Бизнесменът, известен като Ицо-Стоте манекенки, затрива двама души на пътя, единият от които е синът на Въло Радев!
Преди около 10-ина години дъщерята на писателя Дико Фучеджиев - Милена, бе концентрирала работата и живота си в Америка, където растеше като мениджър в бижутериен магазин. Днес Милена Фучеджиева живее и твори в родната си България, а дъщеричката й Радина учи право в Ню Йорк.
Пред репортер на вестник „ШОУ” Милена разкри истината за най-жестоката си лична драма – зловещата катастрофа, отнела живота на годеника й Ради Вълов, син на един от най-изявените български кинотворци Въло Радев. Както и името на човека, отнел завинаги бащата на детето й Радина – бизнесменът Христо Сираков, по-известен като Ицо-Стоте манекенки! Оказа се, че Сираков не само че не е бил съден за тази катастрофа, но години след нея предизвиква втора, в която умира още един човек.
- Оставила си дъщеря си в Америка, с какво се занимава тя там?
- Радина учи право в Ню Йорк и кове бъдещето си целенасочено. Тази й целенасоченост и твърд характер ми позволяват сега да съм спокойна за нея на хиляди мили разстояние.
- Тя загуби баща си, без дори да го е виждала... вероятно за една жена, колкото и силна да е тя, е прекалено трудно да обясни на детето си каква е реалността?!
- Радина знае от много малка истината за баща си, но образът му винаги е бил около нея. Всяко лято я пращах в България при Въло и Жени Радеви, за да могат да й се радват, а и тя да усети по някакъв начин бащинско присъствие. Не е лесно за едно дете да израсне без един родител, но аз познавам твърде много нещастни деца на двама живи родители. Радина е щастлив човек, който знае кое колко струва в живота.
- Човекът, отнел живота на годеника ти и баща на Радина, се казва Христо Сираков. Ицо-Стоте манекенки е причинил зловещата катастрофа. Самата ти си била тежко ранена, при това и бременна. Кажи ми как е възможно такова престъпление да няма последствия?
- Последствията бяха, че Христо Сираков беше осъден на някакъв лек режим, който му позволяваше дори да се прибира вкъщи.
- Кога се случи тази катастрофа?
- 1982 г.
- Доколкото знам, Христо Сираков не е стоял и един ден зад решетките?! А все пак след подобна ситуация може да бъде наречен убиец...
- Вече не помня колко време беше присъдата му, мисля около две години, но не е бил постоянно в затвор. По-страшното е, че години след катастрофата ни, верен на навика си да кара опасно бързо, той убива втори човек, така че той е двоен убиец.
Убива човек, който пресича улицата. За това убийство със сигурност не е съден!
За мен това е ужасяващо. Показва, че нищо не е научил от смъртта на Ради и моята драма, както и че в България няма правосъдие.
- Как приемаш днес факта, че той се разхожда спокойно по улиците? Как се чувстваш?
- Аз не живея в миналото, въпреки че то ме е променило завинаги. Не мразя Христо Сираков, но и не мога да приема, че един двоен убиец се разхожда свободно. Затова и условната присъда на Максим Стависки за мен е подигравка над паметта на убитото от него момче и разрушения живот на Мануела Горсова. Този човек трябваше да е осъден ефективно. А Сираков дори не е бил съден за второто убийство. Роднините на убития могат да го потвърдят, доколкото знам.
- И последно по тази тема – някога до този момент Христо Сираков потърсил ли те е, най-малкото за да признае пред теб вината си, да поиска прошка.
- Нито той ме е търсил, нито аз съм искала някога нещо от него. Той е един празен човек, живеещ по безсмислен начин. Колкото по-далеч от мен и детето ми, толкова по-добре. Бих се радвала, ако разбера, че се е заел с някаква сериозна благотворителност, но да се очаква подобно нещо от този тип човек е твърде много.
- Къде се чувстваш по-уютно и къде смяташ да останеш окончателно да живееш – в България или в Америка?
- Никъде не смятам да оставам окончателно.
Окончателен е само гробът.
Обичам и България, и Америка. Ще деля живота си между двете, но сега базата ми ще е тук. За утре не знам.
- Милена, живяла си и си работила години наред в Америка. Като мениджър на магазин за бижута в компания, чиито клиенти са едни от най-богатите хора в Америка. Твои са думите: „Изумруди, диаманти, злато, платина - изключително грозни, но богатите ги харесват много. Идват с частните си самолети, за 15 минути похарчват 300-400 000 долара и това е.”
- Това е едно много затворено общество на представители на крупния американски бизнес, които притежават къщи в Индиан Уелс до Палм Спрингс, където прекарват зимните месеци на топъл и сух климат. Останалото време живеят в основните си резиденции из Америка. Моят шеф се занимаваше с продажбите, които се случваха по домовете им. Пътуваше винаги с охрана и колекция от бижута за стотици хиляди долари.
- С кои от най-богатите хора в света успя да се запознаеш и с какви впечатления остана?
- Клиенти ни бяха петролни тексаски магнати, обкръжението на Роналд Рейгън - тъй нареченият Reagan Kitchen Cabinet, дългогодишен американски посланик във Великобритания, съпругата му пък е наследничка на една от най-големите вериги за готови храни, основно хора от едрия бизнес. Никакви клиенти от шоу бизнеса.
Впечатленията ми са, че тези хора живеят изключително затворено в техния си кръг, страшно се пазят от изтичането на каквато и да е лична информация и знаят как да се пазарят. Суетни и амбициозни хора във всяко едно отношение. Сдържани, не обичат промени, трудно се печели доверието им, но спечелиш ли го, можеш да получиш много подкрепа от тях. Всички до един се занимават с крупна благотворителност - разбира се, това е улеснено от законодателната система в Америка. Възхитителни неща строят - болници, музеи, паркове, поддържат природата, изобщо дават много на обществото.
Там
се чувствах като една българска Пепеляшка, но не ми беше неприятно,
напротив. Уважавам постигнатото от тях и се постарах да науча максимално от тях. Чуждият успех ме мотивира и радва.
- Защо се върна в България и с какво се занимаваш в момента?
- Върнах се, за да работя това, което ми се работи. Да си пиша свободно и спокойно. За мен това е възможно само тук. В Америка няма как да си изкарвам прехраната с писане. Започвам работа по няколко проекта - книга, кино, медии. Подробности - малко по-нататък.
- Всъщност кога и как взе решението да тръгнеш за Америка?
- Аз не съм страхлива. Отдавна го обмислях и просто изчаках най-удобния момент, за да го направя. Връщането ми е добре преценено.
- Докато беше жив баща ти, идваше ли ти на гости в Америка, как приемаше той американската действителност?
- Баща ми не пожела да дойде нито веднъж в Америка. Канила съм го безброй пъти, но той наистина изпитваше ужас от летене със самолети. Бил е два пъти в Америка по работа и вероятно му е коствало страшно много да прекара над десет часа във въздуха. Много настоявах да дойде и свекърва ми, бабата на Радина, но и тя не дойде по същите причини.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
