11 септември, 16:43

Атанас Панайотов: Изгонили Кюлев от Нравствената милиция, защото чукал проститутките!

прочитания: 604 | коментари: 58
София, България
1998 г. Банкерът Кюлев в кабинета си Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Бъдещият милионер започва след промените като шофьор на Иван Косъма за 200 лв. на месец.Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за “ШОУ” разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност.

В този брой продължаваме с Мартин Долара, който продал детето си за 1000 марки, с Жоро Цайса, който проиграл на комар 1 млн. и 600 хил. марки, с комарджията Жоро Каратиста, който полудял и вика зелените човечета да му помагат, и други пикантни истории от житието-битието на старите софийски тарикати.


- Наско, разкажи за някой от знаковите комарджии едно време, които са свършили като клошари.
- Един от най-известните комарджии в София беше Мартин Долара. През 1985 г. той в “Цветарника”, който след това стана ресторант “Рубин”, а сега е “Хепи” на пл. “Света Неделя”, за една нощ изиграва на комар 20 000 лв. Във всяко такова заведение имаше тайни ченгета от милицията и Държавна сигурност и като са видели това, започват да го следят. По този начин попадат и по следите на Данчо Кюстендилеца. Двамата биват заловени с 8000 електронни часовника, 100 000 батерии за часовници, 10 000 калкулатора и 32 000 лв. в брой. Образуват дело срещу тях, което е най-голямото дело до момента за 8 млн. тогавашни лева. Това дело бие като сума дори това на

цар Киро, който беше заловен с 15-те килограма злато.

48 пъти не се дава ход на делото и се влачи до 1993 г., когато ги амнистират, защото ги водят по член 250, ал. 2, който е за търговия с валута и валутни ценности,а той е отменен.

През 1990 г. Мартин Долара, като всички останали тарикати, отива в Източна Германия, когато върви далаверата с обмяната на източни за западни марки. Тогава той спечелва 80 000 марки и пак за една вечер ги изиграва в казиното на Косьо Стайков в Полша.

В Германия той си купува една “Алфа ромео” и минава всички възможни граници до България, без да има шофьорска книжка.

Обаче вече като влиза в България, на острия завой след град Сливница се хвърля в една канавка - от колата не остава абсолютно нищо, но той оцелява.

През 1986 г. Мартин Долара лежи една година в Плевенския затвор, където е заключен за 1 кг тротил, защото решил да взриви една пещера и да търси имане. Много от тарикатите бяха и иманяри. Те и днес са иманяри, само че сега копат с фадроми, с багери, имат металотърсачи. Него тогава го хващат с 1 кг тротил, защото го купува от същите хора, които бяха взривили и гарата в Пловдив по време на смяната на имената на турците.

А жена му, понеже вече й дошло до гуша от него, през 1990 г. бяга в Австрия и се жени за австриец. И отива Мартин Долара да си види детето в Будапеща, а майката иска да й прехвърли родителските права. А понеже е скъсан тогава, няма пари, тя му предложила и той си продава родителските права за 1000 марки. Ние в България го бъзикахме: “Абе,

Мартине, как можа да си продадеш детето за 1000 марки?!”

Мартинчо умря през 2000 година. Два-три дни преди да почин, го видях на “Мария Луиза” пред джамията – беше вече изпаднал германец, клошар, поиска ми 1000 лв. на заем – аз му дадох... Значи толкава беден и скъсан е бил, че брат му го погребва в двора на родната им къща в с. Мало Конаре.

От този десен заклет комарджия е и Жоро Цайса. Когато бях емигрант във Виена 1984-1985 г,. Жоро Цайса пристигна с 1 млн. и 600 хил. марки! Това е колосална сума за това време!

Една вечер отиде да играе в казиното в Баден, едно градче до лагера за емигранти “Трайескирхен”. Изигра някъде 200 000 марки, полудя, скочи върху рулетката и започна да хвърля чиповете върху посетителите! Веднага там го надуши пък Петьо Удушвача, или Фигуриста, както го наричат във Виена, и го закла и той със 100 000 марки, абе... парите много бързо се стопили...

Друг интересен тип, комарджия, болен до мозъка на костите, е Григор Калфинов – Лонгура. Като малък лежи в лудницата на 4 км, за да му издадат “жълта книжка” и да не ходи на работа и в казармата - баща му го урежда. Там той се

запознава с Филип Димитров, който води някакви психотерапевтични курсове.

И когато Филип Димитров става шеф на СДС, а после и министър-председател, Лонгура е назначен като специален агент, негов шофьор и охрана.

Парите от рушветите, който получава на това важно място за една или друга услуга, Лонгура веднага изиграва на покер машинките в бар-вариете “Париж”. След падането от власт на Филип Димитров го правят зам.-кмет на община “Лозенец”. И оттам рушветите се изиграват на същото място. По думите на Данчо Кюстендилеца, с когото са били близки приятели, най-малко половин милион марки е изиграл, че дори на компенсаторните бонове на баща си не простил. Баща му като разбрал, вдигнал висока захар и починал... А Лонгура, вместо да му изнесе 9 дни, заминал при неговата любовница Вера, която работеше навремето в кафенето “Колумбия” като сервитьорка.

Кариерата на тарикат на Лонгура тръгва от “Магурата” с видео и аудиокасети, когато на тази далавера бръмчаха Жоро Райчев, Любо Пъпката, бъдещият банкер и син депутат, и Стоян Кардашки, сега собственик на мебелната къща “Арон”...

Лонгура сега също е скъсан. Седи си в апартамента в “Лозенец” и не ходи никъде... Толкова бил изпаднал по едно време, че продал ченето на майка си на Данчо Кюстендилеца...

Данчо Кюстендилеца е голяма капия. Едно време подписва в две районни на милицията – 1-во и 4-то, да не се вясва на тяхна територия. И той

ходи все по трамвайната линия на “Графа”, защото не е нито в единия район, нито в другия... Така се спасил от изселване!

Друг известен комарджия е Краси Каратиста, който до такава степен полудя, че сега ходи по улиците и вика зелените човечета и нинджите да му помогнат... Виси пред входа на казиното на хотел “Радисън”, надява се като мине някой богат комарджия, да му даде някой лев.

- С кой чейнчаджия, твой колега, си бръмчал често?
- С един от известните чейнчаджии в София - Петър Адамов – Адамото. Живееше в един таван под наем на ъгъла на “Цар Иван Шишман” и “Аксаков”. Срещу неговия вход беше Нравствената милиция, а там лейтенант беше Емил Кюлев. Юркаше проститутките да не проституират. Идваше с колегите си в хотел “София”, сега “Радисън”,

да ги вербуват и да ги принуждават да работят за куките.

Когато идва демокрацията, Емил Кюлев е изгонен от “нравствената”, защото се оказва, че злоупотребявал със служебното си положение и чукал проститутките. И той остава без работа. Отива и се примолва на Иван Косъма, който беше представител на “Болкан Холидейз” за България. Той го взима при него като шофьор с 200 лв. заплата. Това е първата “демократична” работа на бъдещия банкер Емил Кюлев. Иван Косъма беше женен за англичанка и един от малкото, които можеха да излизат на Запад по онова време.

А аз тези проститутки, заради които наказаха Кюлев, като младо дупе ги на..ех всичките и много ми хареса! Безплатно, ей, така за кеф!

Там, където се помещаваше Нравствената милиция, сега има два-три магазина. Там беше първият частен бутик на Владо Гълъба, който купи за 17 000 долара от Джулио Суге, дето го заклаха миналата година, който ги беше получил като реституция.

Владо Гълъба сега е един от управителите на “Лаваца”. Там още са Тачо и Юри Хокеиста.
С тях има един голям майтап! Преди четири-пет години Владо Гълъба, Тачо и Юри Хокеиста отишли в заведението на Пламен Тимев - Ганди на ул.”Шести септември” да обядват, влезли вътре, а той казал на сервитьорката: “Слагай ги на масата на ветераните, да лапат!” Демек, че ги черпи! Имало там такава маса за стари тарикати, само че избушени, слага им се една тава с кюфетата да ядат... А тези си имат пари, нали държат “Лаваца”-та!

Та с Адамото много сме бръмчали и имаме много пикантни истории! Веднъж го виждам пред “Ялта”, а той ми вика: “Насе, взимай тези 4000 долара и бягай!” “Ялта” тогава беше негърското сборище, всички чернокожи студенти там ходеха. Трамваят минаваше отсреща покрай Университета.

Адамото седи там с един провинциалист, дошъл да купува дънки. Изведнъж посочва трамвая и изкрещява: “Еййй! Негърът избяга!” И се хванал за сърцето. Демек някакъв негър, на който той дал доларите за дънките, взел парите и се метнал на трамвая... А селянинът като скочил: “Ти на балък ли ще ме правиш?! Давай парите! Това са 4000 долара!”Адамото го зауспокоявал: “Братле, няма да се притесняваш, пак ще дойдеш, ще направим нова далавера, ще избием парите!”

Пословичен беше Адамото, когато нареждахме руснаците с драхми вместо долари... Не знам как се лъжеха - 50-те драхми са червени, а 100-те са сини – нямат нищо общо със зелените долари!

Един път сме с едни руснаци в “Кристал”. Даваме им ние едни 50 драхми – отзад има изобразена жена на пристанището в Пирея... Те ни питат: “Това какво е?” А Адамото обяснява: “Как какво - Линкълн и жена му на разходка...” И руснаците гризкат дървото! Продадохме им 200-300 долара, т. е. Драхми, и избягахме, преди да се усетят...

Веднъж отиваме на “Орбита” да купуваме от руснаци златни бижута. И сме приготвили 3000 драхми, представяме ги за долари – с тях ще пазаруваме златото. Събрала се цялата група – голяма търговия ще правят! Пристига и един дагестанец със златни зъби, демек тарикатът на групата, да гледа да не ги излъжем... Накрая всичко ни дадоха за тези 3000 драхми! Бягали сме от “Орбита” до “Ал. Невски”, представи си за какво бягане става дума!

А тези драхми ги бяхме купили за 50 лв. Те така се продаваха – динари, злоти и драхми. Това бяха основите валути, с които се лъжеха чужденците. На гърците давахме динари и злоти, драхми се даваха на руснаци и някакви други балъци...

Бръмчеше се и на т. нар. старци разбойници или “баби” – това са български левове от емисията от 1951 г., които са по 50, 100 и 200. Един комплект струваше 3.80 лв. в магазините на филателията. Комплекът съдържаше 375 лв. Понякога някой тарикат изкупуваше всички комплекти и ги продаваше по 20-30 кинта. То си струва и тази цена, защото ние с тях изкарвахме хиляди!

Арабите най-много го гризкаха, защото те бяха и най-лакоми...
Веднъж пак с Адамото нареждаме пред Руската църква едни араби с 400-500 долара. Но те искат да ги проверят някъде.

И тръгваме ние по “Раковска” надолу, а там един наш приятел Митко Модрев продаваше вносни цигари от “Кореком”.

Викахме му “Човекът к.р.”, понеже му беше колкото бутилка от “Кока-кола”.

И като имаше руски групи на “Ал. Невски”, той го изваждаше, надървяше го, започваше да го бие по пейките и да вика към рускините: “Вижте за какво става дума!”

Та стигаме с арабите до сергията с цигари на Митко Модрев и арабите му показват парите, питат дали са истински, а той започва: “Истински са, от филателията еди-къде си!..” Говори на български, арабите нищо не разбират... Уж иска да им ги развали и така те помислиха, че всичко е наред!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Добави в Facebook



58 коментара

Напиши коментар