„Вълшебното хапче” всъщност описва точно преживяванията на човек, взел екстази
Рокаджии и фолкаджии подхващат всевъзможни кампании срещу дрогата, а кроткият шоумен Богдан Томов възпя... дрогата. Репортер на “ШОУ” установи, че на къмпингите около Созопол детската песничка на известния изпълнител “Вълшебното хапче” се радва на огромен интерес. Причината – текстът описва съвсем точно състоянието на чевк, който се е надрусал.
“Когато си тъжен, когато си сам, вълшебното хапче глътни, и ето, че ставаш магьосник голям, магьосник със странни очи”, пее Богдан. Музиката на парчето е написана от Хайгашод Агасян, а текстът е от 1999 г. и е на Юлия Каракашева, която най-вероятно изобщо не подозира какъв хит е родила сред употребяващите увеселителни вещества.
Според запознати хлапетата на по 13-15 години масово си теглели песента от интернет и я слушали през телефоните си, след като установили за какво се пее в нея.
Къмпингуващи на “Смокини” разказват, че една сутрин барманът от близкото заведение решил да пусне Националното радио и точно там за първи път прозвучала въпросната песен. От този момент “Вълшебното хапче” се превърнала в истински хит.
Според запознати авторката на парчето е описала поведението на човек, който е на екстази, без да подозира. Чудно обаче защо някой е решил да направи детска песничка по този текст.
Сега в нета има няколко ремикса на “Вълшебното хапче”, направени от неизвестни диджеи. Освен това песента се разпространява и в няколко варианта – почитателите на алкохола пеят “Вълшебното чашче обърни”, а пушачите на марихуана - “Вълшебното фасче дръпни”.
Сред феновете на песента се прокрадва и съмнение, че тя може би е създадена като реклама на някакъв антидепресант за деца.
Ето и останалата част от парчето, което е на път да се превърне в едно от най-популярните от рода на “Нашата полиция” и “От икебана дървесата ги боли”:
“Небето е синьо, трамваят червен,
наоколо град като град,
но плисва внезапно дъжд в този ден,
не дъжд,а вали шоколад.
И някой запява на глас тралала,
зелен светофар дава тон,
примигва с очи,подсвирква с уста,
зеленото става бонбон.
Сърдит господин сърдито върви
в очите му бучица лед,
върви си човекът и както върви
превръща се той в сладолед.
И вятърът тича на боси крака
закача се с твоя чадър
и както се смееш политаш така,
че чуваш в ушите си фърррр.
Когато си тъжен,когато си сам,
вълшебното хапче глътни и ето,
че ставаш магьосник голям...
Светът е прекрасен, нали?”
Станислава Георгиева, БЛИЦ
