Докога докторите ще убиват безнаказано?

Гергана беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до тежки усложнения. Напоследък боледуваше по-често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ &quot;Царица Йоанна-ИСУЛ-&quot;. След като посещават ИСУЛ попадат на &quot;големия&quot; доктор (тази титла е обидна) Маджунов. Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес. Операцията бе насрочена за 8 декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето, бе че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно.<br /> <br /> Но при посещението на 8-ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са &quot;докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, понеже от сливиците се стича секрет в дробовете му&quot;. Неговият коментар към личната лекарка е: &quot; Ако много разбира, досега да го е излекувала&quot;. Като оставим настрана махленския му език и цинизъм, се вижда че заради 200 лева е готов да направи рискова операция. <br /> <br /> В 8 часа на 8-ми декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците &quot;заради това, че са били подути вследствие болестта&quot;. Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата &quot;на 9-ти&quot;. На 9-ти сутринта, родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е &quot; Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони, за да почерпите екипа, провел операцията.&quot; <br /> <br /> Прегледът е махленски и трае буквално секунди. Коментарът е че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките. Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. <br /> <br /> На 15-ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема се от дежурен лекар д-р Йорданов, тоя я прие и препоръча на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за 1 нощ. На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор &quot;- Маджунов, погледни си пациентката. &quot;.<br /> <br /> Отговорът е &quot; добре е, да бъде изписана&quot;. Отговорът му, може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите. Дори твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по-добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик &quot;Оспамокс&quot; и се прибира вкъщи. <br /> <br /> До последния ден детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й. Отново е водена при личен лекар, на 23-ти декември. Мнението на доктора е, че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта.<br /> <br /> Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане. Хемоглобинът е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00 детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3-та градска болница, за да асистира. <br /> <br /> Екипът от 3-та градска излиза минути, след като влиза с коментара &quot;Викнаха ни късно, изпуснахме детето&quot;. През това време никой не знаеше за кого е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижеха и ние чакахме информация, която никой не даваше. Към 24:15 излезе доктор, който съобщи на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първият кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението. <br /> <br /> Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето. Оттук нататък, започват още по- големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере, за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5-то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която се спомина детето по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребваме деца, и знаем какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата за полиция, жалби, съдилища и т. н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата.<br /> <br /> Тези събития се случват на Бъдни вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се Спасителят, а нашето дете си заминава. На 27-ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив &quot;истината никога няма да излезе наяве, а и да излезе, няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България&quot;. Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментарът на &quot;тройната експертиза&quot; е , че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е &quot;че в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба. <br /> <br /> На 28-ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк &quot;Бакърена Фабрика&quot;. Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство.<br /> <br /> На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора, готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само ИСУЛ. Гответе си пари, братя, иначе нищо не ви чака. <br /> <br /> <strong>Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15-ти и 23-ти. Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери - Андрей, когато пита къде е кака ? Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ?</strong>