Към Балчик да бъде насочено изследването на приливните вълни, предлагат европейски специалисти. Това стана ясно на работна среща в Балчик днес на учени от БАН. Тя бе посветена на опасността от цунами в Черно море и сценариите за действие по време на кризисна ситуация.

На срещата е посочено, че има исторически факти, които подкрепят тезата за свързаността на североизточното крайбрежие на България с цунами има още от ІІІ век. Такива са свидетелството на хрониста Страбон за потопяването на Бизоне /Каварна/, както и разрушаването на храма на Кибела в Балчик след земетръс и последвала приливна вълна през 543 година. Трусът край древния Одесос /Варна/ през август 815г. и пагубното земетресение на 31 март 1901 година с разрушителни вълни, които са го съпътствали са също пример за активността на района. Според ст.н.с. Бойко Рангелов от Геофизичния институт при

Българската академия на науките динамиката на морето, документирана в Балчик на 7 май 2007 година, категорично е била цунами.

Учените са представили идеите на проекта СХЕМА на Европейския съюз, разработван съвместно с Франция, Турция, Италия, Португалия, Мароко и България, който изследват теоретичните модули на цунамито. Историческите данни и геоложката активност на региона е повод европейските учени да посочат Балчик като място, където да бъде насочено вниманието към изследвания на приливните вълни. Освен в района на Балчик, в Черно море данни за цунами има около Кримското крайбрежие и Кавказкия бряг.

Представителите на БАН са обещали в края на май да предоставят на община Балчик карти, които да бъдат полезни при кризисни ситуации, породени от земетресения. Те са категорични още, че бурното строителство край морето е неправилно и последните наводнения на туристически обекти от морските вълни са показателни.
Станислава Георгиева, БЛИЦ