Моля се да не стигаме до Виденовия вариант.
<em>Мария Капон е икономист, политик и бизнесмен, чиито анализи на актуалната ситуация в страната и прогнози за развоя на събитията са безпогрешни. Капон беше депутат от ОДС в 39-ото Народно събрание. Беше евронаблюдател преди първите избори за депутати в Европейския парламент у нас. <br /> <br /> В края на мандата създаде своята Единна народна партия, с която се яви на избори заедно с РЗС, но не успя да вкара депутати в сегашния парламент. Върна се към бизнес заниманията си, но не е прекратила политическата си дейност. За рисковете в икономиката, за състоянието на кризата у нас и за близкото бъдеще на България, определено от Бюджет 2011, &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с Мария Капон. </em><br /> <strong><br /> - Г-жо Капон, как ще определите икономическата ситуация в страната от позициите не само на политик, а и на бизнесмен?</strong><br /> - На Димитровден трябваше за четвърти път да излезем от кризата, според прогнозите на финансовия министър Симеон Дянков. Всички в бизнеса виждат, че не сме излезли от кризата, че корупцията не е намаляла и че междуфирмената задлъжнялост се увеличава. Напротив, тежестите се увеличават, съкращават се хора, а вътрешното потребление драстично спада. Още в края на миналата година заявих, че с такъв тип управление след рецесията ще влезем в депресия. Тогава много хора изтълкуваха изявленията ми като крайни. В последните два месеца виждам, че и други колеги, например Мартин Димитров, все по-ясно коментират признаците на реалността. На хоризонта ни грози румънски вариант, затова са нужни спешно смелост и реформи.<br /> <br /> <strong>- Какви месеци се очертават за бизнеса и за гражданите? Мирише ли на Виденова зима?</strong><br /> - Ситуацията е критична и ако преди време това беше коментар на специалистите, днес всички го усещат със стомаха си. Говорете с търговците и ще научите за спада във вътрешното потребление повече, отколкото от финансовия министър Дянков. Междуфирмената задлъжнялост продължава да расте, а фирмите продължават да съкращават служители. <br /> <br /> Не е решен и въпросът за задлъжнялостта на държавата към бизнеса не само по неизпълнение на плащанията по обществени поръчки, а и по разплащането чрез общини, чрез сферата на здравеопазване и, разбира се, на бенефициенти по одитирани и приключени проекти от европейските фондове. Затова и не съм оптимист, че страната ни излиза от кризата. Фирмите са докарани до фалити. Разбира се, има и изкуствени такива, защото го позволява както законът, така и отчаяността, понякога обаче е и обикновено трудно доказуемо престъпление. Нима не чувате за <br /> <br /> <strong>масовата продажба на дружества на клошари, </strong><br /> <br /> роми или хора, които нямат какво да губят? <br /> <br /> Трябва ни откровен диалог, а не полицейщина и финансови шмекерии, за да се спаси държавата. Защото накрая бумерангът се връща именно в нея. Фирмите задлъжняват с осигуровки и данъци и ще се окаже, че нямат активи, с които да се покрият дълговете. Кризата освен глобална е и чисто българска и наистина се моля до Виденовия вариант да не стигаме, а и времената са други. Но не трябва да забравяме, че сме 2010 г. и хората имат по-високи очаквания за живота си.<br /> <br /> <strong>- Къде е критичната точка, след която никой не би могъл да удържи общественото напрежение?</strong><br /> - Точката на пречупване е равно отдалечена спрямо важни фактори, от които единият е чувството за безнадеждност, усещането за несправедливост, гладът и социалната нищета и ясното желание за промяна на тези обстоятелства.<br /> <br /> <strong>- Защо събираемостта на приходи е толкова ниска, при положение че борбата с престъпността е ефективна?</strong><br /> - А кой е казал, че борбата с престъпността е ефективна? Защо не погледнете дали са нараснали дребните и средните престъпления? Тези, които се извършват на битова основа, кражбите и т.н. Борбата с престъпността е успешна само според видеооператорите на МВР. Това е комплексен процес, свързан и с образованието, и със стандарта на живот, и с ефективното правораздаване, и с данъчната политика. <br /> <br /> Комплексът от работа на тези системи може да даде добър резултат в борбата с престъпността. Няма как, от едната страна, да вдигаш акциза на цигарите, после да се чудиш защо сивият сектор е нараснал и накрая да рапортуваш колко мастербокса си хванал. Всяка сутрин и вечер на изход-входа на Пловдив можете да видите ромите, разперили във ветрило различни кутии цигари без бандерол или наредени на тавичка до праха за пране... И се питам защо никой не предприема мерки? И тази сутрин ги снимах. Важно е да се насочим към причините за генериране на престъпност, а не само към последствията. Всичко останало са ПР упражнения за замазване очите на хората.<br /> <br /> Има и обективна реалност за намалените приходи, а това е неконкурентната икономика, липсата на потребление поради увеличената безработица и намалените доходи на семействата. Именно тези обективни факти трябваше да са първият сигнал. Хората изплащат кредити, които взеха в годините, когато имаха по-добър стандарт на живот. Днес са задушени и увеличението на лошите креди по данни на БНБ го показва.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-застрашеният сектор в икономиката?</strong><br /> - Трудно е да се даде дефинитивен отговор, защото икономиката е комплекс от свързани компоненти, които обикновено са зависими един от друг, но определено секторът на услугите и търговията, както и селското стопанство са поставени пред тежки изпитания. <br /> <br /> <strong>- Как е възможно цялата икономическа среда да се тресе, а банковата система да е стабилна?</strong><br /> - Тази стабилност е измамна, защото там са влоговете на гражданите. Ако мога образно да се изразя, парите са &bdquo;уплашени&rdquo; и отказват да влязат в икономиката, затова стоят скътани по сметки. Това дава илюзията за стабилност. Но <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> не смятайте, че икономическият земетръс не се отразява на банките. </strong></span><br /> <br /> Напротив. Нивото на необслужените кредити е достатъчно високо, но затова просто по-рядко се говори, за да не се всява паника у хората. Лошите креди са над 16%, а само за последния месец са нараснали със 160 милиона. Много от банките, като партньор на фирмите - а те са именно и това - се опитаха да изместят тежестта, като преструктурираха кредити или прехвърлиха в лизингови къщи имущество, за да си гарантират заемите, а по този начин показват и по-добри показатели. Доказателство за сътресенията са и битките за държавните и общинските пари, къде да стоят, кой да ги управлява и при какви условия, как да се печели от услуги по преводи при издаване на паспорти или други задължения за такси към държавата и именно тази битка ще става по-ожесточена, дори и тя да е видима за малка част от хората.<br /> <br /> <strong>- Каква финансова година се очертава за България с бюджет 2011?</strong><br /> - Година на тоталната задлъжнялост, ще има актуализация през годината и безпрецедентни натрупвания на дълг от страна на кабинета. Без заложени реформи. След като правителството изхарчи голямата възможна част от резерва, то сега ще прави допълнителни заеми чрез емитиране на ценни книжа, заем от Световната банка и МВФ. Тук е времето да попитаме има ли предложение в момента към България, отправено чрез зам.-министър Боряна Пенчева за получаване на заем по един нов и гъвкав инструмент на МВФ, наречен PCL - Precautionary Credit Line (предпазна кризисна линия), и за каква сума? Милиард? Повече? При какви условия? <br /> <br /> На практика ще сме свидетели как чрез задлъжняване имаме една финансова година, в чийто бюджет е написано: искаме някак да стигнем до изборите, дори сме заделили някой лев в бюджета на социалното министерство, за да раздаваме предизборни бонбончета на социално слабите. От социално това министерство се превръща в социалистическо, а истината е, че държавата ще е затънала в дългове.<br /> <strong><br /> - При това положение възможен ли е заложеният оптимистичен растеж от 3,6% и как може да бъде постигнат?<br /> </strong>- Ами отговорът е прост: няма как. Това са заблуди за Европа, за да търкалят едни цифри на отличници... За съжаление истината ще лъсне и ще проплаче. Как 3,6%, при положение че със стъкмистика няма и 1% как да се случи? В началото на годината без ръст, а в края с 8%? Нали забелязвате, че третокласник ще види къде е грешката! <br /> <br /> <strong>- А какъв трябва да бъде заложеният дефицит в бюджета и каква е реалната перспектива?</strong><br /> - Ами нека да видим кой бюджет? Ние влизаме в бюджетна процедура с абсолютно изменени параметри от тези, внесени официално в законовия срок. Защо ли се учудваме, толкова много време има и толкова промени може да настъпят след посещението на Путин или ходенето на театър на премиера. В хаос и непредвидимост всяка прогноза е предпоследна. Знам само, че данъчната тежест е по-голяма и всички ще се стреснат не само от сметките за ток и парно, а и от тези за местни данъци и такси, за автомобилите си и новите застраховки. В непредвидима среда, <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong><br /> монополите и картелите стават все по-агресивни, а държавата безпомощна!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Спазен ли е принципът, с който кабинетът &bdquo;Борисов&rdquo; се гордееше &ndash; да не се увеличават данъците?<br /> </strong>- Заложените дясноцентристки икономически параметри, които бяха обещани, са далеч от действителността, която виждаме днес. Напротив. Стъпките на правителството се диктуват по-скоро от синдикатите и от различни гилдии, отколкото от стройна управленска концепция за реформи. Както е казано, когато не знаеш закъде си тръгнал, обикновено стигаш някъде другаде. Ако сега ви припомня какво се говореше само преди година за влизане на страната ни в Еврозоната, сигурно ще се превивате от смях. <br /> <br /> Но всяко чудо за три дни. Тези бръщолевения се забравиха. След това бе вдигнат драстично акцизът, въпреки всички предупреждения, и днес страната ни се бори с тройно нарасналата контрабанда и сив сектор, особено при цигарите. Попитайте ген. Ваньо Танов какво му е. Опитахме се да лъжем дори Евростат с нашия прословут дефицит и ни хванаха в крачка. За сметка на това бизнесът не получи дължимите му пари и с това междуфирмената задлъжнялост нарасна още повече. <br /> <br /> Даваха се обещания на кило на туристическия бранш как ще се превърне в приоритетна политика, ще му строят инфраструктура, ще му въведат закон и правила, а увеличиха ДДС. Ускориха се фалитите, безработицата нарасна, а с това и абонатите на Тотю Младенов. Тази спирала на некомпетентността ни доведе до абсурда да се национализират пари от пенсионни фондове. Нищо такова не беше обещавано преди изборите. Никой не бе анонсирал подобни левичарски лостове за управление.<br /> <br /> Ако днес национализират лични сметки в пенсионни фондове, утре каква е разликата, ако решат да национализират депозитни банкови сметки? И едните, и другите са лични и се онаследяват. И се чудя какви бяха тези, които си сложиха подписите под това безумие! <br /> <strong><br /> Едно интервю на Ива НИКОЛОВА</strong><br />