14 януари, 21:42

Политологът Антон Тодоров: В ДС Първанов е бил равен по статут с Доган, Димо Гяуров му е прочистил досието

прочитания: 3655 | коментари: 61
София, България
29 януари 2000 г. Шефът на БСП Георги Първанов поздравява Доган на Националната конференция на ДПС. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Надежда Нейнски е пратена да учи в САЩ от БКП номенклатурата, връща се и става секретарка на жената на Лилов.Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е политология в СУ "Св. Климент Охридски". Дипломната му работа е на тема "Генезис и природа на патримониалната държава в Русия". Специализирал е във Военна академия "Г.С. Раковски". Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

- Господин Тодоров, какви заключения можем да направим от досиетата на дипломатите, които излязоха на бял свят?
- От проверените 462-ма дипломати 190 са били агенти на ДС, 3-ма не подлежат на проверка, 26 са починали и не се оповестяват. Единият от починалите е Владимир Филипов, бивш съветник на президента от СДС Петър Стоянов. Владимир Филипов става член на БКП още в казармата. Син е на дългогодишен първи секретар на Благоевския район на София. Завършва „Международни отношения” в Москва през 1984 г., постъпва във външно и получава назначение стажант-аташе в Бразилия. След това постъпва в отдел "Общи международни въпроси", където заедно с него работят и станали известни по-късно лица като Бойко Ноев и Владимир Шейтанов. Назначен е в секцията за Варшавския договор, където остава до 1990 г. Неговото досие излезе, преди Филипов да почине на 7 ноември м.г. От тези 190 агенти 61 са дипломати, назначени и останали през целия мандат на ОДС или не са били сменени.

Двуличието на „сините” е убийствено - 1/3 от дипломатите сътрудници на ДС са назначени от тях

Интересното е, че в този списък има и такива, които като Атанас Будев са били секретари на тогавашния президент Петър Стоянов, а впрочем от неговия екип излязоха наяве четирима – Атанас Будев, Владимир Филипов, Валентин Петров и Кирил Василев.

- От тогавашния ОДС няма ли да кажат, че когато са ги назначавали, не са знаели с кого си имат работа?
- Да си дадем сметка каква беше ситуацията тогава. СДС имаше абсолютно мнозинство - 53%, свой президент, свой председател на парламента, свое правителство, свой НСРТ – всичко. Тогава усещането на седесарите беше, че ще направят нещо като хилядолетен райх или в краен случай поне два мандата. Така се и шегуваха помежду си. Тоест не е имало усещане за временност в управлението. Второ, имаха пълен контрол на цялата документална база на службите от онова време и аз мисля, че този аргумент не е валиден.

- Надежда Нейнски обаче се позова неотдавна на решението на Конституционния съд (КС) от онова време. Това не е ли аргумент?
- Решението на КС звучи като извинение. Тоест ние предложихме лустрация, но КС я отмени. Така не само Надежда Нейнски, но и Костов, и Петър Стоянов се оправдават за личния си провал по отношение на ДС. Истината е, че това оправдаване с Конституционния съд на практика цели да прикрие двуличието и собствената им зависимост от структурите на БКП, ДС и РУМНО. Защо например не се прие нов закон след този от 1997-а, но веднага, а не след близо три години и с него да се парира решението на КС? Или да се използва времето между приемането на закона и решението на КС, което беше половин година? За мен извън съмнение е, че тези хора бяха и са зависими от старите служби на тоталитарния режим и на практика бяха кукли на конци, сламени хора.

- Това провал ли е, или така е трябвало да стане?
- Провал е, защото изследване по онова време показва, че 81% от хората искат отваряне на досиетата, тоест имало е обществено очакване за това. Голяма част от тези, които престанаха да гласуват за „сините”, разбраха, че в крайна сметка ОДС и после СДС и ДСБ са били креатури на ДС и РУМНО, и това се доказва от цялостната им политика. Днес Костов продължава да използва агентурния псевдоним на Първанов – Гоце, да громи президента, но не казва защо две комисии – тази на Богомил Бонев и след това на Методи Андреев, не разкриха неговото досие.

- Да не би да не са имали достъп до него?
- Те се оправдават, че не са огласили досиетата на всички сътрудници поради това, че КС е приел, че не подлежат на разкриване т.нар. картотекирани сътрудници. Само че това за случая на Първанов е абсолютно невярно, тъй като той не е само картотекиран.

Защо след като има досие „Гоце”, което и днес го има, не е било огласено тогава?

А в това досие има разходен документ, отчетен от оперативния работник, документи от ръководилия го щатен служител, картони образец 1 и 3, регистрационна бланка, дело Ф1 а.е. 7562. Всички те правят досието на секретния сътрудник на Първо главно управление ДС „Гоце” равен по статут и валидност на досието на Ахмед Доган, което излезе много по-рано.

- Има ли нещо вярно в това, че папката „Гоце” е била съхранявана в касата на Димо Гяуров, тогава шеф на Националната разузнавателна служба?
- Мисля, че тази информация е вярна и тук трябва да споменем следния факт. Ще цитирам шефа на комисията по досиетата през 2001 г. Методи Андреев, който директно и без увъртания ми обясни следния случай:

Когато са разглеждали папката „Гоце”, Димо Гяуров е стоял през цялото време при тях в комисията и им е внушавал, че Първанов не е агент. И всячески е искал да омаловажи тези документи, които впоследствие го опровергаха. Странни са тази негова позиция и отказът му да изпълни закона за досиетата, като предостави на комисията данни по списъка, изпратен от нея в края на април - началото на май 2001 г. в НРС с искане на информация за действащите тогава зад граница дипломати. Дали това не е свързано с неговото назначаване след две години за посланик в Будапеща? В свое изявление от 2006 г., когато за пореден път се заговори за досиетата, Иван Костов казва, че „десен човек е пипал” в досието на Георги Първанов, има изчезнали страници, има разчистване в него. Защо Костов не извади досието на Георги Първанов? Според мен обяснението трябва да бъде търсено в друго изявление на Костов на 29 април 1998 г., няколко дни преди поредния ключов конгрес, на който трябваше да бъде избран председател на БСП. Тогава той заяви буквално следното: „Георги Първанов е моят кандидат. Ще работя в тази посока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става. Все още се надявам, че нашият кандидат ще спечели”.

- По-късно Първанов каза, че Костов е кръстник на мафията. Къде се разминаха техните пътища?
- Дори в самата мафия се стига до сблъсъци за разпределението на плячката. Погледнете приватизацията, за която Първанов казва, че е направена по мафиотски начин. Само казусът „ЦУМ” ако бъде разнищен, ще видим, че наистина става дума за пладнешки грабеж. Прави се офшорна приватизация, но в даден момент – през 2004-а - един от най-близките хора на президента Първанов – Георги Гергов, придобива собствеността на ЦУМ. Същият Гергов е много близък и със СДС в друг момент. Тук Петър Стоянов и Иван Чомаков могат да напишат романи. Тази сделка е христоматиен пример за бандитската приватизация в особено големи размери, която е емблема на управлението Костов.

Борисов говори за „запазената марка СДС”.

Вероятно това има предвид. Във време, когато е много по-важно кой се разпорежда с тази собственост, няма значение кой е формалният й носител. Фиктивни носители на собствеността винаги ще се намерят.

- Какво се крие по този начин освен източника на средствата?
- Данъчната оптимизация и постигането на анонимност са двете ключови цели при офшорната приватизация. Първата цел е по-скоро търсена при легални, „бели” сделки, така да се каже. Втората цел е много по-неприемлива – скриването на истинския инвеститор и собственик може да е инспирирано от това, че се перат пари от сивата и черната икономика. И се търси анонимност на истинския собственик – често високопоставен политик. В българския случай често офшорната компания се явява и кредитор на съответната българска фирма. Моето лично обяснение за част от така проведената приватизация по време на управлението на ОДС е, че публични фондове дават възможност да се придобият в кеш готови пари срещу залагане в банка. Това не би било възможно, ако тези фондове бяха останали публични. В случая с ЦУМ приватизацията става през 1998 г. и се прави по супернеясна схема - азиатски фонд „Риджънт пасифик”, който е корейски, но е регистриран в Хонконг, а всъщност приватизацията прави неговото лондонско поделение. В един момент собствеността преминава в ръцете на кипърската офшорка – „Саут уайс трейдинг лимитид”.

- Така ли се губят дирите?
- Да, но е интересно да се видят хората, които участват от името на „Риджънт Пасифик” – това са Георги Кирчев и ливанецът Газуан Шараф. Първият е един от най-близките хора на Костов, но винаги държан в сянка. В една от фирмите на Георги Кирчев – „Хрисома”, работеше бившият зет на Костов, а съпругата му – Мая Кирчева, е в ръководството на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”. Шараф е един от най-големите дарители на „Бъдеще за България” по онова време – 50 хиляди долара и един от любимците на всяка управляваща партия след това. За него има цели разработки. В даден момент той имаше близки връзки с ДПС, името му е свързано със скандални заменки на гори в Своге, които бяха направени по време на по-предишния кмет.

- Ако се върнем на въпроса за назначението на дипломати с досиета, кое е вярното – че СДС ги е назначавал под нечия диктовка, или че те са изпълнявали определени задачи?
- Мисля, че е по-скоро първото. Смятам, че хората, които вземат решения, са свързани с някогашните тайни служби. Ще ви дам само един пример – някогашният външен министър Надежда Нейнски назначи за посланик в Кайро през 1998 г. Михаил Антов , който в момента на назначаването му е член на БСП.

Антов е бившият началник на първия съпруг на Нейнски, Камен Михайлов,

по времето, когато е бил на работа в Египет. Сред тези дипломати, чиито имена бяха изнесени, не фигурират ключови имена – например Марин Райков, който е посланик втори мандат в Париж, беше зам.-министър и е син на вербочвика на някогашния френски министър на отбраната Шарл Ерню. Затова и Франция много трудно му даде агреман по времето на ОДС. И понеже стана въпрос за Надежда Нейнски, трябва да кажем някои неща за самата нея, които не са много познати. Нейната биография е твърде неясна. Още в ранните си години, в началото на 80-те, е изпратена в САЩ заедно с няколко други нейни съвипускници, които според тогавашната номенклатурна представа е трябвало да бъдат подготвени за смяна.

Имайте предвид, че още през 70-те години в някогашния Съветски съюз и в Източния блок управниците разбират, че системата няма да я бъде в този й вид. И далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г., отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България", Надежда Нейнски е била забелязана. Защо точно предстои да изясним, но тя пътува на обучение в САЩ, където представя реферат за политическите убийства в Америка, вкл. и това на Кенеди. Когато се връща в България, Нейнски става най-младият член на Съюза на преводачите, а също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов - Анна Лилова. Това не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член на „Генералското движение”, в което бяха събрани ключови фигури. Малко хора знаят, но аз ще припомня, че

Костов е от рода на Станке Димитров-Марек,

активен функционер на ГРУ, организатор на атентата в църквата „Свети Крал - Света Неделя” през 1925 г. Марек е член на създадената към ЦК на БКП тогава специална наказателна група, известна като Българска ЧК, която е натоварена със задачата да провежда наказателни акции. В състава й влизат Станке Димитров (Марек) от ЦК на БКП, Иван Минков от Военната организация и Вълко Червенков от ЦК на Комсомола. ЧК убива набелязани лица чрез своя терористична група. Нека видим какво е потеклото на друг нахален човек от т.нар. „десни” – Асен Агов. Същият, който в началото на 1990 г. беше конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание, се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, кредитен милионер и депутат вече в 6 народни събрания. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива в църквата ”Свети Крал”(„Света Неделя”). Баща му е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт на „Нефтохим” .

Разполагам с характеристика на Асен Агов, която е била писана от Иван Гарелов. Той е полковник от ДС и няма никакво съмнение, че е бил главата на ДС в телевизията. И за мен е необяснимо какво прави той в днешната телевизия като водещ на „Екип 5”. Това е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени. Има ли съмнение, че човек като Елена Поптодорова е работил в Първо главно на ДС, след като беше лична преводачка на Тодор Живков – разполагам със стенограмата от разговор на четири очи между Ричард Никсън и Тодор Живков през 1982 г. в Евксиноград. Кой мислите е бил преводачът? Или за Ирина Бокова? Или за Едит Гетова, която като зам.-министър на Александър Божков беше скрита, а впоследствие излезе като агент?

- Защо такива досиета не са излезли?
- Ключовият въпрос, който много хора задават днес, е защо, след като има ясна информация от разработвали ги служители на ДС, техните досиета не са излезли. Обяснението е много просто – тези хора са превербувани. Можем да обобщим, че досиетата бяха вадени избирателно и бяха извадени от ОДС не заради тези 81%, които го искаха, а бяха използвани като политическа тояга за противници и за държане на хора в зависимост. Тук е мястото да кажем, че тогава не само Иван Костов и Надежда Михайлова са вършили мерзости.

Президентът Петър Стоянов парадира, че той бил за отварянето на досиетата, но видите ли, Костов попречил. Всички са в кюпа. Нека припомня – през лятото на 1997 г. президентът Петър Стоянов беше на посещение в централата на Радио „Свободна Европа” в Прага. Тогава той каза буквално следното: „Лустрацията е закъсняла и ненужна в България”. По повод Стоянов искам да кажа нещо, за което е говорено малко. Неотдавна стана ясно, че в пълно противоречие със закона е изграден огромен голф-комплекс в Долна баня за няколко десетки милиона евро, след като 975 дка земя е купена за около 1 млн. лв., т.е. за жълти стотинки. Оказа се, че

собственици до 2007 г. са били братовчедите Илия Лазаров и Кирил Недев

и тяхната фирма „Голф Ибър клуб” АД. И двамата произхождат от кървавочервен комунистически род. Техният дядо Кирил Лазаров, също роден в с. Долна баня, е активен участник в Септемврийското въстание, емигрант в СССР и неизменен финансов министър от 1949 до 1962 г., по време на най-свирепата комунистическа диктатура и изнасянето на златния резерв, когато лелята на Луканов е шеф на БНБ. Бащата на Илия Лазаров бе посланик в Рим по време на ОДС, а самият той - шеф на кабинета на Петър Стоянов, а когато Стоянов стана лидер на СДС, той посочи Илия Лазаров за главен секретар на СДС. Впрочем Лазаров е много приближен на Христо Бисеров. През 1999-2000 г., когато Петър Стоянов започва да плете план за свалянето на Костов със съдействието на Бисеров, Лазаров е готвен за военен министър. Интересно е да подчертаем, че във фирмата на Лазаров е работил сегашният главен секретар на СДС Димитър Иванов. Не е безинтересно да се каже, че съпругата на братовчеда и съдружник на Илия Лазаров, Кирил Недев – Невена Грозева, е една от тримата съдии, които пуснаха Алексей Петров от ареста.

Едно интервю на Светломира ДИМИТРОВА
Добави в Facebook



61 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара