Сашо Гривната: Лили Иванова ми удари шамар, след като й казах, че не може да пее!

София, България 26 Май 2010, 21:48 11257 прочита 0 коментара

Можеха да ни убият в СССР с Богдана заради една чанта, пълна с рубли, разказва рокдинозавърът Александър Петрунов в интервю за в. "ШОУ".

Рокдинозавърът Александър Петрунов – Сашо Гривната, е роден в София на 25 август 1946 г. Напуска България през 1987 г., преследван от комунистическата власт заради религиозни “залитания”. Две години оцелява в бежански лагер до Виена заедно с жена си и малкия си син, след което заминават за Америка. Живее във Флорида. В момента е женен, с двама синове. Големият живее в Нешвил, където композира песни. Малкият му син следва в Талахаси, столицата на Флорида. Сега Сашо Гривната прави китари, собствена марка, с които свирят много известни музиканти от САЩ. - Сашо, навремето “Сребърните гривни” и "Бандараците" бяхте първите рокбанди. Тоест ти си истинският рокдинозавър днес. - Така беше, но ние, “Сребърните гривни”, започнахме първи да записваме и да снимаме в телевизията с Хачо Бояджиев. "Бандараците" не успяха и затова се наложиха “Щурците”. - “Гонеше” ли ви много Държавна сигурност? - Много, даже Вальо Гривната, преди да тръгна за Америка, той е във Финландия и се чуваме непрекъснато, ми каза: ”Помниш ли, че като бяхме войници в отпуска, се събрахме у Бандарака?” Бяхме той, аз, Жорж и Троши /Трошан Владовски – б.ред./ и Бандарака ни сложи един магнетофон и с две кухи, акустични китарки аз и Вальо записахме 30 песни, композиции на “Гривните”. Десет негови и по пет на Троши и на Жорж. Когато ги занесохме в радиото, ни казаха: ”Ние имаме наши композитори! Не може вашите песни да представяте!” Така ставаше гоненето, като ти спират изявите. Направих “Тангра”, направих “6+1”, “Тест”, “Супер севън бенд”, какво ли не направих... Свирихме с Лили Иванова, с Емил Димитров, с Йорданка Христова, с Борето Гуджунов, с Маргарита Хранова, с Мустафа Чаушев... При Емил групата се казваше винаги “Синьо-белите”. Там свирих с Трошан, с Чочо Владовски, с барабаниста Робчо... С тях правехме турнета и в СССР. После направихме първата “Тангра”. - Ти винаги си бил голям чаровник, магнит за гейовете. Емил или Васил пробваха ли се, налитаха ли ти? - Емил се пробваше, опитваше се навсякъде, където може. Ние бяхме обаче много добри приятели. Той много ме уважаваше. Не се обиждаше, че му отказвам. Винаги ми е бил благодарен за това, че му отварях първата част на концертите. След като “Гривните” се разбихме, винаги се знаеше, че където е Сашо Гривната, той отваря най-добре и всичко им е готово на певците, като излязат на сцената. - И Лили е известна сексуална хищница, често посяга на музикантите си. На теб нахвърляла ли ти се е? - Тя ми посегна не сексуално, а шамарно, така да се каже, на една сцена във Варна. Бяхме с Ванко Пеев. Работехме с Лили и имаше някакво недоразумение като че ли... Казах й, че не може да пее. Лили се ядоса и искаше да ме удари. Гони ме, а аз бягам по сцената. Накрая Ванко ми каза: ”Абе, остави я да те удари и да й мине!” Аз спрях и тя ме удари. Скарахме се, а бяхме такива добри приятели! И това пред публиката. По късно, тя беше вече с Личо Стоунса, на едни новогодишни балове в зала “Фестивална”, аз бях с Емил, се видяхме. Личо ми каза: ”Ела тук! С Лили трябва да се сдобрите...” Тя дойде и се сдобрихме. - Тогава Ванко още беше женен за Лили, нали? Тя как му разреши да я напусне? - Бяха още женени, но той предпочете да тръгне с мен. Даже днес ми го напомни. Бяхме заедно и той ми казва: ”Тогава направих такава крачка, за която не съжалявам!” Просто продължи с мен. По-късно се разведоха, защото тя там, нали, с Янчо Таков започна. Много го обичам Ванко. Един от най-готините хора, които познавам. - Попкралят много ли беше зависим от Васил Андреев? - Васил му организираше всичко. Като че ли той командваше целия парад... Спомням си на финала на едно турне в СССР, май бяхме в Баку, Чочо ми казва: ”Дай да сложим на Емил в джобовете брашно!" Ние излизахме на сцената с едни черни костюми... И като започваме, светлината светва постепенно, а Емил излиза и... почва да киха, да кашля... Тогава не сме го оценявали. В България явно няма признателност. Ние с “Гривните” измислихме музиката в България, дето има една дума, а бяхме гонени и преследвани много години. В радиото не ми даваха да правя записи заради начина, по който съм пеел?! Аз не знам дали някой можеше да пее като мен. Те не го оцениха. Трябваше да се гордеят с хора като нас. Не може в Америка да ни признават и обичат, а тук - не... - С Богдана Карадочева навремето сте треперили с една чанта, пълна с рубли... - Да, беше една зима и не ни излетя самолетът. И ние с едни таксита, през една пустош... нервни, и по едно време спираме в някакво поле. Викаме си: ”Сега ще ни убият!” Буба държи една чанта, пълна с рубли. А съм сигурен, че шофьорът се е страхувал ние да не го убием. Размина се без трупове. Опазихме и парите. Викам на Богдана: "И да ме убият, парите няма да даваш, ще стискаш!". Бяхме група “Вариант Б”, от Богдана. - Буба и Стефан тогава ли станаха гаджета? - Не, по-късно. Тогава тя беше омъжена за Митко. - Ти свиреше и с Данчето Христова в Куба. Тя беше ли наистина ”близка” с Фидел Кастро? - Сигурен съм в едно - не съм ги видял на калъп с Кастро. - Виждаш ли се с Трошан, брата на покойния Чочо Владовски, и със Сия от първата “Тоника”? Чу се, че са се развели. - Да, разделиха се. Сия се омъжи повторно, а Троши си е сам. - Сега с какво се занимаваш в САЩ освен с пеене и свирене? - Бачкам, но започнах да правя и китари. - Ти “избяга” от Швеция на Запад през 1987 г. Как се оправи? - Бяхме с контракт там. Бях направил трио ”Свенц”, с Александър Кипров и Руслан Купенов. Работехме в скандинавските страни. В България беше толкова трагично всичко, че... Казах си: ”Трябва да отивам!” Бяхме в лагера край Виена 2 години. Страшно е. Оттам отидохме в Америка. Това са едни общежития, но първо влизаш в лагера, който е като затвор. Това е, докато ти направят проучването дали не си ченге или престъпник. Като разберат, че не си престъпник и кой си, те изпращат по Австрия да живееш някъде и да чакаш американското посолство да те викне за интервю. За съжаление тогава имаше много евреи от СССР, които се натискаха за САЩ и чакахме много дълго. - Как живяхте в Австрия? - Беше много тежко. ООН те поема и ти плаща разни разходи, но в същото време не е достатъчно. Имах хубави контракти, договори да свиря, но те ми казаха, че не може. По-късно разбрах, че не е било така. Можело е да свиря, да подам документи и да чакам. - Ти не беше преследван по политически причини. За какво точно избяга? - По-скоро бях религиозен емигрант. Бях преследван за това, че приех Исус за спасител, за мой личен спасител. Повярвах в Бога и започнаха да ме гонят от ДС. “Ама, ти сега на какъв се правиш?” Казах им: ”Просто разбрах, че Бог е реален и е истински!” - Бил ли си арестуван в България? - О, доста пъти, по повод на рокендрола. Пиехме, пеехме, чупехме.... Рокендрол... Знаеш как беше. От най-лудия рокаджия Сашо Гривната изведнъж се превърнах в християнин. Тогава започнаха вече да ме викат в службите. Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ