Орязват се и т.нар. безплатни илачи от позитивния списък
Скандални изменения на две наредби на Министерския съвет бяха качени на сайта на здравното министерство на 1 септември, когато правителството официално обяви, че здравеопазването е сред най-важните приоритети в политиката му.
Става дума за готвени промени в Наредба №34, по реда на която се купуват лекарства за онкоболните, болните с трансплантирани органи, редки болести, СПИН, на хемодиализа и др. Променя се и Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, според който се отпускат т.нар. безплатни лекарства на хронично болните българи. Тези медикаменти изцяло или частично се плащат от бюджета на НЗОК. Общата цел на предлаганите изменения е да се намалят разходите на държавата за лекарства.
В същото време днес финансовият министър обяви от парламентарната трибуна, че по сметки на НЗОК в БНБ към 31 юли 2010 г. има 1 234 700 000 лева. От тях по текущи бюджетни сметки има 885 млн. лева, а по депозитни сметки още 350 млн. лева.
С предлаганите промени в наредбата за позитивния лекарствен списък ще стане възможно Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК ще спрат плащането на безплатните лекарства, ако бюджетните им средства са недостатъчни.
Това обръща изцяло логиката на реимбурсиране, която досега се ръководеше от нуждите на болните и качествата на лекарствата. Отсега нататък единственият критерий за отпускане на такива лекарства става размерът на предварително определения бюджет, независимо от това дали покрива или не нуждите от такова лечение.
“Предложението от друга страна разтваря широко вратата за корупция, защото под прикритието „липса на бюджетни средства“ министърът на здравеопазването и НЗОК могат да изнудват всеки производител или вносител на лекарства със заплахата да извади от реимбурсиране точно неговите медикаменти”, коментира д-р Стойчо Кацаров, бивш зам.-здравен министър.
Още през пролетта на т.г. от Здравната каса водят разговори с пациентски организации, за да се съгласят с орязването от позитивния списък на 400 медикамента с цена до 3 лв. Официалната причина е, че разходите на НЗОК били повече от покривания процент от стойността на лекарството, а 3 лв. не била голяма сума. Само че реално не става дума само за 3 лв. защото обикновено тези болни са социално слаби или пенсионери, които приемат по няколко лекарства. Сега, ако един медикамент струва 10 лв., Касата плаща до 3 лв. от него, а останалите 7 лв. са за сметка на болния. Той обаче ще трябва да дава допълнително още десетки левове за няколкото т.нар. безплатни лекарства.
Тези 400 медикамента, които Здравната каса има намерение да спре да доплаща, са именно най-масовите, които се изписват - за високо кръвно налягане, при неинсулинозависим диабет, за бъбречни заболявания, за регулиране на холестерола.
От 1 март т.г. тихомълком влезе в сила и друго решение на Здравната каса и Комисията по позитивния лекарствен списък, според което драстично се увеличиха процентите за доплащане на терапията при паркинсон, глаукома и остеопороза. Така около 70 000 болни с глаукома, още 800 000 с остеопороза и хиляди пациенти с паркинсон вече трябва да доплащат минимум между 100 и 200 лв. месечно, за да си набавят животоподдържащите медикаменти. НЗОК поема само 50% от средствата за медикаменти при глаукома и по 25% от парите за лекарства при остеопороза и паркинсон.
Още по-нелепи са предложените изменения в Наредба №34. В нея черно на бяло правителството е записало, че „заплащането на лечението на българските граждани, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, е в рамките на осигурените в бюджета на Министерството на здравеопазването средства”.
Има и друг правен абсурд, според който необходимите количества медикаменти ще се купуват, само ако производителят предостави поне 10% рабат (т.е. безплатно количество). Така може би за пръв път в световната история на правото, параметрите на една бъдеща търговска сделка се разписват в нормативен акт.
Важният въпрос е какво ще стане с лекарства за онкоболните например, ако производителят не предостави искания рабат. Като се има предвид, че в по-голямата си част тези лекарства се произвеждат от един производител, който има монополни права над медикамента за срока на патента, то най-вероятният изход е болните да останат без лекарства, защото няма да се внасят у нас.
В същата проектонаредба има и други текстове, които биха имали тежки последици за болните. Така например всички диспансери ще трябва да предоставят данните за необходимите лекарства поне един месец преди месеца на отпускането им. Т.е., ако болният бъде диагностициран на другия ден след този срок, той обективно няма да получи лечение в следващите два месеца. Отделно от това, в наредбата е разписано, че ако по някаква причина диспансерът не изпрати заявката си в точно определения срок „се счита, че в неговия район няма нужда от това лекарство“.
В друг текст на наредбата е разписано, че ако въпреки горните рестрикции, се стигне дотам, че заявките за лекарства са по-големи от купените количества, те се разпределят пропорционално, (без да се уточнява на какъв принцип). Не е тайна, че и в момента МЗ не осигурява лечение за всички пациенти с тези диагнози. Ако поправките в наредбата влязат в сила обаче болните, останали без лечение ще се увеличат многократно, но те вече няма да могат да съдят министерството за неосигурено лечение.
Маргарита Благоева, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
