Чеченецът планирал да взриви адвокат Соня Алексиева

София, България 07 Септ. 2010, 01:59 5036 прочита 0 коментара

2008 г. В съдебната зала Пеньо Мангъров е защитаван от съпругата си Соня Алексиева (вляво).

Фаталната юристка оцеля след нещастен брак с поръчков убиец и нападение от терорист.

Чеченецът Саид Кадзоев е имал планове да се самовзриви пред кантората на любимата си адвокатка Соня Алексиева. В крайна сметка прибягва до газов пистолет, преработен на боен. Ден преди да нападне Соня, той е при приятели грузинци във Варна. Именно от тях получава пистолета. Саид Кадзоев се подсигурява допълнително с една доза хероин и кокаин. Половината от наркотика употребява “за смелост”, преди да застане на оживената улица “Пиротска” в столицата. Дебне в продължение на няколко часа, скрит на една от страничните улички. Когато вижда Соня, придружена от сина си Тони и още един приятел, Саид изскача от прикритието си и започва да крещи: “Ще умреш, кучко!”, след това насочва пистолета си към нея и стреля. Всичко става за няколко секунди. Настава суматоха. Синът на Соня Алексиева се втурва към нападателя и се опитва да го събори на земята. През това време адвокатката крещи за помощ. Не се притичва никой. Докато синът се бори с двуметровия мъж, от златарското ателие наблизо излизат две жени и те започват да крещят: “Не ви ли е срам, бе, няма ли мъже наблизо!” Някой вика полиция и линейки. “Беше нещо ужасно, синът ми се опитваше да му вземе пистолета, изви едната ръка на Саид назад, но той продължаваше да му стреля в краката не го уцели само по чудо. Накрая дойде полиция, но синът ми вече беше успял да го събори на земята, чак тогава и други хора се втурнаха да помагат”, разказва пред “ШОУ” Соня Алексиева. Терорът, който бившият й клиент Саид й оказва, не е отскоро. След като успява да го освободи от изолатора в дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци, чеченецът изведнъж решава, че е влюбен на живот и смърт в нея. Виси с часове пред офиса й, праща десетки есемеси на ден, заплашва, моли, плаче, обещава – само и само тя да се съгласи да е с него. “В началото ми беше жал за него. Казвах си – горкото момче, на улицата е, няма кой да му помогне, няма си никого в България. Даже събирахме дрехи в офиса, за да му помогнем, кой с каквото може”, признава адвокат Алексиева. В един момент обаче положението става нетърпимо. Една вечер Саид й звъни и заплашва: “Ако не си моя, няма никой друг да те има!” На другия ден пристига в кантората й и се опитва да разбие вратата. Соня Алексиева подава жалба в полицията. Викат чеченеца на разпит и го пускат. Парадоксалното е, че към този момент той на практика няма дори документи за самоличност. Само “хвърчащ” лист без снимка, на който българските власти удостоверяват, че това е Саид Кадзоев, от чеченски произход. След като излиза от полицията, влюбеният мъж отива директно пред кантората на Соня Алексиева и я причаква да излезе от нея. Проследява я до вкъщи. Звъни отново и казва: “Пред дома ти съм, знам ти всичките роднини, няма да пострадаш само ти, но и те, ще те ликвидирам, вече съм предупредил мои приятели – грузински килъри и те ще ми помогнат!” След този случай адвокатката взима допълнителни мерки за сигурност и не излиза никъде, без да я придружават или синът й, или приятелят. “Не мога да разбера защо все на мен се случва това. Преди бях омъжена за убиец, сега този чеченец”, недоумява Соня Алексиева. Драматичната любовна история със Саид действително не е първата, заради която името на адвокатката влиза в медиите. Преди години тя зарязва кариерата си на следовател във II РПУ и става адвокат. Така се запознава с Пеньо Мангъров, по-известен като Сашо Чешкия. Алексиева е наета от него, за да го защитава по дело, заведено от чешките власти, които го обвиняват, че е извършил поне две поръчкови убийства в Прага. Постепенно между двамата припламват искри и решават да сключат брак, още докато Мангъров е в затвора. Щастието им е кратко, а семейството е разтурено след скандал. “Той иска да ме убие, да ликвидира внучето, оказва ми психически и физически тормоз”, признава Соня Алексиева. “Тя е луда и никога не съм я обичал”, отвръща на удара Пеньо Мангъров. Десет месеца след развода си с него Алексиева среща Саид. Историята на Саид Саид Кадзоев е на 30 години и е от Чечения. Ако се върне в Русия, ще бъде измъчван до смърт. Преди да бъде пуснат на свобода, той прекарва три години от живота си в "изолатора" на Центъра за временно настаняване на чужденци в Бусманци. По негови твърдения там е бит многократно "по половите органи, по главата и тялото". Саид влиза в България на 20 октомври 2006 г. В себе си има само чеченски документи и заради това по-късно получава заповед за депортиране. По случая със Саид Кадзоев има питане в Европейския парламент, Амнести интернешънъл дори призовава членовете си по света да предприемат спешни действия за спасяването на Саид. Според документа, публикуван преди две години, той е заплашен от насилствено връщане в Русия, където ще е подложен на сериозен риск от инквизиции и малтретиране. Международните организации в крайна сметка имат успех и Саид е освободен. Историята на Саид е страшна. Няма как да останеш безучастен, докато той с равен глас говори за смъртта на близките си, за мъченията, за кръвта и болката, самият той е умел разказвач и знае кога и как да подсили емоциите в слушателите си: "Роден съм в Грузия, но после се преместихме в Чечения, в Грозни. Когато започна войната, бях на 15 години. Три дни след началото застреляха баща ми пред мен. Вървяхме по улицата, търсехме храна. В един момент изскочиха войници и започнаха да стрелят. Той ме прикри с тялото си. Мисля, че за секунди съм припаднал. Когато се свестих, бях целият опръскай с неговата кръв." Чичото на Саид предлага да се грижи за него, братята и сестрите му. Семейството се мести на около 100 километра от Грозни. През това време Саид започва работа и се мъчи да изхранва всички останали. Когато е на 19, се случва втората трагедия. Руски военни части бомбардират селцето, където живеят Саид и близките му. Той се спасява по чудо, но всички умират: &bdquo;Това ме пречупи. Срина ме, вече не бях аз. Когато всички загинаха, косата ми побеля за едно денонощие. Бях излязъл за малко и чух тътен. Хукнах към къщата, но там всички бяха мъртви - братята, сестрите ми, чичо и леля Саид твърди, че разделя живота си на три периода - Грузия, войната и България. Войната за него започва, след като са избити роднините му. Решава да се прикрепи към чеченска бойна организация и да се сражава. Твърди, че от онзи момент не си спомня много или просто съзнанието му е изтикало услужливо преживяното на по-заден план. Убивал ли е? "Не знам, стрелял съм по хора, но когато се води война, човешкият живот престава да е толкова ценен. Особено ако вече си останал сам и нямаш нито един близък човек." Докато Саид се сражава, е заловен от руснаци и е пратен в лагер. "Имаше три сгради - една за мъжете, за жените и третата за мъчения. Ние знаехме, че влезеш ли там, няма как да излезеш жив. Нощно време се чуваха зверски писъци. Вкарваха мъже и жени заедно, караха мъжете да изнасилват жените и им обещаваха, че ще ги пуснат на свобода. Затваряли са хора в една стая с кучета, държани гладни в продължение на седмици. За да са по-стръвни, мажеха телата на жертвите с кръв. Понякога ни караха да изнасяме труповете и да ги заравяме. Друг път ги изхвърляха просто ей така, на купчина на двора. След това идваше камион и ги откарваше, но те вече се бяха разложили и миришеха. Но беше война и на никого не му правеха впечатление труповете. Смъртта беше в повече", спомня си Саид. На четвъртия месец от престоя си в лагера той успява да се свърже с приятели и те уреждат да бъде освободен. И този път Саид решава да се бие. "Отидох при Махмуд, той беше шеф на една група от 25 души, която се сражаваше на страната на Шамил Басаев. Казах му: "Прати ме там, където се воюва. Искам да се бия.” Той ме прати на границата с Грузия. Там трябваше да прекарвам грузински бежанци. Криехме се в планината с месеци Бойният период свършва за Саид точно след една годна. Той и Махмуд са хванати от руснаци. Двамата са вкарани в затвор в Москва по подозрение, че са взели участие в терористична атака срещу авиобаза. Саид отрича, но е измъчван. "Знаеш ли, опитвал съм се да си представя, че това се е случвало на друг. Не се получава. В главата ми е. Измъчваха ме понякога по 12 часа. Редуваха се на групички от по четирима души, когато се изморяха. Слагаха ме да седна на един стол и ми пускаха ток в главата. Точно когато си мислех, че не мога да издържам, спираха напрежението. Единият от мъжете се приближаваше и казваше: "Олекна ли ти?! Хайде сега да почнеш да говориш!" Не можех да мисля дори от болката. Напикавах се. Друг път ми тикаха главата във вана с вода и ме натискаха. Нарязваха ръцете ми с нож и после изсипваха сол в раните. За да боли повече, ги човъркаха допълнително с шило. Имаха една стая, наричаха я "камерата". Вкарват те вътре и постепенно увеличават температурата. Стига се един момент, в който е непоносимо от топлината и органите ти буквално започват да отказват да работят. През цялото време някой от мъчителите гледаше през прозореца и се смееше. Най-страшни бяха инжекциите. Завръзваха ме на стол и биеха препарат, който предизвиква параноя Мозъкът просто отказва да мисли логично. Знаеш, че това не са твоите усещания, но не можеш да им се противопоставиш. В един момент си внушаваш, че не можеш да дишаш и сърцето ти отказва. Дробовете сякаш се пръскат. Викаш. Молиш. Тогава някой от мъжете взима друга инжекция, размахва я пред лицето ти и казва: "Ето, това е противоотровата. Само една капка от нея и отново ще можеш да дишаш. Стига да си признаеш." Докато Саид е в затвора, се води официално "безследно изчезнал". След пет месеца е пуснат, но се води под особено наблюдение. "За шест месеца живях в квартирата на приятел в Москва. Най-тежкият ми период. От преживяното дотогава просто се сринах. Не можех да спя. Не исках да излизам навън. Изпитвах ужас, че ако попадна на улицата, ще ме хванат и вкарат в затвора отново. Дори и когато свършвах цигарите, не можех да изляза. Правех опити, няколко крачки, стигам до входа и побягвам панически към апартамента. Заключвах се, палех всички лампи и започвах да плача от безсилие и болка", спомня си Саид. Накрая той решава да си помогне сам. Вече нищо не го задържа в Чечения. Къщата му е изгорена, близките – мъртви. Заминава за Дагестан и там се свързва с трафиканти на хора. Срещу 2500 евро му обещават да го прехвърлят в Европа. Така започва българската сага на Саид. Той самият твърди, че се е влюбил в Соня Алексиева, защото била първият човек, който се опитва да му помогне. Междувременно не пропуска да предложи брак и на няколко журналистки, които го интервюират, след като е пуснат от изолатора. “Чичо ми е богат собственик на Казино, ще живееш богато, само се омъжи за мен, за да получа документи”, не се притеснява да предлага Саид. След като му отказват, става агресивен и започва да заплашва. Както по-късно се случва и със Соня. Вор в законе “Свободният” период на чеченеца трае няколко месеца. Самият той разказва различни истории, така че дори не е ясно преживял ли е в действителност всичките тези мъчения, или са плод на фантазията му. Хора, лежали с него в Бусманци, разказват, че той бил изключително религиозен фанатик, верен на исляма. Всяка сутрин ставал в пет часа, за да се моли, същото повтарял през няколко часа. След като излиза от Бусманци, Саид Кадзоев е наблюдаван от полицията по подозрение, че може да се свърже със съмишленици и да извърши терористични действия на територията на страната. Именно това е и причината да му бъде отказвано на няколко пъти пускането от Бусманци. Международните организации все пак си свършват работата и той е пуснат. Първите, които му помагат, са двама грузинци, занимаващи се с различни “поръчки”. По данни на полицията, единият от тях е подозиран дори за разстрела на грузинеца Бидзина Арушидзе през 2002 г. Самият Саид на няколко пъти се “изпуска”, че след като бяга от Чечения, е работил известно време за т. нар. воры в законе (руски бандитски формирования). Седмица преди да нападне любимата си, единият от грузинските приятели напуска внезапно България и бяга в Беларус. Според източници на “ШОУ” там е трябвало да замине и Саид, който е подготвял изтеглянето си от страната с цел получаването на нова самоличност. Страст зад решетките Бракът на Соня Алексиева с Пеньо Мангъров е бурен и завършва с пълно фиаско. В началото двамата твърдят, че са безумно влюбени, макар, че не са консумирали брака си. По-късно самата Соня разказва, че е попаднала в ад: “Звънеше ми по сто пъти на ден. Ако случайно бях на дело и не можех да вдигна, следваха заплахите. Често си сменяше настроенията, наричаше ме с какви ли не имена – курво, боклук, после пак ми викаше миличко. Купувах му анцузи за по 2000 лева, френски парфюми, злато, само и само да е добре”, спомня си пред “ШОУ” Соня Алексиева. Постепенно тормозът става нетърпим. “По телефона се свързваше с всякакви жени и ги караше да му изпращат свои голи снимки. След това ми ги пускаше на мен като ММS с думите: “Виж какво мога да имам!” Почна да заплашва сина ми, накрая нещата станаха нетърпими, когато каза, че ще взриви внучето ми. Искаше да слага тротил пред къщи, дори ми написа, че е намерил хора, които да направят това. После пък каза, че някакви наркомани вече са взели пари, за да ме пребият и обезобразят”, не крие ужаса си Соня. След развода й с Пеньо Мангъров драмите продължават. Той се запознава с дъщерята на Христо Върбанов – Ицо Папата, който в момента също е в ареста по обвинение за изнудване. Щерката на шефа на ромското мешере е щедра и също се изръсва за любимия си. Междувременно със Соня се свързва известният от миналото сикаджийски бандит Митко Бомбата и разказва, че му се е обадил Пеньо Мангъров и казал: “Кажи й на тая, че до дни е мъртва!” Митко Бомбата се оказва кавалер и взима страната на Соня. Отмъщението не закъснява. Преди около месец дъщерята на Ицо Папата подава оплакване в полицията, че се е опитал да я изнасили. В момента до Соня все пак има мъж. Това е неин приятел, с когото се познават от години. Не се ли страхува, че и той може да се окаже като останалите, фаталната адвокатка отговаря така: “Не, въпреки всички лоши неща, които ми се случиха, сега съм щастлива и вярвам, че най-накрая съм намерила нормалния мъж!” Мария НИКОЛАЕВА