрагментарно да разпределя бюджета според исканията на този и онзи, тя ще загине за нула време и гръцкият сценарий ще се повтори тук с още по-голяма сила. Аз много добре разбирам Симеон Дянков и уважавам неговата твърдост да се справя с подобни щения. Виждате какво се случва и през последните дни. Тотю Младенов казва, че ще увеличава минималната работна заплата. Симеон Дянков казва: не. Браво за това! Минималната работна заплата не може да се увеличава в условията на криза и ако ти си социален министър, трябва да знаеш, че тя е функция на определено количество и качество вложен труд и продукт, който се реализира. Ако нямаш това качество на труда и продуктът не се реализира, за каква заплата говориш? Изобщо не мога да си представя как може министър от един екип от съмишленици, какъвто е Министерски съвет, да излезе и да каже нещо, а другият да му противоречи. Ако това се беше случило в кабинета, на който аз бях член, щях да го напусна на секундата. Представяте ли си как Иван Нейков ще излезе да каже нещо, без да го е съгласувал с мен например? Това се случва днес и означава, че няма екип, което е тревожно. - Добре, няма да увеличават заплатите, цените ще растат и как ще се съживи потреблението и икономиката? - С работа. Има едни, които могат да работят във всякакви условия, и други, които не могат. Това е моята философия. Нека ви обясня защо съм противник на тази идея. Дайте сега да развържем чувалите, да раздадем на хората заплати, те да купят с тях нещо, да съживят пазара, ще започне да се произвежда и ще се възцари едно блаженство, мир, спокойствие и любов. Да, но така е само в приказките. Нали в Гърция им даваха пари и получаваха по 14 работни заплати годишно. Но икономиката на Гърция дава не повече от 7-8 работни заплати. Разликата до 14 влиза отвън. Това е живот назаем. Там се въртят парите, потребява се, но производството продължава да генерира 8 заплати, а не 14. Влизаш в една спирала, която докара Гърция до днешното положение. Този модел за мен е пагубен и не съветвам никого да го прилага. - Виждаме ви толкова активен и енергичен и се питаме защо напуснахте политиката? Съжалявате ли за това свое решение в края на миналия парламентарен мандат? - Не само, че не съжалявам, но съм много доволен, че го направих, макар да не очаквах да е така. Тогава взех това решение по добре осъзнато собствено желание, защото основната причина беше този тежък и за мен непоносим разрив в дясното пространство. А аз не исках да взема позицията на една от страните, за да водя война срещу другата. Сметнах, че трябва да не участвам в тези братоубийствени войни. Освен това аз съм в активната политика и то по върховете й почти от 1990 г. А политиката е нещо много сериозно и опасно, за да не кажа по-лоша дума, и ако човек иска да запази уважението към себе си, би трябвало да вземе решение навреме да излезе от нея. - С какво се занимавате в момента? - Предимно с внуците си и с малко частен бизнес. Най-вече консултантски и то в сферата на реалния бизнес – на предприятия, които произвеждат и реализират. Това мога да правя. - Хората се възмущават и от лихвите на банките. Може ли да се контролира този сектор от държавата? - Не-не-не, не може и не бива да се бърка силово там. Ако се създаде икономически механизъм, по който банките да намалят лихвите, това бих го приветствал. Дори преди година излезе една много читава идея на Симеон Дянков, но той бързо се отказа от нея. Може да се използва част от фискалния резерв, а защо не и от сребърния фонд и да се даде на търговските банки срещу по-висока лихва, отколкото в момента получават в БНБ. Тази идея не беше представена добре. Не е важно, че 20-30 милиона лева повече ще влязат в бюджета, а друго – че даваш 1-2 милиарда и повече лева на търговските банки и с това увеличаваш тяхната ликвидност. А когато банките имат повече пари, ще търсят повече клиенти, на които да дадат кредити, за да плащат лихвите. Когато има по-голямо предлагане на кредити, лихвеният процент пада. Не зная защо Симеон Дянков се отказа от тази добра идея. Второ, голям проблем в реалния сектор на бизнеса е бавното връщане на ДДС. Това са 20% твои пари, отделени от финансовия оборот на фирмата, която работи, произвежда, продава, създава национален продукт. И ти й ги вземаш от финансовия оборот и ги държиш N броя месеци, без да ги връщаш! В криза като днешната това е много тежко и не бива да се допуска. А те го правят, защото тези пари се отчитат в приходната част на бюджета и когато върнеш част от тях, ги намаляваш. Едно интервю на Ива Николова