Заради Тодор Живков на два пъти строихме декор в Приморско – първият път го отнесе морска буря, спомня си българският Жан-Мишел Жар
<br /> <br /> <em>В четвъртък се очаква големият мултимедиен спектакъл на проф. Симо Лазаров в зала 3 на НДК. Както се разбра, за пръв път публиката ще стои на &bdquo;обърнати&rdquo; столове и ще гледа към балкона. Такава е идеята на грандиозното представление с голям брой участници &ndash; инженери, хористи, солисти, балет, осветление и т.н., воглаве с автора на постановката &bdquo;Божественото начало&rdquo; &ndash; живеещият в две страни &ndash; и в България, и в Израел основоположник на електронната музика у нас, с когото разговаря репортер на &bdquo;БЛИЦ&rdquo;.<br /> </em><br /> <strong>- Проф. Лазаров &ndash; така ще ви наричам, защото разбрах, че от година вече сте с тази титла. Сега в спектакъла участват и ваши студенти...<br /> </strong>- Добре че не съвпадат учебните години в България и в Израел, че да мога да съчетавам пътуванията си. Харесва ми да преподавам, обичам студентите си в България и непрекъснато пътувам. Сега ще съм тук до средата на юли, после отивам в Израел, и пак обратно през октомври. <br /> <br /> <strong>- Навремето, когато създадохте първото у нас студио за електронна и компютъра музика, как гледаха на вас?<br /> </strong>- Държавата подпомагаше артистите. Аз навремето експериментирах в радиото. След промените &bdquo;пазарът&rdquo; се стесни &ndash; това бе и основната причина да заминем със семейството ми в Израел. Те са си там постоянно, а аз постоянно пътувам. Дъщеря ми е омъжена за строителен инженер, с когото имат две дечица &ndash; момче и момиче &ndash; на 9 и на 6. Синът ми също е женен и има две момчета. <br /> <br /> <strong>- Някое от децата ви наследи ли ви професионално?<br /> </strong>- И дъщерята, и синът свиреха на инструменти като малки &ndash; аз имах една група &bdquo;БАМБУ&rdquo;, но дъщерята стана икономист, а ме наследи синът. И то как. Той има голямо звукозаписно студио в Тел Авив, където можем да експериментираме колкото си пожелаем и да създаваме музика. Синът ми става по-известен от мен в Израел. Но и там и навсякъде по света никой не може да издържи на конкуренцията на Интернет.<br /> <br /> <strong>- Познавате ли се лично с Жан-Мишел Жар?<br /> </strong>- Да, всъщност и двамата сме учили в Париж. Той е роден през 42-ра, по едно и също време учихме и започнахме кариерата си. Но не сме някакви близки приятели, просто си пишем понякога &ndash; контактуваме. Трудът на твореца е самотен, истинският артист не е много общителен. И аз съм затворен, и аз нямам много приятели. Жан-Мишел Жар продължава да прави грандиозни спектакли по света &ndash; беше в Мароко, после направи европейско турне, но за него работи огромен екип от хора и играят много пари.<br /> <br /> <strong>- Сравняват ви, а според някои ваши фенове, по идеи отдавна сте го надминал...<br /> </strong>- Е, това аз не мога да го кажа &ndash; сам да се похваля, но благодаря за оценката. Сега синтетичният симфоничен оркестър в НДК сме само двама души, но съм свирил и с голям истински симфоничен оркестър. Повечето от идеите, уви, опират до джоба. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че вашите концерти по света сега са спонсорирани от израелското правителство?<br /> </strong>- Не, няма такова нещо, откъде-накъде?! Единственият път, когато съм свирил на такава издръжка беше по кибуците &ndash; характерните тамошни кибуци.<br /> <br /> <strong>- Какви хора са евреите &ndash; по-добри ли са от българите?<br /> </strong>- Не мога да кажа, че са по-добри, или че повече помагат, по-точното би било да кажа, че за разлика от българите поне не ти пречат, когато искаш да направиш нещо. <br /> <br /> <strong>- Вие самият сте евреин, но фамилията ви е Лазаров...<br /> </strong>- Ами, еврейското Лазар е станало Лазаров. Синът ми сега носи фамилията на прадядо си и е Валентин Лазар. Иначе традициите се спазват, всички сме евреи, женен съм за еврейка. <br /> <br /> <strong>- Имате ли и други приятели от България, които сега са там и общувате?<br /> </strong>- Да, разбира се. Един от близките ми приятели си остана Сами Исак &ndash; един зъботехник, който беше навремето един от най-добрите музикални мениджъри у нас. Помня едно наше пътуване за концерт във Варна, когато трябваше да минем през Пловдив, за да вземем един колега и всичко по пътя не ставаше по график, а с големи усложнения. Тогава той така, с едно симпатично черно чувство за хумор, каза: &bdquo;Началото &ndash; лошо, а краят &ndash; печален!&rdquo; Тази фраза ни остана като лаф през годините. Въпреки че краят на онова пътуване никак не беше печален &ndash; напротив, стигнахме почти навреме, само с 5-минутно закъснение започна концертът и премина блестящо. Оттогава, като добра поличба винаги нарочно закъснявам с 5 минути за концерт. Винаги. И сега ще е така, но не ме издавай.<br /> <br /> <strong>- По време на концертите си използвате лазерни лъчове, пиротехника &ndash; опасни ли са тези неща?<br /> </strong>- Опасни са, разбира се. В неумели ръце могат да предизвикат големи бели &ndash; от ослепяване до пожари. Една година ми бяха вързали всеки клавиш на синтезайзера с малки бомбички в публиката. Беше закачка и изненада и за мен самия. Натискам клавиш, чувам &bdquo;Бам!&rdquo;, втори &ndash; &bdquo;Бам!&rdquo;. Доста хора се подплашиха и избягаха от залата. Когато човек е неподготвен за такова нещо, може здравата да се стресира. Затова винаги работя с много компетентни хора, с които си работя повече от 25 години. Сега притежавам електронна арфа. Половината от частите ги изработиха в Израел, а я сглобихме тука. Невероятен инструмент, но ако се обърнат лъчите към публиката, може да ослепи хората. Миналата година в НДК не са съобразили, че като изгасят осветлението, се включва аварийното. Така че се наложи нелепо да изчакам няколко минути, додето хората ми пренастроят лазера на съответните параметри. При тоя род изкуство, музиката и техниката са неотлъчно свързани . <br /> <br /> <strong>- Като единствен у нас специалист по електронна музика по времето на соца, Тодор Живков проявявал ли е интерес &ndash; да се запознаете?<br /> </strong>- Лично, не, но гледа с голям интерес един мой концерт в Международния студентски лагер в Приморско. Имах време да го наблюдавам, докато свиря. Там времето ни изигра лоша шега. Морска буря и проливен дъжд отнесоха декора, та се наложи отлагане на концерта, докато в София приготвят нов и го траспортират на място. За нас хубавото беше, че това ни удължи престоя на приятно място, с хубави млади момичета - студентки наоколо!.. /смях &ndash; б.а. /<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Еми Мариянска </strong></em><br />