Димитър Иванов: От всички във ВИС и СИК най-интелигентен бе Маджо!

Васко Илиев реши да спре гангстерските войни - след три дни го убиха.

Димитър Иванов е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност, а от 1991 до 1996 г. е вицепрезидент на "Мултигруп". Роден е през 1951 г. в София.
“ШОУ” продължава разговора си с Димитър Иванов, който ни отвежда зад кулисите на прелюбопитни и скандални истории от времето на митичната “Мултигруп” и трибуквените групировки.

- Вие сте се занимавали и със сигурността в “Мултигруп”. Какво конкретно означава това, господин Иванов?
- Няколко месеца след като постъпих на работа в “Мултигруп” разговаряхме с Илия Павлов, че големите икономически структури в Европа и в Щатите си имат свои звена за анализи и информация, които изпълняват функции на своеобразно търговско разузнаване и контраразузнаване. И че такава информационно-разузнавателна структура би гарантирала спокойствие и на самата “Мултигруп”.

Илия се съгласи, макар че си представяше малко по-просто нещата. Той каза: “Абе, за какво ни е специална структура - ти си бил началник в Държавна сигурност, имаме още няколко бивши служители на ДС, аз съм бил офицер – сами ще си разузнаваме!”
Но така или иначе бързо разбра необходимостта от подобна структура.

- Какви бяха първоначално отношенията на “Мултигруп” с представителите на борческите среди?
- Харесваше им да се изживяват като Илия Павлов, човек, който е излязъл от спортните среди като тях и е постигнал успехи. Той за тях беше по-скоро пример за подражание, отколкото конкуренция. По-късно, когато те се оформиха като ВИС, СИК, “Корона” на Карамански, “Зора” на Митко Джамов, “Болкан секюрити” на бившите барети, започна конкуренция.

Тогава звеното за анализ на информацията трябваше да следи за евентуални прояви на агресия от тяхна страна срещу “Мултигруп”. Имаше няколко конфликтни ситуации главно в по-тънките бизнеси като търговията с петролни продукти, с цигари и алкохол, и се налагаше аз да се намесвам.

Момчетата ги познавах от Илия. Те идваха в офисите на “Мултигруп”, сядаха, говореха си. Илия ме е канил да присъствам на тези разговори и така малко по малко се опознахме. И понеже аз бях повече от 10 години по-възрастен от тях, с опит, с някакъв авторитет, с някакъв мит около името ми поради пребиваването ми в Държавна сигурност, на тях им харесваше, беше им любопитно, ласкаеха се да общуват с мен. На мене също ми беше много любопитно, защото някои от тях бяха много будни момчета и много интелигентни за бивши борци.

- Въобще отношенията ви са били приятелски?..
- Да, определено. Илия имаше навика да събира управителния съвет на “Мултигруп” да играем футбол срещу сборен отбор на момчетата. Всяка събота ритахме в Бистрица, на тоя стадион, дето днес Бойко играе с неговите приятели... Момчетата - по-млади, по-яки, а ние - по-застаряващи вече – между 40 и 50 години... Самият Илия не можеше да играе добре футбол, но беше голям мераклия. “Подай, подавай, подай!” – все той искаше голове да вкарва.

И като свършеше мачът, понеже беше близо бившата резиденция на БЗНС, където “Мултигруп” се подвизаваше тогава, отивахме там, вземахме по един душ и сядахме на сладък лаф на маса. Вечеряме, говорим си -

Митко Джамов, Румен Пашата, Маргина, Димата Руснака, Васко Илиев, брат му Жоро...

Един път двамата братя се скараха, ама много остро! Жоро беше по-силен, по-едър, по-атлетичен. Васко беше по-дребен, но имаше страхотно тяло, беше като Аполон, и с тая дълга коса – въобще, много красиво момче! Стигна се почти до бой! Илия ми вика: “Митко, моля ти се, вземи мерки, ще се сбият тук да станем за кашмер!” Отивам, прегръщам Васко през врата и започвам нещо да му говоря. Той изведнъж се обърна рязко към мен, погледна ме и се усмихна: “Спокойно, бе! Ние сме братя, не се притеснявай!” Но след малко пак скочи: “Сега ще го убия, аз съм по-големият!”

Митко Джамов по това време работеше в “Мултигруп”, беше личен шофьор на Илия. Той нямаше чувство за страх. Отиваш с една вилица и му бръкваш в окото – няма да трепне. Друг е въпросът после какво на теб ще ти се случи!

- По какво си приличаха и по какво се различаваха ВИС и СИК?
- В СИК отначало бяха като братя. Ходеха си шестимата като сиамски близнаци. Там нямаше - аз към главен, аз съм по-главен. Негласно бяха избрали Младен Михалев за нещо като координатор, но собствеността се делеше на 6 равни части.

По едно време бяха обявени за издирване и бяха в Гърция – почти цяла година - Руснака, Маргина и Джамов. Тогава Младен и другите се грижеха за техните семейства.

Докато ВИС си беше еднолична фирма - на Васко. Даже Жоро нямаше отношение, докато брат му беше жив. После пак така – босът беше един! Като убиха Васил, ВИС беше доста силна застрахователна компания - по начало тя беше по-силни от СИК в застраховането. Тогава Илия Павлов сключи договор за съзастраховане с тях.

- Кой от тях беше най-интелигентен?
- Маджо бих сложил на първо място. Васко Илиев беше по-разумен, по-диалогичен, въпреки че си имаше една суровост в характера. С него можеше да се говори. Докато с брат му Жоро беше по-трудно. Поне в първите години беше по-експанзивен, по-избухлив. После и той поулегна.

- Вярно ли е, че Иво Карамански е щял да ви убива?
- Постъпи сигнал за такова нещо. Накарах моите хора да проверят. Те казаха: “Да, сигналът се потвърждава с едно допълнение: ако не може да те убие теб, защото те охраняват, щял да изгори децата ти с огнепръскачка!” На който и баща да се каже подобно нещо, звучи доста стряскащо. Потърсих хора, с които Карамански е бил близък в затвора, те ми уредиха среща с него.

Каква била работата: тогава беше югоембаргото и Карамански обвиняваше Илия, че му бил откраднал един влак с дизелово гориво и го продал в Югославия, а от това той бил загубил 10 млн. марки! А Илия бил толкова прост, че не можел да измисли подобно нещо – за него било очевидно, че аз съм го измислил - затова тръгнал да ме убива! Искаше да му възстановя поне 1 млн. марки! Обясних му, че нищо няма да му дам, защото всичко това е една фантасмагория и, ако има някаква претенция, да се обяснява с Илия, а не с мен! Тогава Карамански ми каза: “Абе, остави го този Илия, виж колко хубаво си говорим, дай да работим заедно!” Но се разбрахме, че и това няма как да стане.

- Вие сте посредничили между “Мултигруп”, БСП и трибуквените групировки. За кого всъщност “играехте”?
- Интересите съвпадаха. На БСП - да има мир в гражданското общество, и на “Мултигруп” – да не се сбият групировките, защото можеше да пострада “Мултигруп”, която вече беше стъпила много сериозно на пазара.
Аз се бях разбрал тогава с Жан (Виденов) и с Кольо (Добрев) да направим опит да ги изкараме на светло тия момчета! А не МВР да воюва с тях и те - с МВР.

Срещах се с Васко, със СИК, с Карамански, с Митко Джамов и непрекъснато им говорех: “Излезте на светло, дръжте се като нормални граждани, управлява моята партия, говорил съм с когото трябва, властта ще се отнася с вас като с нормални граждани!”

Когато застреляха Васко Илиев, Илия ми се обади някъде към 5 сутринта, спомням си, че беше 25 април 1995 г., и ми вика: “Майката си трака, сега ние ще го отнесем, без да имаме никаква вина! Моля ти се, вземи мерки!”

Предишния месец Васко Илиев даваше коктейл по повод рождения си ден и в “Панорама”-та на Парк-хотел “Москва”, отидох да го поздравя от името на “Мултигруп”. Направи ми впечатление, че е с костюм, с вратовръзка, беше си купил очила с тънки златни рамки - много елегантен. Даже малко се пошегувах с неговите очила и му казах: “Понеже имаш много академичен вид, ако обичаш, утре-вдругиден, заповядай при мен да си поговорим вече за наука, знаеш, че съм доктор по история!” И той дойде... Наистина имах сериозен разговор с него. СИК твърдяха, че им е откраднал няколко мерцедеса: “Какво иска Васил, война ли?!” Казах им: “Нищо няма да правите, ще говоря с Васко!” Та тогава в моя кабинет му казвам: “Върни им мерцедесите, защо си ги взел?!” А Васко се репчи: “Защото са лъжци, за наказание!” “Кои лъжат, с Младен и Маргина сте съученици от спортното училище!” Казва: “Не, Венци Стефанов лъже!” Викам му: “Венци си е Венци, той не е от вашите! Върни им колите, аз те моля!” Васко обаче отсече:

“Добре, ще им върна колите, но тоя Венци ще го хвърля от 12-ия етаж на Японския!”

Аз обаче продължих: “Васко, трябва да спрат битките, не трябва да има повече убийства, кръвта води след себе си кръв – потече ли веднъж - няма спиране!” Тогава той каза нещо много интересно: “Чукаш на отворена врата! Аз това съм го решил! Във ВИС вече остават само момчета, които са женени и имат деца - имат какво да губят! Който иска да се бие, да отива в Босна!”

Буквално след няколко дни го застреляха. Не казвам, че има нещо общо с това, но фактите така се подреждат.

Веднъж при мен дойде журналистът Огнян Стефанов, да си говорим за групировките. Той вика: “Те са идиоти, не подлежат на контрол!” Викам му: “Искаш ли да те запозная с тях?! Да ти покажа, че, вие, журналистите не представяте реално ситуацията! С кои искаш да се видиш?” А той: “Ми със СИК!” Вдигнах телефона на Михалев и му викам: “Младенчо, можете ли да дойдете до половин час в моя офис, искам да ви говоря нещо сериозно!” И дойдоха. Огнян, като ги видя, и му падна шапката. А те: “Шефе, шефе!”

- Освен “шефе”, са ви викали и “учителю”... Това пък защо?
- Като стана Кольо Добрев министър на вътрешните работи, Евгени Узунов го срещнал с Младен Михалев. Кольо и Евгени, който сега е секретар на БСП, бяха много близки приятели, бивши секретари на ЦК на Комсомола. Евгени беше изпълнителен директор на Кремиковската банка, когато СИК я купиха. Имаше един период, в който

Евгени Узунов работеше заедно с Младен Михалев и с другите от СИК.

Та като срещнал Маджо с Добрев, той като министър на вътрешните работи му казал: “Михалев, имам данни, че се занимавате с рекет! Внимавай, че ще береш ядове!” На което Младен, който, дай му да раздува само за държавност, за законност и за принципи, отговорил: “Ааа, ако ние сме рекетьори, знаете ли кой е нашият учител?! Другарят Димитър Иванов ни е учител! Ние другаря Иванов много го обичаме, той ни учи! Ако сме рекетьори, значи той ни е научил и на рекет!” Оттам тръгна приказката на майтап между нас: “Учителю, учителю!”

- А за Маргините какво ще кажете?
- Познавам добре само Красимир (Големия Маргин), защото беше с основната група - с Маджо, Пашата, Руснака, Стоил (Славов)...

Един път им пускам официален факс – от “Мултигруп” до тяхната “Интергруп”: “Ако някой от вас си позволи повече да отправя заплахи или оказва насилие върху служители на “Мултигруп”, ще сигнализирам Главна прокуратура и МВР!” Един от директорите на “Мултигруп”, който се занимаваше с търговия на петрол и петролни продукти, ги беше излъгал някъде, а те го бяха хванали за гушата. Той дойде при мен и вика: “Ония искат да ме бият!” По този повод пуснах въпросния факс. Но Михалев-Маджо ми се разсърди.

Случайно виждам Маргина в дискотека “Нерон”, тогава беше много модна. Викам: “Здрасти, Краси!” Той ме гледа намръщен. Не ми говори! Викам: “Какво става, бе? Къде е Михалев, що го няма!” Той пак гледа и не ми отговаря. Отдалечавам се.

След малко при мен идва Малкия Маргин и ми казва: “Г-н Иванов, брат ми иска да говори с теб!” И Красимир започва: “Това, което правиш, не е честно, не е хубаво! Този факс, дето си го пуснал, ни злепоставя! Ти не знаеш ли, че МВР ни контролира факса!” Викам: “Знам, затова съм го пуснал, за да се стреснете!” Маргина продължава: “Няма да правиш така! Младен не е виновен!” И Маргина започна да защитава Маджо. Ама до такава степен, пълно себеотрицание. Засмях се: “Абе, Краси, нали знаеш, че го харесвам Младен!” “Да, ама ти така като правиш, утре ще стане нещо и ти ще се оправиш винаги, а ние?!” Укротявам го: “Добре, добре, но не искам да има такива заплахи! Вие трябва да излезете изцяло на светло, да се занимавате с легален бизнес, да ходите с костюми и вратовръзки!”

Точно по това време излезе и статията “Гущерът да си откъсне опашката!” – уж от Илия Павлов.

- Как беше написана тази “програмна статия”?
- “Мултигруп” трябваше да повлече крак, да даде пример с излизането “на светло”. Така се бях разбрал с моите партийни другари на “Позитано”. И как да го направим – чрез медиите, разбира се. Дадох две или три интервюта с продължения на Анна Заркова в “Труд”. Говорих с главния редактор Стефан Продев в “Дума": “Другарю Продев, договорили сме се с момчетата от “Позитано” да направим такава и такава кампания. Добре би било да излезе и в “Дума”! Продев вика: “Другарю Иванов, не ме вкарвай в тези неща, не искам, ще изцапаме вестника!” “Добре – казвам - ще направим един текст, ако прецениш, че няма да навреди на “Дума” – пусни го!”

Илия беше в чужбина, но по-добре щеше да бъде именно Илия Павлов да излезе с тази позиция!
Бях поканил по това време Жоро Кадиев, тогава беше младо момче и работеше в “24 часа”, да ми прави анализ на пресата в свободното си време. Неофициално, просто да ми помага.

- Георги Кадиев не е ли бил стипендиант на “Мултигруп”?
- Не, но може да сме му дали еднократно някаква сума, не помня. Тогава Кадиев беше точно на противоположни от сега позиции – убеден привърженик на пазарната икономика и на монетаризма. В моите очи на бивш комунист ми изглеждаше почти седесар.

Та извиках го в кабинета си и му казах: “Жоро, трябва да се подготви една статия за в. “Дума”, но понеже Павлов го няма, трябва ние с теб да свършим тази работа!” Започнах да му диктувам какви тези трябва да влязат в текста. Той се върна след час. Тогава аз въобще не съм си давал сметка, че този текст ще стане христоматиен. И му викам: Значи заглавието ще бъде: “И още един път – да излезем на светло”, или нещо подобно. И Кадиев в един момент изрича: “Гущерът да си отреже опашката!” Викам: “Чудесно! Това е!”
Обадих се на Илия Павлов в Щатите. Взех да му чета статията, а той ме прекъсна: “Моля ти се, имам си тук на Фондовата борса едни ядове сега, ти решавай каквото прецениш – пусни го!” Даже вика: “Ти го подпиши!” Викам: “Не, не!” А Илия: “Добре тогава, каквото съм написал, написал съм!” Занесох статията на Стефан Продев, той я хареса и я пусна веднага.

Като се върна Илия от Щатите, във Варна седнахме в едно капанче с много хубава боб чорба и наденица, любимото ястие на Илия. Появи се Дарина и дойде при нас. И ми вика за въпросната статия за гущера: “Митко бе, Илия голям писател станал!” Закачаше се с него...

- Какви бяха отношенията между Илия Павлов и Луканов?
- Нито са били близки, нито са почивали на някакво доверие. Това беше брак по интереси и за двамата. Луканов беше излязъл от ръководството на БСП, отношенията му с Жан Виденов бяха напрегнати.

Жан не се съобразяваше с него, това за Андрей беше доста обидно.

На една среща между Илия и Андрей аз играх ролята на посредник. Те се държаха грубо един към друг и трябваше аз да балансирам, така както правех с трибуквените групировки. Защото Луканов можеше да бъде не по-малко опасен от тях съперник или противник на “Мултигруп”, ако решеше.

Срещата се състоя у Илия на “Боянски път”, държеше една къща под наем там. Те се държаха отвратително един към друг. Луканов говореше приповдигнато и пренебрежително, а като отговор Илия си вдигна демонстративно краката на стола срещу него. Беше с едни каубойски, подковани американски ботуши. Илия тогава го обвиняваше, че помага на Вальо Моллов, на Краси Стойчев, шефа на “Трон”, а не иска да помогне на нас! А Луканов обясняваше как онези били образовани момчета, демек му казваше: ти не си! Тогава Луканов намекна, че приключва с политиката и ще се занимава с бизнес.

След време Илия ми припомни това и като започнахме да правим “Топенерджи” с руснаците, ми казва: “Дай Карлович да дойде да се включи!” Обадих се на Андрей и го качих в резиденцията в Бистрица. Седнахме да обядваме тримата. Вече разговорът беше съвсем различен от първия път. Илия се държеше по съвсем друг начин – прави салати, пече пържоли. Беше една неделя, хубав есенен ден. Като тръгнахме да го изпращаме до входа, Илия каза: “Андрей Карлович, много ви благодаря, вие показахте колко е голяма разликата между нас, колко високо стоите вие, позволете да ви отправя едно предложение – искам да работим заедно! Луканов отговори: “Ако бях невеста, щях да се поусуквам малко, но понеже не съм, ще кажа – благодаря, Илия, готов съм!”

На следващия разговор вече обсъждахме конкретните параметри. Настоях Андрей да отиде при Жан и да го информира: “Ще работя с “Мултигруп” по такива и такива енергийни проекти!” Тогава Андрей каза: “Добре, ще поддържам връзка с теб, Митко!” Илия обаче отсече: “Не, Митко няма нищо общо с тия неща, той си има достатъчно работа, тези проекти ще ги работим аз и ти, ако си съгласен!” “Топенерджи” се подписа на 17 май 1995 г., през февруари 1996 г., аз напуснах “Мултигруп”.

- Как се стигна до вашето отстраняване от “Мултигруп”?
- Влизам във фоайето на групировката и гледам – куп журналисти: “Какво ще кажете за вашето изваждане от Управителния съвет?” За мен беше абсолютна изненада, от тях го научих: “Какво, какво?!” Те пак ми казват. “Ами, викам – нов етап...” И започвам да импровизирам, за да не изпадна в още по-неудобно положение. Питам ги: “Вие откъде разбрахте?” “Ами, казват, току-що се проведе общо събрание на акционерите!” Засмях се: “Добре, добре!”

Общо събрание на акционерите! Общото събрание на акционерите се състоеше от Илия Павлов! И той си го беше провел сам! Качвам се към кабинета ми, съседен на този на Илия, отварям неговата врата, а той стои прав до прозореца и се хили. Викам му: “Какво става, бе?!” И го плясвам по врата. “Как какво става?!

Проведе се общо събрание на акционерите!” Питам го: “Защо не ми каза предварително?” А той: “Ама, те не са разбрали – ти си оставаш вицепрезидент!” Ядосвам се: “Абе, Илийчо, стига с тези селски номера, кажи ми какво искаш?” А той ми обяснява: “Нали с тебе го решихме това! Не помниш ли оная вечер, като си говорехме тука и аз ти казах, че трябва да подмладим Съвета на директорите! И ти каза: “Да!”

Няколко месеца по-късно новият борд на директорите ме извика да се отчитам. И започнаха те да четат от едни листчета и да ме питат разни работи, които Илия им беше написал. Викам: “Няма какво да ме питате!” Обърнах се към Илия: “Искаш ли да им обясня кое защо съм направил?!” Всичко, което бях направил, беше защото с Илия така сме се договорили. А той ми направи публичен съд...

- Говори се, че Илия Павлов ви е отстранил, защото е смятал, че вие застрашавате лидерството му в “Мултигруп”?
- Дразнеше го медийното ми преекспониране за негова сметка! А и много хора започнаха вече да му говорят срещу мене, включително и баща му бай Павел. Може би ревнуваха...

А за застрашаване на лидерството му?! Ние бяхме приятели с Илия. Той е разчитал на мен за много сериозни неща. Знаеше, че съм лоялен човек и никога не би могъл да си помисли това. Практически подобно нещо беше невъзможно. Илия, както вече казах, беше 100-процентовият собственик на групировката! Ние, всички останали от неговия екип, имахме дялови участия в дъщерни фирми на “Мултигруп”. Но холдинга горе го държеше Илия.

- Накрая, да ви върна още по-назад във времето. В интервю пред нашия вестник бившият кмет на Димитровски столичен район Константин Караджов казва, че като шеф на Шести отдел на 6-то управление на ДС, сте го преследвали за някакви злоупотреби, които той не бил извършил?
- Най-високопоставени лица в държавната и партийната йерархия ставаха “клиенти” на Шести отдел. Между 1982 и 1989 г. имаше министри, зам.-министри, един генерал от УБО и въпросният кмет на Димитровски район Коце Караджов.

С Коце накрая се бяхме дори сприятелили, ходех му на свиждане в затвора. Не съм имал лошо отношение към него. Той си беше извършил определени неща, за които съдът го осъди.

Човешки погледнато, той е много интересен и симпатичен образ. Беше си изпреварил времето с десетина години. Той е роден за “схеми”, за “търговски операции”, за “далавери”. По времето на социализма нямаше как да ги прави. Беше влязъл в една среда, която не му беше много по ранга - около сина на Тодор Живков. С Хаджипенчев, генерал от УБО, приятел и съпартизанин на Живков - правеха далавери и раздаваха апартаменти.

А жената на Коце Караджов беше рускиня - баща й беше висш служител в ЦК на КПСС, помощник на Константин Черненко, който оглави СССР след Андропов. Караджов беше кмет на Димитровски район на София, откъдето са били народни представители всички ръководители на социалистическа България – Георги Димитров, Васил Коларов, Тодор Живков. Като кмет имаше снимки с Тодор Живков, с Брежнев, с Черненко. Но допусна грешки и си плати. А след 10 ноември 1989 г. е идвал в “Мултигруп” при мен за помощ...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА