Сега плащам на парче за информация за готвени акции.
<em>Валентин е на 39 години. Собственик е на заложна къща в Бургас от 14 години . За кратко се е занимавал и с лихварство. Започнал е бизнеса си с обмяна на валута като студент. <br /> <br /> Сега е решил е да закрива бизнеса си и да ходи в чужбина - преди два месеца спечелил &bdquo;Зелена карта&rdquo; за САЩ. Затова се съгласи да говори за &bdquo;ШОУ&rdquo;, но с уговорката да запазим анонимността му. Разказът му е наистина впечатляващ.</em><br /> <br /> <strong>- Мръсен бизнес е твоят май...<br /> </strong>- Да ти кажа честно, всеки бизнес в България е мръсен. Аз поне чист не познавам. Що се отнася до моя, той е просто начин да си вадя хляба.<br /> <br /> <strong>- Все пак усилено се шири мнението, че именно през заложните къщи се прокарват голяма част от крадените вещи?<br /> </strong>- Така е. Ще ти призная, че дълги години съм работил с определени групи, които са ме снабдявали със стоки. Аз не питам тези, които ми дават вещите, откъде ги имат. Просто правим пазарлък и това е. За всеки е изгодно.<br /> <br /> <strong>- Знаел си, че залагат при теб крадени вещи?</strong><br /> - Не съм питал за това, но то е ясно. При мен са идвали всякакви елементи и са залагали. За някои знаех, че са откровени крадци, за други - не. Идвали са и непознати. Закъсал човекът и му трябват пари. Аз му ги давам, но в крайна сметка гледам да печеля.<br /> <br /> <strong>- Как започна бизнеса си?</strong><br /> - Още като студент в София се занимавах с чейнч на валута. Тогава в началото на 90-те години се правеха лесно пари по този начин. След това, понеже разполагах с повече средства, започнах да давам заеми на колеги. Те оставяха по някоя вещ като залог. Ако успееха да върнат парите, им връщах залога, ако не - всичко оставаше в мен. Получи се някак от само себе си. Когато се върнах в Бургас, продължих направо със заложна къща. Бързо завъртях оборот и нещата тръгнаха. Такива бяха годините.<br /> <br /> <strong>- Имал ли си проблеми с хора от групировките?</strong><br /> - Когато пристигнах в Бургас през 1996 година, вече беше царството на Кела /бел.ред Пламен Дишков-Кела/. Той колеше и бесеше в града. Още на втория месец бях посетен в магазинчето ми. Бяха двама едри мъже на по 23-24 години. Не ги познавах. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Поискаха ми по 5000 марки на месец, за да ме пазят. <br /> </strong></span><br /> Казаха ми, че идват с протекциите на Кела и работят за него. Срещу тази сума ми казаха, че няма да имам проблем. Дадоха ми една седмица за размисъл. Не мислих много и реших да плащам. В годините на Виденовата криза обаче намалих вноската. След това пък стана друга ситуацията.<br /> <br /> <strong>- Каква?</strong><br /> - В началото на 1998 година при мен дойде един полицай. Сам. Поговорихме. Той попита как печеля. На кого се отчитам. Аз бях предпазлив. В крайна сметка ченгето изплю камъчето. Каза ми, че срещу 2000 марки на месец ще получа закрила и никой няма да ме пипа. В противен случай ще имам отново ядове. И пак платих. Когато дойдоха хората на Кела, им отказах. След това звъннах на въпросното ченге на номер, който ми беше дал. Не ми вдигна той, а някой друг. Само казах, че търся ченгето Х и той се обади след час. <br /> <br /> Обясних му. Той само каза да не се безпокоя. След това повече не дойде никой при мен да иска. Отчитах се с по 2000 марки и получавах пълна протекция. Трябва да ви кажа, че в подобно положение по това време бяха много мои колеги. Плащаха си на полицията да не ги търси. Ще ти кажа и че полицията в града работеше заедно с големите крадци. Никога не се разкри някоя от по-големите кражби. Самата стока се знаеше къде и на кого ще бъде продадена, но полицията не се намесваше. <br /> <br /> Мисля, че беше през 2001 година - при мен дойде човек с над 20 кг злато на накити и малки кюлчета. Знаех, че е откраднато от голям златарски магазин в Несебър. Не разбрах защо дойде при мен. Предложи ми всичко на 50 процента от реалната стойност. Сумата беше голяма и мислих два дни. Звъннах на моето ченге и той ми каза да не се безпокоя. Намекна ми, че това било дори нещо като подарък от него заради това, че съм точен и си плащам редовно и освен това си затварям устата. Взех стоката, която после препродадох на части доста изгодно. От тази случка обаче вече напълно си затвърдих мнението, че полицията играе сериозно с големите крадци в града и дори ги покрива. Най-често изгаряха някои дребни риби кокошкари. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Големите измамници обаче си живееха спокойно. </strong></span><br /> <br /> Явно и те си плащаха.<br /> <br /> <strong>- Ти лично как работеше, какви хора идваха при теб?</strong><br /> - Най-много получавах крадена стока - лаптопи, мобилни апарати, телевизори, злато, накити, дори и оръжие. На няколко пъти залагаха при мен пистолети, а един път и автомат &rdquo;Калашников&rdquo;. Съгласявах се, защото тези стоки вървяха много на пазара. Никога не приемах дрехи или ценни книжа, нито пък автомобили. Много пъти са искали да ми залагат коли, но винаги съм отказвал. Много е рисковано. Не приемам и ипотеки върху недвижими имоти. Държа да действам сравнително анонимно и не искам да се стига до сделки с имоти или автомобили. По принцип давах до 30 процента от реалната сума на стоката. <br /> <br /> Така ако един лаптоп струва 1000 лева, аз давах 300 в брой. При златото процентът беше около 50 на сто. Договаряхме се за срока на връщане, като към сумата, която давах, слагах надбавка от 10 процента. Най-често беше за един или два месеца, но и повече. Стигали сме дори до година. Ако длъжникът върне парите в определения срок, му връщах залога. Ако не, остава за мен. Имаше и варианти да върне парите с просрочие. Тогава слагах наказателна лихва.<br /> <br /> <strong>- Каква ?</strong><br /> - По един процент на ден. Много е, но това бяха правилата. Просто трябва да се съобразяваш, иначе не става.<br /> <br /> <strong>- Освен крадците какви други хора идваха при теб?</strong><br /> - Много и различни. Идвали са обикновени хорица, закъсали за пари. Видели случайно табелата и влизат при мен. Питат и оставят. Трябват им пари спешно. Много често повече не се връщаха. Идвали са тийнейджъри, които са ми предлагали откраднати от къщите им стоки. Идвали са хора, закъсали да връщат други заеми. Трябват им пари и са готови на всичко. Залагат крайно неизгодно, но въпреки всичко се съгласяват. В интерес на истината са идвали и по-заможни хора. Залагали са и след това са връщали парите. Разнообразието е голямо. При мен са идвали и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>хора от село и са ми предлагали като залог два коня. <br /> <br /> </strong></span>Направо щях да умра от смях. Веднъж пък в магазина дойде дама на средна възраст и ми каза, че има нужда от пари. В кошница носеше малък пудел. Казах й, че няма как да стане сделката. Имал съм и оферти за платена любов от млади момичета. За съжаление в България има голяма бедност и хората изпадат в тежко положение.<br /> <strong><br /> - Бил си и лихвар?</strong><br /> - Силно казано. На няколко пъти давах заеми без залози, но срещу големи лихви. Рисково е, но носи много пари. Освен това, ако длъжниците не са коректни, знам към кого да се обърна.<br /> <br /> <strong>- Сключвал ли си договори при оставянето на залозите?<br /> </strong>- Имах договори за пред данъчните, като си водех и реално вътрешно счетоводство.<br /> <br /> <strong>- Колко се печели от този бизнес?</strong><br /> - Различно е. Стигал съм и до 30 хиляди лева на месец. Падал съм и до 5-6 хиляди. Зависи от клиентите и от късмета. Важни са и връзките, които си създал.<br /> <br /> <strong>- Как пласираш стоката, която остава в теб?</strong><br /> - Това е важна част от играта. Трябва да имаш много контакти. Мога да ви кажа, че съм пласирал стари лаптопи и в голяма верига за такава техника. Платих на техния управител и компютрите бяха заприходени като нови. Бяха изфабрикувани и фалшиви документи на техниката. Така съм пласирал над 80 лаптопа. <br /> <br /> Разбира се, за всяка услуга си плащаш. Схемата е сложна и с много нюанси. Пласирал съм крадена продукция и в големи златарски магазини. Имах случай да ми заложат диамант от Сиера Леоне, необработен. Не знаех каква е цената му, но човекът, който го заложи, ми поиска 1000 евро. Дадох му ги, след което потърсих специалист. Оказа се, че камъкът струва поне 10 хиляди евро. Само че в случая ми върнаха парите. Иначе имах веднага човек, който беше готов да плати без пазарлък 8 хиляди евро. Аз щях да спечеля 7 бона, но не стана. Всичко е много обвързано в един механизъм - крадци, къщи, пласьори, групировки, полиция. Пак ви казвам, че над всичко стои полицията, която контролира пазара. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Ако решат, само за една нощ могат да изловят всички апаши, но не го правят, защото имат бизнес.</strong></span><br /> <br /> <strong>- По времето на Митьо Очите имал ли си проблеми с негови хора или с него?<br /> </strong>- Имах. Някъде към 2004-2005 година ме посетиха трима души от групата му. Единият, мисля, че беше тогава негов бодигард. Поскаха от мен да стана нещо като пункт за разпределение на част от наркотиците. <br /> <br /> Предложиха ми нещо като съдружие срещу процент от оборота. Освен това ми намекнаха, че ако откажа, ще ми се случи нещо. Само преди един месец бях чул, че Очите наказал непокорен свой дилър с брутално изнасилване в район край село Ветрен. Бях чул и че други хора от заложните къщи вече работят за него. Аз обаче не се съгласих. Не исках да влизам толкова дълбоко в помията. След разговора звъннах на моя човек в полицията. Той ми каза да не се притеснявам. <br /> <br /> След седмица при мен дойде самият Митьо и ми предложи да играем заедно в бизнеса със залозите. Каза ми, че е готов да финансира откриването на още три къщи в Бургас, Несебър и Сливен. Искаше аз да бъда нещо като управител и миноритарен съдружник. Условията не бяха лоши, но пак не се навих. Просто не исках да влизам в играта с него. Твърде рисковано беше от много гледни точки. Той не каза нищо. Само смутолеви, че губя много и си отиде. <br /> <br /> <strong>- Продължаваш ли да плащаш на твоето ченге?<br /> </strong>- Ами не. Той се пенсионира и ми каза, че не иска да ме чува повече. Не ми посочи никой за връзка. Заради това и станах доста по-предпазлив. Вече внимавам всичко да е точно пред данъчните. Страшно внимавам и в работата с крадените вещи, защото става опасно. Все пак досега не съм стъпил накриво. Чувам, че в последно време ченгетата слухтят много и търсят жертви. Аз не искам да бъда от тях. <br /> <br /> <strong>Интервю на Петър АНГЕЛОВ, Бургас</strong><br />