Тихомир Безлов: Спецакциите пратиха проститутките в интернет

Държавните депозити в Корпоративна банка се топят и ще продължат да го правят, прогнозира пред “БЛИЦ” анализаторът от ЦИД

Тихомир Безлов е роден през 1960 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски", има завършена аспирантура по политология. Един от основателите и главен експерт по европейската програма в Центъра за изследване на демокрацията. БЛИЦ го потърси за кратък коментар на горещите теми в страната.

- В каква степен МВР може да напълни държавната хазна с акциите си срещу престъпността?

- По-скоро би могло да ограничи загубите на бюджета. Например, ако намалите продадените цигари на черно от 30% на 20% от общия пазар то бюджета вместо 600 мил. лева ще загуби примерно 200 милиона по-малко. Същата е ситуацията и с измамите с ДДС включително и така наречено „източване”. В тези случаи държавата връща ДДС за стоки, които не съществуват.

- Може ли да се говори за преки икономически ползи от борбата с проституцията например?

- От някаква примитивна икономическа гледна точка проституцията по-скоро вкарва приходи в страната. Изследванията показват, че дори експортът на сексуслуги в Западна Европа вкарва обратно в страната огромни финансови средства. Подобна е ситуацията и при секс туризма - чуждите граждани пристигат и плащат за тези услуги, както за всяка една друга. И неслучайно страни като Тайланд са превърнали този тип услуги в част от туристическата индустрия. Социалните последици обаче са изключително тежки.

- Какви са пораженията, които претърпя платената любов от арестуването на Алексей Петров и последвалите прочиствания на нощните клубове?

- Подобни кампании срещу конкретни структури не засягат дългосрочно нито търсенето, нито предлагането. Бяха ударени някои добре разработени адреси, но опитът у нас и по света показва, че този тип услуги бързо се адаптират. В това отношение наблюдаваме една интересна промяна. С известна ирония можем да я наречем модернизация. Гонейки момичетата от улиците и правейки клубовете рискови, те бяха накарани да разширят квалификацията. В рамките на няколко месеца

интернет пространството стана предпочитано убежище.

Преди традиционният модел бе да се работи чрез шофьори на таксита, реклами във вестници с мъжка аудитория, обяви в издания за нощни заведения и т.н. Новите технологии са далеч по-ефективни. От момента, в който клиентът влезе в специализираната интернет страница, например в сайт за запознанства, порно, торенти, сървърът открива адреса на вашата мрежа, разпознава страната и населеното място, след това търси в базата си с данни подходящи момичета и ви предлага снимки и адрес, съответно възможности за контакт - GSM, скайп контакт или някаква друга чат форма.

- Легалният бизнес твърди, че правителството го тормози. Действително ли дължимите от държавата суми тежат толкова много на фирмите?

- Това е доста идеологическа дискусия. Първо, ако прием че държавата дължи примерно около 2 млрд. лева, то това е нищожна част от междуфирмената задлъжнялост, която самите бизнес асоциации е изчисляват между 120 и 160 млрд. лева и тази задлъжнялост е значително преди кризата. Никой не знае колко точно дължи бизнесът на банките, като се имат предвид кредите извън страната. Не е известно колко дължи на работниците си и т.н. Втора, не малка част от дълга на държавата е по „политически договори”, сключени с фирми от образите при крайно неизгодни за държавата условия. Договор например за шосе, като по този път няма мостове. И имаме едни срани пътища, по които никой не минава. Не съм убедени и в тази псевдокенсианска теория, че като се харчат публични средства се стимулира потреблението, а то стимулира индустрията и колелото се завърта. Това вероятно е било вярно в САЩ през 30-те дори през 70-те, може би е вярно и за Китай сега, но не е вярно за страни като България, Гърция, Испания и т.н. Потребителят харчи голяма част от това, което попадне в ръцете му, за стоки, които обаче вече не са произведени в страната, а някъде далеч в Азия. Предимно в Китай, където тези стоки струват 2-3 пъти по-евтино. Последицата я видяхме - независимо дали от кредити или от вдигнати заплати, ние си купувахме от чорапи до плазмени телевизори, стоки не от нашата икономика и дори не от ЕС. Така че дали държавата ще плати или няма да плати кризата няма да свърши. По-скоро това, което ще се случи е, че тези момчета и момичета, лели и чичовци, баби и дядовци, наричани предприемачи, ще си вземат парите, които им ги дължат, ще ги закарат в своите сметки и ще се изнесат, за да живеят на хубаво място.

- На фона на финансовата нестабилност се оказа, че за по-малко от година една от скромните банки е увеличила съхраняваните от нея държавни пари до 48%.

- В случая нарастването на процентите не води до повишаване на парите, които са в тази банка. Корпоративна банка е разширила дела си в държавните депозити, но в същото време като сума парите са се свили. Причината е, че в държавата има все по-малко пари и със сигурност в Корпоративна банка те ще продължат бързо да се топят.

- Иво Прокопиев обаче извади доказателства, че държавните капитали позволяват на Корпоративна банка да осъществява огромно обществено влияние, финансирайки медийната група на Ирена Кръстева.

- Тук впечатление прави трансформирането на войната между издателите от студена в открита. Иво Прокопиев реши да заеме официална и твърда позиция като издател, което е достойно за уважение. Същевременно икономическата група, свързвана с Ирена Кръстева, пое доста медии, които преди смяната на собствеността вървяха към затваряне.

Въпреки това не съм сигурен, че тези медии ще оцелеят дългосрочно.

Засега, докато премиерът вярва, че стабилността на Корпоративна банка е важна за стабилността на банковата система, някакви сериозни сътресения не мисля, че ще се случат. Проблемът е, обаче в голямата картина. Кризата в сектора засегна вече големи в европейски банки и новата вълна с гръцкия дълг заплашва да създаде нови потъвания. България се оказа страната с най-големи активи на гръцките банки близо 30% за сравнение в съседните Сърбия и Румъния са наполовина. Никой не може да каже какво ще се случи, ако гръцките банки се разклатят сериозно. Как това ще се отрази на такива малки български банки като Кооперативна, без голям европейски гръб зад гърба си.

- Президентът Първанов обяви съществуването на още един инструмент за обществено влияние - всяване на страх сред медиите от страна на премиера.

- Това, че изпращаш смс-и и бойкотираш „нелоялните журналисти” не е разтреперило нито репортери, нито редактори, нито издатели. Според мен това не е нито сериозен натиск, нито целенасочена политика. Ако говорим за истински страх, то такъв у нас има извън София. В по-малките селища журналистите не смеят да пишат срещу местните величия, защото след това няма милост. Такова нещо в националните медии не се случва. Действително със смяната на правителството доста издатели рязко промениха от позицията си към ГЕРБ – от негативна към положителна. Това обаче вече неведнъж се е случвало – както в България, така и по света.

/БЛИЦ