На 3 февруари православната църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича "Стар" или "Зимен Симеон", "Симеон бележник", "Шимион".
Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл. <br /> <br /> Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината - &quot;хаталия, &quot;нишанлия&quot; ден, някъде го наричат Симеон бележник, защото оставя на хората рани и белези. Това е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. Вероятно, празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност е тясно свързана с предходните дни.<br /> <br /> Бременните и младите жени трябва да спазват забрана - да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.<br /> <br /> Спазва се строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат &quot;симьосани&quot;, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг. <br /> <br /> В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед, за да държат далеч от децата си Баба Шарка. В Добричко пък стопанките &quot;симьосват&quot; смоците и гущерите - връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.<br /> <br /> <br /> <br />