Пещерните мечки изчезнали от лицето на Земято с твърде актнивното съдействие на древните хора, защото са се кръстосали интересите им. До този извод са дошли учени по резултатите от анализа на ДНК, отделена от останките на животните. Статията на изследователите е публикувана в списанието Molecular Biology and Evolution, а резюме от нея дава сайтът LiveScience.
Пещерните мечки са били с една трета по високи от съвременните мечки гризли и по всяка вероятност са били всеядни. Те получили името си Ursus spelaeus от това, че техните останки се намират основно в пещери. До сега се считаше, че тези животни са измрели преди около 20 хиляди години, а били най-многобройни преди около 24 хиляди години. Точните причини за изчезването им не са ясни, но се предпролага, че не са понесли застудяването, което започнало по това време.
Авторите са проучили намерените неотдавна останки от 17 пещерни мечки. Учените са отделили от костите на животните митохондриална ДНК, намираща се в клетъчните органични тела митохондри. Тези тела осигуряват клетките с енергия и се предават по наследство от майката на децата. Благодарение на тази схема за наследственост учените могат да получат представа за размера на популацията на изследваните организми в далечното минало – с течение на времето в ДНК се натрупват изменения, които се предават от поколение на поколение. Изучавайки тези изменения, специалистите правят заключения за динамиката на популациите.
Сравнявайки 59 последователности от митохондриална ДНК на Ursus spelaeus с 40 образци на ДНК от митохондрии на съвременни и изкопаеми сиви мечки Ursus arctos, учените са дошли до извода, че числеността на първите започнала да намалява още преди около 50 хиляди години, а преди 24 хиляди години те вече били окончателно измрели. Тези данни противоречат на хипотезата, че пещерните мечки изчезнали само заради измененията на климата.
Учените предложили ново обяснение за измирането на Ursus spelaeus, свързана с обстоятелството, че преди около 50 хиляди години хората започнали да се разселват по Земята. Те са могли да се конкурират с мечките и с другите животни за пещерите и постепенно Ursus spelaeus се оказали изтикани от своята екологична ниша. Започналото застудяване окончателно довършило мечките.
БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.