Ликвидира и приятеля ми Руслан, защото не искал да му се подчинява и прибираше от дрогата за себе си.
<em>Смъртта на Руслан Михов и до днес е обвита в мистерия. Един от най-доверените хора на Златомир Иванов &ndash; Баретата по Южното Черноморие изчезна от хотелската си стая през ноември 2004 г. Четири месеца по-късно тялото му е открито от овчар, полузаровено в нива между Тулово и Дъбово. Михов приживе бе и един от добрите приятели на известния бандит Пламен Дишков &ndash; Кела, който се издирва и до днес. След смъртта му една от версиите бе, че е ликвидиран от хора на Митьо Очите. <br /> <br /> &ldquo;ШОУ&rdquo; се свърза с дясната ръка на Руслан Михов, който разкрива изненадващо друга теза и твърди, че убийството на шефа му е поръчано от Баретата. Той се съгласи да говори за първи път пред медиите и да разкрие истината за това, което в действителност се е случило. 30-годишният Николай Стоянов още не може да забрави приятеля си и твърди, че знае кой е убил Руслан.</em><br /> <br /> <strong>- Защо реши да разкажеш своята версия пред нас?</strong><br /> - Защото искам всички да знаят кой уби Руслан. Той беше мой приятел и шеф. Аз му бях охрана. Приятелството ни датира още от 2001 година. Когато се запознахме, той тогава ми каза: &rdquo;Брато, искаш ли да изкарваш пари?! Щом искаш, ще те запозная с шефа ми, ще ми помагаш. Ще си живеем като царе&rdquo;. Нямах работа по това време. Съгласих се да работя за Руслан. Срещу много пари.<br /> <br /> <strong>- Негов работодател е бил Златко Баретата. Той е контролирал пазара на дрога по морето. Направи го и шеф на охранителната фирма &bdquo;Аркус сигурност&rdquo;, така ли е?</strong><br /> - Да, именно Златко Баретата го издигна, но после поръча и убийството му. Говорил съм с бившия шеф на &bdquo;Криминална полиция&rdquo; в Бургас Иван Георгиев, той също имаше такива подозрения. След ликвидирането на Руслан той ме викаше на няколко пъти в полицията и ми каза. &rdquo;Момче, знам кой уби Руслан. Това е неговият пряк шеф Златко Баретата, но няма как да се докаже това.&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Защо ще го убиват?</strong><br /> - Руслан направи няколко фатални грешки, които провокираха гнева на Златко. Не се отчиташе навреме, беше нелоялен с хората си, той си беше роден бохем. Докато не дойде една поръчка за изпълнение. Мокра поръчка. Трябваше да се ликвидира Митьо Очите, защото ни беше конкурент по разпределението и продажбата на наркотици по Черноморието и пазара на проститутки. Руслан тогава<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>накара Маринчо - един от неговите приближени, да ликвидира Очите,</strong></span><br /> <br /> като му постави бомба под колата. Бомбата обаче избухна в ръцете на Марин и той загина на място. Това беше фаталната грешка на Руслан. Месец след това шефът ми се покри. Предчувстваше, че ще го убият. <br /> <br /> <strong>- Вие често ходехте до Казанлък с Руслан. Защо точно там?</strong><br /> - Защото това е родният град на бащата на Руслан. Там той се чувстваше най-сигурен. За последно бяхме там преди да изчезне. Отидохме аз, Руслан и още две момчета. <br /> <br /> <strong>- Разкажи какво се случи?</strong><br /> - Беше 27 ноември 2004 година. Рано сутринта, преди да заминем, мобилният ми звъня като &bdquo;на пожар&rdquo;. Беше Руслан. Каза ми: &rdquo;Взимай мерцедеса, обади се на твоите хора и заминаваме!&rdquo; Беше притеснен, напрегнат. Не говореше по пътя. Дори не взе багаж със себе си. Носеше пистолет и 4 мобилни телефона. <br /> <br /> Наехме три стаи в хотел &bdquo;Палас&rdquo; в Казанлък. Руслан си взе самостоятелна стая. След час ми се обади и каза: &bdquo;Ела с мен!&rdquo;. Отбихме се до близкия магазин за детски дрехи и обувки. Оттам Руслан купи за дъщеричката си, която тогава беше на 2 годинки, едни розови обувки. Той беше много привързан към детето си. Каза ми: &bdquo;Нека са за спомен от татко й!&rdquo; Като че ли предчувстваше нещо. След това ме помоли да изляза от стаята му, искал да остане сам. Беше не повече от 20,00 часа. Вечеряхме в ресторанта към хотела с останалите момчета. Руслан не дойде с нас. После се прибрахме по стаите.<br /> <br /> <strong>- Руслан не ви ли потърси, за да го охранявате. Нали се е страхувал?</strong><br /> - Изрично ни помоли тази вечер да го оставим сам. По-късно от разпечатките на единия от телефоните му разбрахме, че някой му е позвънил. Убеден съм, че са му казали да слезе долу пред хотела с мотива, че е много спешно. За да си остави телефоните така... На нощното му шкафче бяха само обувчиците на дъщеря му. <br /> <br /> <strong>- Откога се губят следите му?</strong><br /> - Мои хора от полицията ми казаха, че на камерите се е видяла само една сянка. Не е могло да се различи фигурата му ясно. Явно е избягвал да влезе в обсега на камерите. Рецепционистката забелязала, че Руслан се качва в луксозна кола, черна на цвят, но не е видяла нито номера, нито хора, които да се мотаят пред хотела. Оттогава повече никога не видях Руслан. Започнахме да го търсим къде ли не. Нямаше и следа от него. Тогава се върнахме в Бургас и започнаха разпитите в полицията.<br /> <br /> <strong>- Знаеш ли подробности около екзекуцията на Руслан?</strong><br /> - Разбира се. Мои хора ченгета ми разказаха с подробности. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Тялото му беше открито&nbsp;4 месеца след изчезването му в землището на Мъглиж.</strong><br /> </span><br /> Според полицаи ДНК анализите са доказали, че това е Руслан Михов. Убили са го с два куршума в главата. Овчар се натъкнал на зловещата гледка. Видял останки от човешко тяло. По-късно при направените анализи се доказа, че това е тялото на Руслан. Брат му Десо Михов го разпозна в бургаската морга по златната гривна и по зъбите. Месеци наред не можах да се успокоя. Ходех с бронежилетка, с пистолет. Заплашваха ме, че ще ме убият. <br /> <br /> <strong>- Кой те заплашваше? Конкретни имена?</strong><br /> - Кой друг, освен хората на Баретата. Знам прекалено много около това убийство. Накрая се принудих да замина за чужбина. Там завъртях дребен бизнес. Всяка година, на 27 ноември поръчвам чрез мои приятели некролог с възпоменание за Руслан. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ВАСИЛЕВА</strong><br />