София, България
30 Апр. 2010, 21:26
9450 прочита
0 коментара
Таки беше момче за всичко на Джиджи
<i>Борислав Момчилов Георгиев - Боби е само на 41, но зад гърба си има богата ъндърграунд биография. Казва, че никога не е членувал нито във ВИС, нито в СИК – признава единствено своя мъртъв приятел Йордан Цонков - Джиджи. Боби е осъждан за измами на търговци по неизпълнени договори за доставка на петрол, жито, царевица и др. продукти на едро в цялата страна. Счита, че последния път е осъден напълно незаконно и анонимно, докато лежи в затвора. На базата на документи съдът в Страсбург смята за основателна жалбата му да осъди България на 300 000 лева. Пред репортер на в. „ШОУ” Боби разказа трагикомични моменти от богатия си арсенал спомени, без да прикрива престъпното си минало.</i><br />
<br />
<b>- Боби, кой стои зад разстрела на Джиджи според теб?</b><br />
- Не знам, мисля че му изяде главата това, че беше и с куките – много работи знаеше и стана неудобен. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128,0,0)"><b>Една седмица преди да обере „Биохим”, е бил на разработка.<br />
</b></span><br />
Свалят му я, после пак му я връщат. За Данчо мога книга да напиша. Мен как ме е бил с един теглич!.. Е, измамих Джиджи с 15 000 долара – това е истината. И така се запознахме. През 93-та. Преби ме от бой. През краката ме удря, ама ми пази капачките. На другия ден ми звъни. А аз се влача, не мога да стана от леглото – пребит, та пребит. Носи ми един кашон с уиски 12-годишен „Грандс”. ”Видя ли, вика, че ти пазих капачките – да не ги счупя!..” Беше луд, ама и страшно готин като човек. <br />
<br />
И много печен – няма такъв човек. Абсолютно почтен – като каже нещо, казано е. Данчо беше човекът-бригада. Няма ВИС, няма СИК. Много ценни съвети ми е давал. Той например късаше снимки и ми викаше: „Абе, ще ги намерят и какво ще обясняваш после?!” Като се запознахме, както ти разказах, по тоя „оригинален” начин, отидох в пицарията, дето я имаше – „Торонто” в „Люлин” – там му беше като офисче. И той ми вика: „За тия 15 000 долара, вика, ти давам 5 минути, и ако не ги намериш, из „Люлин”, вика, сафари ще си правим с тебе! Ти луд ли си, вика бе – мен ли ще ме лъжеш?!” Станахме приятели. Завъртях сделки – петроли, слънчогледи – спечелихме много пари заедно. Джиджи казваше на хората си: „Боби взима половината пари, а другите ги делим, както преценя!” Така ставаше. И ми казваше, ако искам да се откажа, понеже имам жена, деца, мое е решението. Но аз вече го обичах като приятел. <br />
<br />
<b>- Измамите, за които си съден, са предимно за петрол...</b><br />
- Да. Взимах петрол напред и не го плащах. Сега, причините са били различни, но главно комара – там трошах парите. Постоянно бях по казината. На затвора в Белене не се издължих – пак за петрол. Приведох им 30 000 лева, ама трябваше да им преведа още 130 000 след два месеца. Бях сключил договор с бившия директор. 11 месеца лежах следствен по това дело. Съдийката в Левски обаче определи, че става дума за гражданско-правни отношения. <br />
<br />
Един кораб във Варна го товареше тоя петрол и се доказа, че и мен са ме изпържили с парите. <br />
Момчето от кораба каза, че не ми е давало пари. Абе, аз че трески за дялане имам – спор нямам, ама да ме бяха осъдили като хората! От „Литекс” ме отвличаха. Взех им 5 цистерни бензин и не им го плащам. Хората на Гришата /Ганчев – б.ред./ ме отвлякоха. Димата Руснака ме привика на една маса баш на рождения ми ден – с една мадама бях седнал в едно ресторантче в Плевен и кротко ми говори. Дължал съм на много хора, пък не съм се отчитал на никого – ни на ВИС, ни на СИК. Така си беше. Имал съм отношения само с Джиджи. А той ми казваше: „Аз съм насреща, боли ме к...ра! Пращаш ми ги на мене!” И какво се случва тогава на оня рожден ден – виждам, че работата върви на отвличане. Качват ме на една хижа и ми викат: <br />
<br />
<span style="color: rgb(128,0,0)"><b>„Кажи на твоите хора да донесат 50 000 долара и работата приключва!” <br />
</b></span><br />
Звъня аз на Джиджи от телефона на Димата, ама без те да знаят на кого звъня, и му казвам: „Абе, слушай, викам, трябва да донесеш едни пари!..” А имахме уговорка с него, че като му кажа да донесе пари някъде, значи имам проблем, разбираш ли?! Той замълча и само попита: ”Парите, или куките?! Куките, нали?!” Схвана бързо. Казах му до сутринта. „Като дойдат, вика, на табела „Плевен”, да ми се обадят!” В това време Димата се напил, и ми вика: „Абе, кажи му, че съм Димата Руснака!” <br />
<br />
И Джиджи, като чува това, ми вика: „Дай ми го за малко!” Говори с него, ама не му казва кой е, а само да не ме бият, да не ме тормозят и че ще донесе парите към 6 – 6 и половина сутринта. Слагат ме с охрана да спя в една стая. А Димата – на друг етаж. Мен сън не ме хваща – пия си кротко уискито на прозореца. По едно време сигурно така съм заспал. Какво е станало, ама на сутринта се събуждам и няма никой в хижата. Питам хижаря – той не знае човека какви сме. „Твойте хора, вика, в 4 часа си запалиха колите и си тръгнаха!..” А Джиджи вечерта първо дава по 200 долара на негови куки – вика им: ”Боби го „гръмнаха”!”, и отделно намира късно през нощта<br />
<br />
<span style="color: rgb(128,0,0)"><b>Филип-Малкия Фатик – Димата беше женен за сестра му.<br />
</b></span><br />
Джиджи му казва, че е пратил полицаи и че утре ще бъде на първа страница на вестниците, ако стане нещо с мен. Знаеше как да респектира. И бандитите, и полицията се съобразяваха с него. Обаче какво става тогава. Тия взели шайбата на телефона на хижата. Няма откъде да се обадя, а съм на 7 километра от Плевен. Тръгвам към града в 6 сутринта. В един дъжд, валеше. И що не се мушнах в гората, ами вървя по пътя. Спират един „Мерцедес” Ес-класа и едно „Пежо”. Един бай Иван, той почина на 44 от инфаркт – човек на „Литекс”. А те се обадили ония с Димата на Гришата да му кажат, че не са успели да ме оправят, ама са ме зарязали в хижата. И те ми пращат тия. Открили ги, че пият цяла нощ в една дискотека. Слагат ми една бяла кърпа на главата и ме полагат на коляното на един пиян борец в колата. <br />
<br />
Подкараха по някакъв черен път над Ловеч. „Нашите пари, вика, къде са?” Изиграх ги на комар, викам. „Излизай, вика навънка, да не нацапаш колата!” Вадят един „Браунинг” и ми го опират в главата – искат да ме убиват. „Стреляй, викам, дреме ми на к...ра! Само дай да видя жената и децата!” – имах една снимка в паспорта, изрязана така да влезе вътре. Държаха ме така 20-30 секунди, и тоя същият вика: „Бай Иване, махай го оттука тоя артист, ще кажа на Гришата, че е избегал – с тоя малоумник няма да се занимавам!..” После им върнах парите. Само на тях съм върнал всичко, каквото дължа! Изкараха покрай мен един чувал с пари после. И с „Мултигруп” съм си имал разправии, ама тя е друга история. <br />
<br />
<b>- Близък с Джиджи е бил нашумелият Таки...</b><br />
- Таки беше на Данчо шофьор. Беше момче за всичко. Данчо му даде гръб – така беше в началото. Но за живи ти казах, че не искам да говорим. Мога само да ти кажа, че Таки е много добро момче. <br />
<br />
<br />
<b>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br />
</b>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Икономика
Дянков с мрачна прогноза за данъците и влизането на България в еврозоната
29 Март 2024, 07:59
Интервю
Инж. Кремен Георгиев „Не се очаква ръст на цените на парното. Възможно е те дори да станат по-ниски ”
27 Март 2024, 15:06
Подкаст
Мария разкри пред БЛИЦ TV цялата шокираща истина за третия си съпруг Миро
27 Март 2024, 13:50
0 Коментара: