Прима балерината Маша Илиева обича да работи с деца и да ги възпитава в любов към балетното изкуство. Нейната балетна школа, която носи името й, навършва 15-години от своето създаване. Школата дава концерт в Софийска опера и балет на 1 юни от 19 часа.
Балерината дарява средствата, събрани от представлението, на Детската онкологична клиника в София.
Концертът е със специалното участие на Андрей Баташов като водещ. Ще бъдат представени: откъс от „Цветята на малката Ида” по едноименната приказка на Андерсен, танци по музика на Чайковски, Дворжак, Минкус и др.
За себе си и за жестовете си на благородство, които през годините не са никак малко, Маша Илиева не желае да разказва. Споделя единствено за любовта си към балета:
„Балетът е всичко в моя живот. Сутрин ставаш и трябва да мислиш какво ще ядеш, какви обувки трябва да обуеш, за да ти е удобно, после влизаш в залата и започваш да репетираш. И всичко това е насочено към спектакъла, в който ти правиш някаква роля. Всъщност това е моята цел - спектакълът да се получи добре, да бъде красив.
Обичам да се занимавам с деца, които имат данни за балет.
Например работата с децата от моята школа. Ще продължа да преподавам и на студентите от Консерваторията. Иска ми се да направя още авторски спектакли, подобно на детския балет „Цветята на малката Ида”. В него съм се старала да се слея с приказното начало и от света на детето. В Софийска опера и балет този спектакъл има много малки приятели.
За мен всичко започва от Операта. Когато бях ученичка, в 4-ти клас, нашият клас го взеха да участва в спектакъла „Дъщерята на Калояна”. Ние играехме едно хорце там, но най-интересното беше друго - да изследваме сградата на операта. Защото тя е на две нива - от едната страна отиваш на един етаж, от другата страна - на друг. Има безкрайно много стълби. И като се разхождахме, много често ни се караха, обясняваха ни, че е опасно и забранено. Така че сградата на операта като реален символ на изкуството си я обичам много.
Пак в тази моя любима Опера играх за първи път „Силфида”- балет по музика на Херман Льовенскьолд. Спектакъла го направи Ирина Колпакова, примата на Ленинградския балет, която е невероятен човек, с невероятно търпение. Тя седеше с часове срещу мен и ми показваше всичко, до най-малкия детайл.
Пак на сцената на Софийската опера на 29 април 2009 г. - Международният ден на танца, направих своя бенефис. Преди това бях набедена, заради участието си във фотосесия за Playboy и поради тежка психологическа травма, че вече не мога да танцувам. Получи се така, че и аз не исках. Но в Операта решиха да възстановят „Силфида”. Тогава ме помолиха да показвам на младите колеги, тъй като зная този спектакъл и на сън. В крайна сметка се оказа, че аз мога, даже някои от младите, с извинение, по не могат. Тогава малко се ядосах и на себе си. Казах си, че аз непременно трябва да изиграя един спектакъл, за да ме видят хората на палци, да разберат,че мога…
Бенефисът ми завърши с тържествено предаване на палците, съответно представяне на бъдещите балерини, на децата от моята школа. Идеята е да се види, че има нови Силфиди, че тя не умира.
Като творец и като човек вярвам дълбоко, че Добротата в света ще победи злото във всичките му варианти. Един от тях е болестта рак и по-точно раково болните дечица. За тях моята школа ще изнесе концерт в голямата зала на Софийска опера и балет на 01.06. от 19 часа.
