СПИН в затвора

120 души ползват една и съща спринцовка.

„Събориха ме на земята и ми казаха – ако не върнеш парите за наркотиците, ще те заразим със СПИН. Държаха спринцовка с игла, опряна в шията ми. Казаха ми, че тя е на Вальо – едно момче от нашия, 7-ми отряд, за което се знае, че е заразено”, тази история е на Стефан. Той излежава присъда за грабеж при рецидив. Със Стефан се свързваме чрез съпругата му Ваня, след като той й звъни от затвора и моли да му изпрати спешно пари.

Младата жена решава да търси медиите от страх, че ако не вдигне шум, съпругът й действително може да пострада. Според нея случаите на СПИН в затворите са много повече, от колкото се съобщава. Самият Стефан твърди, че в неговата килия има болен от СПИН. Отношението към него е като при другите, с изключение на това, че често е подлаган на гаври от страна на надзирателите. Наричали го „спинозния”, често го удряли или се изхрачвали върху него.

Под заплаха

„В затворите има епидемия от СПИН, но тя се крие. Всички в момента са в паника, че ще се заразят. Дебнат се взаимно, цената на една спринцовка скочи двойно. В същото време наркоманите са все повече и няма как да се спре заразата”, твърди Стефан пред “ШОУ”. Само преди дни в затвора в Пазарджик умира болен от СПИН. Излежава присъда за грабеж, хероинов наркоман е. Когато влиза в затвора, не знае, че е заразен.
Родителите му също нямат представа. 23-годишният Радослав (името му е сменено по молба на родителите – б. а.) започва да се влошава на втората година от изтърпяването на присъдата си. Започва да боледува от бронхопневмония, получава и астматични пристъпи. Когато постъпва в лазарета и му правят изследвания, се оказва, че е болен от СПИН. Радослав разказва на родителите си, че няма представа от къде се е заразил. По-страшното е, че докато си инжектира хероин в затвора, не спазва мерки за сигурност и с иглата му са се боли и други затворници. След като умира, съкилийниците му изпадат в паника. Все още не е ясно колко от тях са заразени.

„Знаехме, че е наркоман, но не можехме нищо да направим. Много е страшно, когато детето ти звъни по телефона и казва: „Мамо, умирам, ако не ми пратиш пари за хероин, ще се самоубия!”. С баща му разпродадохме всичко. Принудих се да работя на две места, само и само да мога да го издържам и да имам пари да му пращам”, разказва пред “ШОУ” Маргарита – майката на Радослав. Тя е на 41 години, съпругът й – на 52. Двамата още не могат да преживеят смъртта на сина си. Твърдят, че бил добро момче, но тръгнал по лош път. Месеци преди Радослав да умре, двамата влизат в полицейските сводки, когато са спипани да вкарват хероин на сина си, скрит в два портокала. Пратката – 10 хероинови пакетчета, била скрита в плодовете.

Врътки със статистиката

Историята на Радослав е една от многото в затворите. Според официалната статистика в Софийския затвор от ХИВ са заразени над 30 – бройката е с пъти по-малка от реалната. Колко в действителност са болни, няма как да се разбере, освен ако самите затворници не се подложат доброволно на тестовете. Практиката е те да бъдат изследвани при влизане в затвора, но това отново е доброволно. Изследвания за ХИВ/СПИН в българските затвори се правят от 1987 година, като първият регистриран случай е от 2002 година. Оттогава с годините броят на новорегистрираните вирусоносители расте, като през 2007, 2008 година има бум на заразените. През последните две години бройката им е нараснала главоломно, и то благодарение на хероиновите наркомани.

Оказва се, че превенция сред лишените от свобода се прави единствено при хомосексуалистите. Различни неправителствени организации раздават безплатно презервативи, но не и спринцовки. Правилото е, че употребата на наркотици зад решетките е забранена. Така на практика няма закон, който да регламентира превенцията сред хероиновите наркомани, а точно в затворите те са десетки.

Спринцовките – търсена стока

"Презервативи се раздават в неограничено количество, но не и спринцовки и игли. Това е положението. Защото да се раздадат спринцовки, значи едва ли не да се признае, че в затвора наркотици се употребяват", признава Борис Стратиев, началник на отдел към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Според старо изследване на Българския хелзински комитет от 2007 г. 34.7% от анкетираните затворници казват, че има възможност за снабдяване с наркотични вещества. 18.8% отказват да отговорят, но повечето от тях дават ясен сигнал, че това е възможно. Цитираните начини са – през близки отвън, надзиратели и други затворници.

Случаите, които самите лишени от свобода описват, са действително потресаващи. Алек е на 25 години, болен е от 2006 г. Или поне тогава е научил, че е носител на заразата. Хероинов наркоман е. Твърди, че се е инфектирал от свой приятел, с когото живели заедно на квартира. Наскоро е изтърпял присъда за грабеж. „Наскоро бях в Централния софийски затвор, заради наркотиците – кражби. Там една игла минава през 120 човека, в един отряд, и се подостря в стената, като се изтъпи. Пазачите могат да ти вкарат всичко –

50 лева за доза дрога, 200 лева за телефон

В затвора като процент половината сигурно друсат. Там са само наркомани и кокошкари. Като се разболеят, ги свалят за кратко в лазарета, но там ако не си платиш, няма начин да останеш по-дълго. Много често използват болните от СПИН, за да плашат останалите лишени от свобода или пък просто да се гаврят с тях.”
Имал съм случай, в който при мен дойде надзирател и ми каза: „Момченце, ако не внимаваш, ще ти вкарам спинозен в килията и ще го накарам да те изнасили! Изсмях му се, защото знаех, че самият аз съм болен.

Знам и за случаи в арестите, когато нарочно слагат при задържаните болни от СПИН с цел психически натиск – обещават им, че ако почнат да говорят, ще махнат спинозния от килията”, разказва Алек пред “ШОУ”. Докато говори, ръцете му треперят. Признава, че все още се друса. Последните медицински изследвания не са добри за него – болестта е в напреднал стадий, остават му месеци живот. Ръцете му са в рани, по лицето си има петна.

Публична тайна е, че сред затворниците с добро положение се ползват тези, които продават наркотици. Официално дори в Софийския затвор има двама лидери – т. нар. Наркобосове. От тях обаче можеш да си купиш дрога, но не и спринцовка. Няма и как да бъде внесена тайно – всички пратки се проверяват щателно, ако се хване случайно спринцовка, следва тараш на килията и карцер за наказание. Затова и тези затворници, които имат по-свободен режим на движение и достъп до медицински консумативи, се ползват с особена почит сред съкилийниците си.

„Последно бях в Казичане. В затвора работех бръснар. И чистех на лекарката стаята, имах ключове и можех да взимам спринцовки и игли. Докарвах си добри пари – за една спринцовка с игла взимах кутия цигари. Но по принцип в затвора хората си се друсат с една и съща спринцовка, една и съща игла. Като ги хване абстиненцията, гледат да си вкарат наркотика и не се интересуват много дали ще се заразят или не”, признава Краси. Той изтърпява присъда за кражба на кола. Откакто работи като „медицински снабдител”, положението му в затвора се е променило коренно. Има два мобилни телефона, затворници му дават храна от колетите си, в стаята му има и телевизор.

Историята на Боян

Боян се прочува преди време, когато съпругата му вдига шум пред медиите, че е заразен зад решетките със СПИН. Влиза в затвора за две години, но зад решетките на практика му е произнесена и смъртната присъда. Самият той твърди, че е заразен след рутинно посещение при зъболекар в затвора. Болен е от язва и разбира, че е ХИВ-позитивен при предоперативно изследване. Когато състоянието му се влошава рязко, е пуснат с прекъсване, за да бъде лекуван в МВР-болница. Приет е по спешност, в много лошо състояние. Там го оперират и още на другия ден звънят на съпругата му да дойде и да си го вземе. Обясняват й, че не могат да го държат повече заради заболяването му.

„Жена му ми се обади разплакана. Молеше да го уредим някъде в болница да продължи лечението си. Беше с отворена рана, разкарвали сме го два дни из цяла София и никъде не искаха да го приемат. Накрая, с много връзки и подкуп от 1000 лева уредихме да го вземат”, разказва пред “ШОУ” Васил, един от добрите приятели на Боян. Когато Боян е пуснат с прекъсване, на практика е отписан. На съпругата му обясняват, че по—добре е той да си умре вкъщи. В момента Боян отново е в Софийския затвор. След като се стабилизира, е върнат за доизлежаване на присъдата. „Той ще си умре вътре. Остават му още година и половина, но непрекъснато го наказват и така увеличават присъдата му”, разказва пред “ШОУ” съпругата на Боян. Заради заболяването си той се нуждае от допълнителни медицински грижи, но такива според нея са му отказани.

Боян е сред добрите приятели на Янко Ваташки – Лудия, и това го спасява от издевателствата на останалите съкилийници. Благодарение на авторитета си и в затвора, пернишкият бандит обявява протекциите си над Боян и заплашва: „Ако някой го докосне с пръст, ще си има работа с мен!”.

Българското законодателство третира болните от СПИН затворници като всички останали. Повечето от тях се лекуват в лазаретите на затворите и са оставени там на практика на доизживяване. Могат да бъдат пуснати на свобода с прекъсване по молба на адвокатите, ако те представят доказателства пред съда, че клиентите им се нуждаят от специализирано лечение. Практиката в България обаче била затворници – болни от СПИН, да бъдат пускани само в краен случай – от страх, че излязат ли навън, могат да заразят и други.

Мария НИКОЛАЕВА

.......................................................
Официално: само 1161 наркомани зад решетките

Само 1161 са официално регистрираните у нас наркомани – лишени от свобода. Това сочат данните на Медицинския сектор към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Реалният брой на затворниците наркомани обаче е доста по-голям. Причината е, че някои от осъдените, които влизат в затвора, не признават, че употребяват наркотици. В затвора в София наркозависимите по статистика за миналата година се водят 130 души. В общежитията в Кремиковци и Казичене те са съответно 45 и 84 души, а в Белене пандизчиите, употребяващи дрога, са 45. Останалите са пръснати по затворите из цялата страна.