Таткото на Цветан Цветанов беше шофьор на ДС шефа Григор Шопов.
<em>Според бившия зам.-началник на външното разузнаване Димо Станков, заемал поста и след 10 ноември - при Петър Младенов и Желю Желев - скандалът с посланиците, свързани с Държавна сигурност и по-специално с нейното Първо главно управление, е абсурден. Той твърди, че на никой от бившите ни противници - днешни съюзници, не му пука кой какъв е бил в миналото, ако говорим за политика и идеология. &ldquo;ШОУ&rdquo; пък пръв се сети да го попита каква е зависимостта на един български посланик от службите и обратно. </em><br /> <br /> <strong>- Г-н Станков, твърденията ви са еретични на фона на скандала. Даже президент и премиер договаряха свенливо сделка от рода на кон за кокошка - трийсет и кусур посланици и генерални консули за един-едничък Божидар Димитров? </strong><br /> - Кое е еретичното? Американците бяха първите, които след 10 ноември поискаха да им предадем агентурата си в САЩ. Искаха нашите агенти в САЩ, американски граждани, които са работили по линия на научно-техническото разузнаване (НТР) и чрез които сме вземали технологии, получавали сме секретна информация по други такива въпроси и т.н. А политическата ни агентура изобщо не ги интересуваше. Къде е тук идеологията?! <br /> <br /> <strong>- А ние как задоволихме молбата на бъдещия по-голям брат?</strong><br /> - Значи, документът от Америка отива във външно министерство. Оттам &ndash; при президента Желю Желев. Премиер е вече Филип Димитров. Това става 1991 г. За разузнаването отговаря Желю. Той вика началника на НТР ген. Гошо Манчев, лека му пръст. Тогава тази служба още не беше затрита, слава Богу. Желев поставя въпроса на ген. Манчев &ndash; какво мислиш, ще даваме ли тази наша агентура, кои са ни агентите на научно-техническото разузнаване, тук политика няма, само НТР ги интересува. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Манчев казва: &quot;Не! Докато аз съм тук, никаква агентура не давам. Нищо!&quot; </strong></span><br /> <br /> След това въпросът се съгласува със СДС, откъдето също се съгласяват агентурата ни да не бъде предавана. Да, ама защо никой не пише, че това, което американците не можаха да направят, го свърши Димитър Луджев, който беше вицепремиер и отговаряше за силовите ведомства в кабинетите на Димитър Попов и Филип Димитров? Той просто закри службата Научно-техническо разузнаване към ПГУ, което е огромно престъпление в която и да е страна, но за това никой не споменава. <br /> <br /> Има ли държава, която да няма подобни структури? Няма. Луджев дори отиде в Лондон, тогава все още имахме резидентура там, и поиска от нашия резидент да предадем на англичаните всичките си хора и да им кажем, че повече няма да работим срещу тях, но резидентът категорично му отказа. Как ще обясните този парадокс? Нали Луджев е бил наш човек, агент на ДС, ние ли сме му дърпали конците да работи срещу нас? Къде е тук дългата ръка на ДС? <br /> <strong><br /> - Добре, дайте пример от собствената си практика на разузнавач-дипломат: какво е донесло на България външното разузнаване, на което сте бил зам.-шеф? </strong><br /> - Искате пример? Добре. Ще ви дам. Провеждали сме много мероприятия, примерно с Иван Будинов още когато беше министър на външната търговия, преди да стане посланик във Франция, а аз бях резидент там. Хайде да вземем тютюните. Какво правим? Води той делегация. Нарочно правим съвещание в помещението, за което знаем, че се подслушва от французите. Ние се &ldquo;съвещаваме&rdquo;, говорим си за цени, количества, конкуренти, те ни слушат. Знаем каква информация ги интересува и им я &ldquo;даваме&rdquo;. <br /> <br /> Благодарение на това &ldquo;съвещание&rdquo; французите повишиха цените, купиха именно нашите тютюни, а не на конкурентите, постигнахме количествата и цената, които искахме. Колко пари спечели България от това мероприятие?! Много такива мероприятия сме провеждали и с Дичо Атанасов, който ми беше началник като шеф на разведката, после отиде в ЦК, след това стана чист дипломат, отиде в Москва като пълномощен министър и стана посланик във Франция. Французите знаеха всичко това. Що му дадоха агреман, що не го изгониха? А <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мен що не ме изгониха, когато Владо Костов окончателно ме разкри?!<br /> </strong></span><br /> Тогава на практика бях вторият човек в посолството ни в Париж като съветник по политическите въпроси на посланика. Какво ги интересува идеологията, те си гледат държавния интерес, а не блоковото противопоставяне! <br /> <br /> <strong>- Интересно ми е как са били регламентирани отношенията между посланик и резидент в едно българско посолство навремето, кой на кого нарежда? Как беше при вас например в Лондон и Париж, когато сте бил резидент? <br /> </strong>- Никой на никого не нарежда. <br /> <br /> <strong>- Посланикът не е ли длъжен да ви сътрудничи, особено ако е ваш агент?</strong><br /> - Не е длъжен. Аз мога само да го помоля и той, ако иска, ще сътрудничи. Примерно организира прием, кани хора от неговия ранг. Аз като разузнавач имам интерес към някои от тези хора и той може да покани и мен на обяда, вечерята, или като идват делегации и т.н. Но може и да не го направи, аз не мога да му кажа: слушай, ти ще съдействаш и ще ме поканиш, защото така и така. Длъжен е да съдейства само в изключителни случаи, когато нареждането идва директно отгоре, от Политбюро, от най-високо ниво. <br /> <br /> И това за посланиците агенти са митове. Имаше само няколко посланици, които са били служители в разведката, но нямаше посланици агенти. А когато агент става посланик, той вече си е само дипломат и е снет от отчет, върши си посланическата работа и се отчита на Външно, не на нас. Много често сме имали изострени отношения между нашите хора и посланици, които преди това са били към ДС. От друга страна, няма чист и мръсен посланик. Няма значение дали е бил или не към ДС. И аз, и той вършим една и съща работа. <br /> <br /> Разликата е в методите. Висшите дипломати вършат това чрез печата, чрез доверителни връзки и т.н. <br /> Главната разлика е, че той не може да вербува, а аз мога. Там, където дипломацията не може да свърши работа, отиват разузнавачите и я вършат с по-острите мероприятия. После моята информация отива по два канала нагоре. Аз съм длъжен да информирам посланика по някои политически въпроси, без да му казвам откъде и как съм придобил информацията. Може да имам агент от тяхното Външно. Нашият посланик може да се познава с този човек, може да имат дори приятелски отношения, без да подозира, че той е мой агент. После аз му предавам секретните данни, които съм получил. Той може да ползва моята информация и да я включи в своя доклад до Външно. Аз пък си правя моя доклад до Центъра.<br /> <br /> <strong>- Така ли е и сега? Имаме ли днес свои резидентури по света и как дискредитираните ни 33-ма посланици могат да сътрудничат на разузнаването?</strong><br /> - Де да знам как работи днес разузнаването и какво изобщо работи! Опитва се да работи срещу Москва. Може да имаме няколко резидентури някъде, не знам. Знам само, че никой отвън не е спрял да работи срещу нас и след промените. Всички си запазиха структурите тук. А за посланиците ни - какво значи дискредитирани?<br /> <br /> <strong>- Все пак тези 33-ма висши дипломати, свързани с бившата ДС, са били, така да се каже, на върха на острието в идеологическата битка между страните от двата блока. Как ще развиват и подобряват днес отношенията ни с тези страни?<br /> </strong>- Защо да не ги развиват? И техните, и нашите дипломати служат на страната си, на държавните интереси според статуквото. За какво идеологическо противопоставяне говорим, всяка държава си гледа интересите. Преди няколко години Франция защо изгони двама-трима американски дипломати? Нали са съюзници, що ги гони? И с какво са дискредитирани тези 33-ма наши дипломати, повечето от които към 1989 г. са били 20-25-годишни момчета, още са били обучавани и не са помирисали работа зад граница. Сега, когато вече имат опит и професионализъм, познават страната, знаят езика, да си ги приберем и да ги обесим, така ли? <br /> Николай Младенов какво ми се прави на по-голям католик от папата? Той нали обиколи света с баща си, наш човек, който <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изпълняваше една от &ldquo;най-шпионските&rdquo; функции в посолствата &ndash; занимаваше се с шифъра, с най-секретните неща! </strong></span><br /> <br /> Синът му нали е расъл, възпитаван в тая среда. Аз обаче не казвам дай да го обесим, а казвам, че Николай Младенов мина през една-две-три партии, но сега е добър външен министър. <br /> <br /> Вътрешният ни министър Цветанов пък е син на шофьора на ДС шефа Григор Шопов. После таткото беше шофьор и на МВР шефа Димитър Стоянов. И какво оттова? Вършил си е работата човекът, а сега синът му също се мъчи да си върши добре работата. Ще ви кажа нещо, което не е публично известно &ndash; на практика обменът на информация между нас и ЦРУ започна още при президента Петър Младенов. Тогава официално още се водехме противници. Още нямахме официални контакти. Но по поръчение на държавния глава трябваше да се срещна с една делегация от двама-трима души от ЦРУ. Съвсем секретно, няма легитимация, печати, няма нищо. <br /> <br /> <strong>- И за какво си говорихте? </strong><br /> - Те искаха да проучат как е положението у нас. Ние искахме да разберем какво искат те. И така разговаряме три-четири дни, общо взето, ала-бала, &ldquo;мижи да те лажем&rdquo;, както казва народът. Главен организатор на срещите и приемите беше човекът на ЦРУ - Монтгомъри, който тогава беше заместник на посланика Хю Кенет Хил. Явно, че не се получи. Все пак аз бях зам.-началник на ПГУ, а те началници на отдели и малко по-ниско дори, т.е. не бяха на моето ниво. Тези неща имат значение все пак. След месец-два пристигна заместник-директорът на ЦРУ Ричард Столц, бивш посланик у нас. Това вече беше друго ниво. Тогава го водих при Петър Младенов. <br /> <br /> <strong>- И каква беше целта на тази среща?</strong><br /> - Пак обмен на информация. Той се интересува и ние се интересуваме по въпроси, които са общи. Ние примерно имаме емигранти, които са избягали оттук, искаме да знаем някои неща за тях. Тяхното Външно се интересува за отношенията ни с руснаците. Каквото можеше да се каже, си го казахме, без да издаваме държавни тайни, разбира се. Тогава почти бяха свършили връзките ни с КГБ. Вече нямаха и резидент тук, и на практика нямахме контакти, а американците се интересуваха много от това. <br /> <br /> <strong>- А! Ето за това става дума. КГБ си имаше тук не резидент, ами цял щаб, през който минаваше цялата информация на нашите служби. Как да им имат доверие западняците на тези набедени наши дипломати, които са били обучавани задължително в съветски школи? <br /> </strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Това са глупостите на ген. Атанас Атанасов!</strong></span><br /> <br /> Отначало нямахме собствена школа, ходили сме там, но Атанасов лъже, че е било задължително. Напротив &ndash; ние сме се молили да изпратим наши хора. После си създадохме своя школа &ndash; една част към Симеоново и друга към управлението. Защото вече имахме опит. Другата лъжа на ген. Атанасов е, че сме пращали цялата си информация на КГБ, тонове секретна документация. И това не е вярно. Пращали сме, но далеч не всичко. Вярно, че КГБ имаха т.нар. съветници у нас. Подавахме им информация, те четат, подбират това, което ги интересува и го пращат. Ние пък, от своя страна, си гледахме нашите интереси и съвсем не сме им подавали всичко.<br /> <br /> <strong>- Крили сте информация от КГБ? </strong><br /> - Да. Например по македонския въпрос, по отношенията ни със съседите, а и по други въпроси. Защо да им я подаваме? Москва може да си има свои интереси, които да се разминават с нашите. <br /> <br /> <strong>- Като говорим за наши интереси, Едвин Сугарев е направил една доста интересна географско-ченгесарка справка &ndash; най-голяма концентрация на бивши ДС кадри в посолствата ни има в страните от Близкия изток, откъдето минават контрабандните канали на дрога, оръжие и т.н., прокарани още от ДС. </strong><br /> - Е, и?<br /> <br /> <strong>- Как е, и? Тези посланици са назначени с указ на президента. Тоест от 2001-ва досега, по времето когато сините не са били в управлението и не са могли да предлагат свои кандидати за посланици. Откъде да сме сигурни, че тези посланици не обслужват олигарсите и олигархичните кръгове около Първанов или пък наследниците на КГБ - ФСБ?</strong><br /> - Дрън-дрън! Как ще стане? За това е нужна цялата структура на посолството, а не само отделният посланик. Ако пък тези канали са се превърнали в контрабандни, обслужващи частни интереси, нека ДАНС да ги разкрие. Нали Наско Атанасов се похвали, че навремето е уволнил 160 служители, свързани с ДС. Хубаво, и какво? Замени ги с голобради момчета, които изобщо не са в час. Затова сега ДАНС не прави нищо, нямаме агентура нито в организираната престъпност, нито сред чуждото разузнаване, което не престава да работи срещу нас. <br /> <br /> ДАНС да е разкрил поне един шпионин, който вреди на страната и трябва да бъде изгонен? Няма такъв случай. Навремето доларите ни идваха от арабските страни, докато Филип Димитров не се изправи на Голанските възвишения, за да развали отношенията ни с тях. И доларите секнаха. Това добро или лошо е за държавата ни? А ако някой посланик е съдействал да се внесе някой и друг долар в България, това грях ли е? <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ</strong><br /> <br /> <em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>............................................<br /> Б.р. &ndash; Готови сме да публикуваме и други мнения по така щекотливата тема. </strong></span></em><br />