Пламен Димитров: Пенсионната реформа е сгрешена още от 2000 г.

София, България 03 Ноем. 2010, 13:17 2008 прочита 0 коментара

Пенсионната реформа е сгрешена още от 2000 г., сега трябва с общи усилия да върнем доверието в нея. Оставаме в стачна готовност, казва президентът на КНСБ

Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в Русе. Завършва Техникум по електротехника в родния си град, а през 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна. Трудовата му биография започва през 1989 г. като корабен инженер в Български морски флот, където работи до 1991 г. След това е назначен за Областен координатор за Варна на КНСБ. От 1993 г. до 1997 г. е изпълнителен секретар, а през 1997 г. е избран за вицепрезидент по обща политика, организация, координация и контрол в КНСБ. На 12 октомври 2010 г. Координационният съвет на КНСБ с пълно мнозинство го избира за изпълняващ длъжността Президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България до пролетта на 2012 г. Димитров владее английски и руски език. Семеен е, има една дъщеря. - Г-н Димитров, нарекохте подписаното с правителството и работодателите споразумение по пенсионната реформа “възможния добър компромис”. Значи ли това, че най-сетне заровихте томахавките? Нарекохте “компромис” и новия вариант за съдбата на парите в професионалните пенсионни фондове. Какво означава този вариант за миньори, пилоти, балерини и за всички останали т.нар. категорийни работници, на които им предстои пенсиониране? - Съвместният Консултативен съвет на КНСБ и КТ “Подкрепа” с участието на всички наши членове - федерации, синдикати, съюзи, обсъди постигнатото споразумение и общата ни оценката е наистина такава, - че в настоящата ситуация правата на категорийните работници, които са изключително специфична група от хора, работещи при тежки условия, са защитени изцяло, както се изразиха някои колеги «на сто и повече процента”, като наред с това по отношение на някои от общите правила и постановки са направени някои компромиси. Компромиси, които обаче всички си давахме сметка, че ще се наложи да бъдат направени, за да се стигне до споразумение. Всички сме достатъчно опитни за да знаем, че когато се водят преговори, всяка от участващите страни е наясно че има неща, по които не може да отстъпи и други, по които са възможни отстъпки. Във връзка с промени в пенсионното осигуряване в цяла Европа вървят процеси, които не могат да бъдат възпрени дълго време и България не прави изключение. КНСБ организира първия протест срещу кабинета “Борисов” точно заради заплахата категорийните работници от 1 януари да загубят права, да се вдигне веднага и наведнъж с три години възрастта за пенсия. А тези хора, както е известно, работят и се пенсионират при много специфични условия. Ако беше влязъл в сила проектозаконът, който след протеста бе изтеглен, изчезваше, отпадаше т.нар. преходен период, в който те могат да се пенсионират по тези специфични условия. Сега мъжете в първа категория се пенсионират на 52 години, жените на 47. За втора категория е с по пет години повече. Има и една специфична категория, в която хората се пенсионират 45-годишни, след като са работили поне 10 г. в подземен добив и то в силикозоопасни условия. Това са няколко хиляди души, дето някои се чудят как може на 45 г. да се пенсионират. Ами може - ако някой има куража и смелостта да работи при тези условия, може. Аз например не бих могъл...Тези хора не живеят дълго след това и не бива да им завиждаме на пенсията и на това, че я получават по-рано. Та това са специфичните категорийни работници, чиито права успяхме да защитим на митинга. И заплахата за тях беше извън направеното от управляващите предложение за увеличение на стажа за т.нар. трета, общата категория с три години с по 6 месеца на година до достигане през 2013 г. на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Увеличението на стажа естествено се отразява за голяма част от хората и на възрастта, при която ще изпълнят тези условия. А при т.н. категорийни работници заплахата беше вдигането на възрастта изведнъж. И най-важното – без дори да е ясно кой щеше да плаща ранната им пенсия, защото в законодателството в момента има празнота по въпроса.. Тя беше запълнена със споразумението. Но не докрай и затова казваме, че този вариант на решение е компромисен, той не е дългосрочен. Ако в НОИ беше създаден солидарният фонд, дето някои го нарекоха, че било национализация и не знам какво си било, той щеше да оправи структурния проблем, който има при хората в тежките условия. - Ще го обясните ли по-простичко? - Първо, не трябваше по този начин да бъде решаван проблемът с тежките категории още преди години. - Т.е. реформата е сгрешена още от 2000 г. ли? - Това решение на реформата да. Многократно сме го казвали това. Никъде по света, никъде в Европа няма решение на ранното пенсиониране, което по същество е по-ранно получаване на пенсията за стаж и възраст от капиталова схема., няма такъв случай, и при това – задължително организирано. Т.е. няма държава в ЕС, която да е организирала ранното пенсиониране по този начин и там е основният структурен проблем в България. И това не е защото другите държави са по-глупави от нас, а защото капиталовите схеми, особено тези основани на &bdquo;дефинирани вноски”, каквато е нашата, имат своята специфика и там няма гарантирана пенсия, защото се намесва пазарът, а той е нещо много неуправляемо и несигурно. За това вторият стълб навсякъде е създаден за да се получава от него допълнителна пенсия, а основната дава първият, солидарният стълб - колкото е, толкова. Каквито права имаш, в каквито условия си работил и каквито условия за достъп имаш, съобразно това ще си получиш съответната пенсия. Но първият, солидарният стълб, дава основната пенсия навсякъде в нормалния свят – независимо как е организиран, от вноски или от данъци. Т.нар. капиталови схеми, наистина по различен начин организирани в различните страни, дават допълнителна пенсия, и не е вярно, че в тези схеми не може да има колективност, но това са подробности. Структурният проблем на българското задължително пенсионно осигуряване е според мен очевиден. И не само според мен, а и според много хора, които още тогава, преди 10 г. казваха, че има нещо сбъркано в това да се опитваме да решаваме с лични сметки проблема на ранното пенсиониране. И тук отново изпъква въпросът за размера на ранната пенсия, която не е допълнителна, а основна пенсия и то за години. Откъде накъде нейният размер ще се различава драстично от пенсията от солидарния стълб, когато това е същият човек, със същия осигурителен доход, същия индивидуален пенсионен коефициент и пр. Нито е справедливо, нито е редно размерът на пенсията да е резултат главно от финансови натрупвания, финансови операции и състоянието на борсата към определен момент. Тя трябва да отговаря на всички международни норми в тази област, в частност Конвенция 102 на МОТ. - А да не е 50 лв., както се оказват сметките сега след внасяне 10 г. в частните фондове? - Да, точно така, да не е 50 лв. Излиза, че трябва да съм почнал да работя, да внасям в тази сметка във фонда, през целия ми трудов живот, а той за първа категория например е 48 г. “превърнат” стаж (сложна е сметката там, защото за работещите в тежки условия навъртяният стаж се умножава с коефициенти и годините стаж стават повече), т.е. трябва да минат ако не 40, поне 25-30 г. минимум с внасяне в професионален фонд и индивидуална сметка, за да сме сигурни, че хората ще получат прилични суми като пенсия, а не само по времето, когато работят в условията на категориен труд. Но, тогава какъв е смисълът на тези схеми, които са само за хората, работещи в условията на първа и втора категория? Така че, дори да преглътнем първия проблем – ок, сбъркано е там, не е допълнителна пенсия, а основна, но през 2015 г. проблемът с размера на по-ранната пенсия няма да бъде решен. Затова казваме, че пак правим компромис, но поне до 2014 г. всичко се запазва, както е в момента. - Може ли накратко да обясните какво означава това запазване? - Няма увеличаване на възрастта за категорийните работници в този период. Всички, които се пенсионират при условията на първа и втора категория труд, както и тежките силикозни, за които стана въпрос до края на 2014 г. ще могат да се пенсионират при досегашните условия – 52 години възраст и поне 10 г. работа в първа категория и общо 48 г. превърнат стаж за първа категория мъже. Т.е. тези условия никак не са толкова леки, както някой си мисли. Защото, ако сметнем, че ми искат 48 г. превърнат стаж при 10 г. в първа категория, който се равнява на 16,7 г. общ, това предполага, че разликата трябва да бъде трета категория – значи трябва да работя 31 г. допълнително трета категория труд. Да, де, ама ако съм почнал на 20 г. да работя при условията на първа категория труд, защото по закон не мога по-рано в тежки условия, работил съм 10 г. станал съм вече на 30 г. и уж ми казват, че на 52 г. мога да се пенсионирам, но в същност трябва да работя още 31 г. трета категория и ето, че станах вече на 61, а не на 52. Т.е. и тук, някое число издиша и очевидно това, че стигат 10 г. категориен стаж е достатъчен. Не, не ти стигат 10, трябват ти поне 20 &bdquo;категорийни” години, за да можеш наистина да се пенсионираш на 52 г. - Е как тогава хората са се пенсионирали досега по тази, да я наречем, лъжовна схема? - Ами просто това са хора, които са работили повече от 10 г. в условията на първа категория труд. Има миньори, които от както са почнали работа все са си миньори. Затова и много от хората не са и разбрали, че има проблем в закона още от 2000 г. Само че все по-малко хора имат толкова продълителен категориен стаж, по различни причини, в т.ч. преструктурираха се отраслите металургия, добиви, други тежки сектори и все повече хора идват само с 10 г. навъртян стаж. И те очевидно вече не могат на 52 г. да се пенсионират. Този проблем остава и става все по-тежък. Хората и сега имат проблеми от този характер, но като казваме, че запазваме условията, поне да ги запазим в този вид, в който са, а не да премахваме категорийните въобще, каквито гласове се чуха – този на Иван Костов например. - Какво ще се промени от 2015 г. за тях? - Ако не бяхме променили нищо пак, от 1 януари 2015 г. щеше да стои същата заплаха, каквато бе замислена в 2011 г., а именно тези 52 г. да станат 55 – плюс 3, защото от самото начало на реформата, при всичките проблеми на фондовете, за които говорихме преди малко, има и още един – фондовете имат ангажимент по КСО да плащат 8 г. пенсия за първа категория и три втора категория, след което човек отива на фонд “Пенсии” в НОИ, на солидарния. Това е грешно според нас, защото плюсовете са в солидарността. Къде е плюсът? В принципа на взаимопомощта, на солидарността. Като се съберат на масата десет човека и всеки има по сто лева, един, който има нужда, взема 1000 лв.. А ако някой е сам и има сто лева, ще има сто нищо, че му трябват 1000. За тях ще трябва да чака докато ги събере. Ето това е солидарността – колективна защита. В солидарния специален фонд, който предлагахме няма да има размиване, защото там ще са вноските само на работниците, които упражняват труд, който им дава право на ранно пенсиониране и за тях ще влизат вноски. В момента предприятията внасят 12% допълнителна вноска за работещите в първа и 7% за тези от втора категория труд. Т.е. имаме ясни приходи, кръг лица, който е също изяснен – около 100 000 души и устойчивост, която може да бъде гарантирана със солидарността и с това, че се инвестира консервативно. Да, няма да има голяма доходност, но по-важното е че няма да има минуси. Учителският пенсионен фонд /УПФ/, за който някои говореха, че не бил модел, ами той няма минус през всичките тези години. Той успя. Вярно е, че там се внася много години, а се ползва сравнително за кратък период от време, макар, че от него се плащат и добавки, при това към пожизнената пенсия. Но наред с това, всички пари се инвестират сравнително консервативно, което значи благоразумно и предпазливо, и подкрепят в много голяма степен бюджета. Инвестират се в ДЦК и в нискорискови облигации и по тази причина УПФ не допусна загуби, дори в голямата криза, докато професионалните фондовете регистрираха загуби за годините – за 2008 и 2009 г. Рискът там е доста по-голям голям. А при Учителския фонд най-ниската доходност е нула, под нула никога не е паднал. Даже в най-голямата криза доходността му беше 0,5%, а сега е 4,5% – да, ниска доходност, но сигурна и вече е проверена в кризата. Така средствата от които ще се получават пенсии чрез този фонд, нарастват с малко, но сигурно. - Щом ми се запазват условията до 2014 г., ако съм категориен работник и се пенсионирам през 2011 г., каква пенсия получавам аз? - Изцяло тази, която си &bdquo;изработил” – пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразена със стажа на човека и дохода, върху който е осигуряван. Все едно че не е ранна пенсия. - А какво става с парите от личната ми партида в частния фонд? - Това, което и досега, от 2000 г. насам ставаше? - има във фондовете едни пари, по индивидуални партиди, но не се плащат пенсии. Когато работник, който има партида във фонда У, се пенсионира в годината Х, примерно в 2006 г., НОИ е изчислява по общите правила и плаща личната му пенсия. Каквото има и колкото и да е натрупано в личната партида на същия човек до 2006 г. във фонда У, се превежда в НОИ. Тази партида се закрива и този човек вече не е член на фонда. Това беше до момента, според закона. Само че за всичките човеци, които са се пенсионирали от 2000 г. досега, фондовете са превели малко над 90 млн. лв. във фонд &bdquo;Пенсии” на НОИ, а за изплащане на пенсиите им са изразходвани повече от 300 милиона лева. Фондовете не носят отговорност за това какво си заработил. Там е важно какво имаш в сметката. Ама ти може да си бил шест месеца в болнични или 2 г. в майчинство, тогава естествено няма вноски във фондовете. Но за същото време права в солидарната система се трупат. Фонд &bdquo;Пенсии” на НОИ е разходвал за пенсии по описания ред, както казах 300 млн. лв., а е получил 97 млн. - т.е. съотношението е едно към три. Ако това продължава, вероятно след 20 г. съотношението ще е друго., но така или иначе ситуацията не може да бъде коренно различна. Затова идеята беше да изправим грешката сега, докато е време – тези средства да ги направим един солидарен фонд, да ги отделим в НОИ и да ги управляваме консервативно така, че да могат да гарантират ранните пенсии на хората. Сега веднага 100 млн. за всички категорийни работници, които в следващите 4 г. ще се пенсионират, се прехвърлят в НОИ и оттам им се осигурява горе-долу една трета от пенсията, другите две трети отново ще се осигуряват от солидарната система. - Като пари какво ще получавам, като се пенсионирам след 1 януари 2015 г.? - Ами хубав въпрос. Фондовете твърдят, че ще получаваш близко и сходно на това, което ще получаваш от НОИ. Аз съм скептик по този въпрос. Затова смятам, че през тези четири години до края на 2014 г. ние трябва да пререшим или поне да го дорешим този въпрос. Защото начинът, по който е записано сега, че от 2015 г. само фондовете плащат, колкото има в техните партиди...От едно към три как ще стане едно към едно и то за четири години? Аз съм силно скептичен че това е вярно. Затова ние непременно през тези 4 г. трябва да продължим да търсим решение, което е по-устойчиво. Аз продължавам да мисля, че солидарният принцип е най-устойчив. - Отново премиерът Бойко Борисов сложи край на тежките преговори, нормално ли е това? Така ли ще върви социалният диалог, на принципа – “лошия” Дянков, който го взривява и “добрия” Борисов, който тушира конфликти? - Не знам дали е нормално, но е реално, така се случва в България и ако това най-накрая върши работа, коментарът ще оставим за по-нататък. Но в този момент това беше единствения начин, по който можехме да излезем от ситуацията, начинът да постигнем балансирани компромисни решения, които утре да не могат да бъдат поставени под съмнение поне от управляващите. Подписът на Бойко Борисов стои под това споразумение. Точка. - След постигнатото споразумение има ли гаранции, че няма да има изненади при гласуването на съответните закони в парламента? - Това споразумение завършва с това, че ще се търси максимален обществено-политически консенсус за реализацията му. Този запис не е случаен, а е там, за да опитаме да привлечем политиците в парламента – и управляващите, и опозицията, да подкрепят, ако не всичко, то поне ключовите положения в споразумението, в проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, както и съпътстващите го закони – Наказателния кодекс за криминализиране на неплащането на осигуровки, и бюджета на Държавното обществено осигуряване. Ние, двата синдиката, ще направим срещи с всички парламентарни групи да обясним на депутатите защо това е важно и да искаме тяхната подкрепа, независимо от цвета им. Така се надяваме да се възстанови доверието в системата, а не с политиканстване по нея. Ако няма гаранции, ние сме в стачна готовност. Оставаме в стачна готовност, това го решихме с колегите от “Подкрепа” на Консултативния съвет, докато не видим текстовете да излязат от НС в този вид, в който са в споразумението. И миньорите са в стачна готовност, и двата национални стачни комитета на КНСБ и “Подкрепа”. Стачната готовност не е свалена точно поради тази причина, че имаше толкова много врътки, варианти. Но под споразумението стои подписът на премиера Бойко Борисов. Той заяви, че гарантира поне за ГЕРБ и за хората, които го подкрепят в парламента, че ще правят, това което е написано в споразумението. Но ние трябва да сме сигурни, че в този вид ще се приеме и в парламента. - Сега берете плодовете на Костовото управление – 2000 г. беше по негово време. - Пенсионната система я има – с всичките й минуси и плюсове, но я има - тристълбова, модерна, но всичките й дефекти, касаещи ранното пенсиониране, сега избуяха. Затова и търсим решение, в следващите 15 и повече години напред се прави нов хоризонт. Така, че нека не си ги мерим...Костов беше основоположник заедно с тогавашния социален министър Иван Нейков на новата пенсионна система в България и това трябва да се отчете, само че, пак казвам - имаше дефекти, които проличаха през тези десет години, и сега те трябваше да се коригират. Някои коригирахме, други – не, но поне положихме визията и стъпките за следващите 15-20 г., което никак не е маловажно.  Мария Костова, БЛИЦ