Аз мисля, че министърът на културата Вежди Рашидов не беше прав вчера, 1 септември 2010 г., само в едно: че не сме били изкарали напоследък нито едно голямо име ( в културата). Ето, вече го изкарахме. След изявата му спокойно можем да си отдъхнем, че си имаме Вежди! Със страхопочитание научих новини по отношение на други големи имена в големи култури, като „Линдо Вентуриани и Арманди във Франция“, посочени от него като примери. Бях чувал за актьора Лино Вентура и за модния корифей Джорджо Армани, за холивудската звезда Арманд Асанте, но не и за двата колоса Вентуриани и Арманди.
Само предложението на Вежди значимостта на книгите да се мери чрез съпоставяне на дебелината им в сатниметри да беше, пак е достатъчно да остане в историята. И не само на България – поне на Балканския полуостров. В бъдеще в 15 ч. всички балкански държавни радиостанции ще могат да обявяват всекидневно нивото на културите си в сантиметри по скалата на Вежди. „Орхан Памук, който е жив и продължава да пише, се покачи с десет сатриметра спрямо покойния Иво Андрич, а при покойния Йожен Йонеско има спад спрямо рязкото покачване при все по-живия Иван Славков – батето, който ни заплашва с наводнения от продиктувани думи и с предложения творчеството му да се изучава в училищата“.
Ще се запомни и саможертвата на министъра Рашидов, който си призна, че и той, като типичен творец, не си е запазил документи за стаж. Това вече няма как да не стане основание за овъзмездяване на всички творци, които не могат да докажат трудовото си минало. Но само ако са големи , като майстора на малката пластика Вежди.
А кой ще определя големината им? И това (почти) стана ясно. Вежди се възмути от сегашното „селективно избиране“ на кого да се даде орден. От което се подразбира, че неговата идея включва „неселективното неизбиране“. Т.е., както реши. И вероятно вече е решил, щом знае, че именитите българи били 150. Точно 150!
Предполагам, че да си именит означава да имаш име, да си известен ( може и посмъртно, все ще се намери опечалена вдовица с невръстни сирачета да се възползва). Тези дни научих чрез средствата за превръщането на обикновените българи в именити още два прякора : „шперплата“ и „фашиста“. Единият бил уволнен като заместник шеф на митниците, а пък „фашиста“ бил началник на онези, които проверяват останалите митничари. Именити ли са? Именити са. Ще бъде некултурно да ги пренебрегнем в списъка. А той гъмжи от именитости : напоследък се прочу „културиста“ ( културното министерство веднага да го награди!) .
Във висша степен ще бъде справедливо идейният подбудител на новия ред в културата да бъде възнаграден също – с държавна п(о)ръчка. Пожизнено да изработва вече големи пластики за големите имена на България.И никакво пенсиониране докато американците не завидят и започнат да цъкат с език : „брей, как ще ги стигнем българите, искаме и ние един американски Вежди“ – нали тъй заръча Вежди, да не казваме „българския Майкъл Джексън“, а да накараме американците да викат „ американския Пешко“.
Само че кой съм аз, че да ме чуят-една пешка в големия политически шах. Тук трябва да се намеси царицата, самият Борисов, като оцени самородния къс злато в реликвария на своя кабинет, способен на чудеса.
Иво Инджев
ivo.bg
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
