При Милен Велчев и Орешарски се реехме в облаците на утопичния излишък. За тия 8 години по 2 млрд. лв. годишно можехме да формираме огромен ресурс за ускорена доходна политика. Но по същото това време фамилията на Милен Велчев за 21 месеца построи 79 дка хотели, казва икономистът.
<i>Неотдавна известният финансов експерт беше назначен за съветник на министър-председателя Бойко Борисов и светкавично &ndash; буквално в рамките на два дни, изхвърча от обкръжението му, като мистериозно подаде оставка. Според някои всичко тръгнало от подмятането на бивш премиер с влияние върху сегашния премиер, че новоназначеният му съветник бил тъмна личност с тъмно минало. Самият Кольо Парамов предпочита да мълчи по въпроса. Предпочита да говори за други неща.<br /> </i><br /> <b>- Г-н Парамов, при днешното управление събитията се развиват с главоломна бързина. На какво се дължи това?<br /> </b>- Първо, информационното пространство в последните години вече не е същото. Технологично то се развива с огромна скорост. В него младите хора търсят отговор на един огромен проблем &ndash; как ще живеят утре? Търсят, но не го намират, защото в България бавно, но трайно и неусетно се извърши т.нар. третично разпределение на собствеността в информационните средства. Стартира се с мръсни пари, последва някаква мнима маскировка на неуточнени капитали и на третия етап навлязоха сериозни чужди инвеститори, за които имената Станишев, Костов, Заимов и пр. вече не означават нищо. Така българското интернет пространство се превърна в единствената и уникална трибуна за гражданското общество. Но все още не и за експертни мнения, които не се вписват в контролираното статукво на проваления преход. Има хора, които се опитват да внушават, че като експерт съм на нивото от 1990 г. и нищо не е в състояние да размрази представите ми за икономическата действителност. Има и екстремисти като Румен Петков, Копринка Червенкова, Кънчо Стойчев, които направо твърдят, че не бива изобщо да бъда допускан до публичното пространство, за да не &ldquo;изкривявам информационното спокойствие&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <b>- Какво по-точно изкривявате?</b><br /> - Илюзиите. В последните 8-10 години хората бяха лъгани и манипулирани. Но вече спонтанно възниква огромно напрежение по линията очаквания - реалности. Формира се усещането за крещяща несправедливост, свързана с уникалното забогатяване на 1-1,5 на сто от населението. Около 1000 фамилии и обкръженията им преразпределят чрез много сложни механизми собствеността. Вече сме образец на държава от латиномодел, със силно мафиотизирана политическа класа. <br /> <br /> <b>- Кои са главните действащи лица на мафиотизирания преход?<br /> </b>- В политически план Костов тръгна с добри намерения и умения, сила и воля да ги реализира, но стигна... до преддверието на ада. Царя си въобрази, че с царската си мъдрост и спокойствие ще ни приобщи към една цел, но не успя. При него още на шестия месец започнаха да крадат безскрупулно &ndash; още със замяната на дълга. Най-големият парадокс беше Станишев. Той нямаше никаква визия. Той искаше да бъде министър-председател заради самата идея, а не заради България. Това си беше негов личностен проект, който някои среди успешно използваха. А в началото на пазарната реформа се работеше предимно по пътя на личностната визия - тази на Андрей Луканов. Но Луканов никога не е фетишизирал условията за натрапеност или непоследователност. Преминахме през съгласуването с МВФ и Световната банка, стартовия експеримент Ран-Ът. <br /> <br /> <br /> <b>- За някои сравнението между Луканов и Станишев би прозвучало като богохулство?<br /> </b>- Някои напразно демонизират Луканов. Ключовият момент след старта беше, когато 6-7 години по-късно Мултигруп измени на стила &ldquo;първоначално натрупване на капитала&rdquo; и реши чрез политическо инженерство, т.е. чрез парламента, да подмени управленския елит. <br /> Луканов осъзна грешката си, но не му остана /или оставиха/ време за втори етап и той не се състоя. Костов пък вместо да еманципира и формира интелектуален базис за промяната, тръгна да ликвидира всички, които можеха да формират производство и да дават заплати, защото били червени, и заложи на &ldquo;методиката Славчо Христов&rdquo;. Но тя по същество е първобитна, защото едно е да печеш кебапчета, друго е да управляваш &ldquo;Медет&rdquo;, &ldquo;Кремиковци&rdquo;, &ldquo;Горубсо&rdquo;, &ldquo;Балканкар&rdquo; и т.н. Тръгнахме по пътя на най-елементарното противопоставяне &ndash; да се отнемат средствата за производство от червените и да се дадат на сините. <br /> Луканов и най-добрият му ученик Костов не успяха да предвидят основни психологически моменти от етапността на отношенията управляващ - подчинен. У нас подчиненият по правило гледа на управляващия с омраза. Днес това се вижда още по-ярко, защото управляващият е вече много богат. Бог да го прости Александър Божков, който казваше &ndash; &ldquo;По-малко държава, по-добре.&rdquo; По-добре, ама това се отнася за 1000 семейства днес. А останалите? Те как живеят на фона на обкръжаващата ги бедност? И не случайно &ldquo;класикът на новата българска социология&rdquo; Андрей Райчев заяви, че &ldquo;натрапването на омраза към богатите хора е уникална вреда за обществото ни&rdquo;. Може да е вреда, но кой създаде условията за появата на тази омраза? Не бяха ли случайно манипулаторите на прехода, които отритнаха държавата с нейния силен контролен потенциал? И можете ли да ми посочите поне един премиер за последните 20 години, който се е интересувал от производството? В момента ние в България в редица сектори възпроизвеждаме загуби и въпросът за загубите и икономиите в общоевропейски мащаб се превръща във фундаментален. Накрая всичко това опира до оценката на положения труд, изравнен и платен с единна валута. <br /> <br /> <b>- Всъщност може ли да се назоват конкретно кои са тези 1000 богати семейства? Къде е списъкът?<br /> </b>- Най-интересното е, че всъщност най-богатите са най-неизвестни. Списък конкретен не съм виждал, защото не е необходимо да има, те се виждат тези хора. Вижте собствеността, вижте търговските регистри, вижте банковите сметки - всичко е ясно. Освен това парите не стоят на едно място, те се въртят, трансформират се, но семействата остават титуляри на ресурсите. <br /> <br /> <b>- Това, което се случва в Гърция, е стряскащо...</b><br /> - Гърция си направи дефицит от 25 мрд. евро. Тихо, спокойно и без много шум елините ни затвориха АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;, направиха си стандарт на живот, а сметката сега е обща. В същото време ние тук с Милен Велчев и Орешарски се реехме в облаците на утопичния излишък. И какъв е резултатът от него &ndash; глад и бедност. Аз съм писал по този въпрос, Софиянски писа. За тия 8 години по 2 млрд. лв. годишно можехме да формираме огромен ресурс за ускорена доходна политика. Големите &ldquo;глави&rdquo; тогава доказваха, че това е невъзможно, че трябвало да се гони излишъка, а доходната политика била за... след това. Да, но забележете &ndash; по същото това време фамилията на Милен Велчев за 21 месеца построи на 79 дка, 79 000 кв. м. покрита хотелска площ. По същото това време България в пропорция за доходите остана след Македония. И още нещо като резултат от тази далновидна политика. На 24 юли 2001 г. при Костов брутният ни външен дълг в милиарди евро е 9, 756 300. На 31 юли 2009 г. при Станишев е вече пак в милиарди, но 35, 891 900 евро... Сами си направете изводите.<br /> <br /> <i><b>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> </b></i><br />