През юли 1996 г. се роди втората ми дъщеря Десислава. На третия ден майка й Весела се прибра в къщи от болницата, остави бебето в детската стая и телефонът иззвъня...Така Барбуков разбрал, че е отвлечен 19-годишният му син от първия брак – Добромир.

Момчето било отведено в Унгария, тамошната и нашата полиция го спасили с общи усилия.
„След отвличането започна да се изсипва върху мен поредната доза простотия, разказва Барбуков. Някакъв измислен прокурор каза, че съм си съчинил всичко, за да съм интересен. Съдът при доказателства за отвличане, незаконно притежание на оръжие и притежание и употреба на наркотици пусна похитителите. Нямало доказателства. На третото дело мен ме заведоха принудително в съда да свидетелствам, похитителите ги нямаше! Какъв съд? Това е най-слабата власт в България. За малко щяха да обвинят полицаите, които спасиха сина ми в злоупотреба със служебно положение и самоволни действия! Такова чудо няма никъде на тази планета”, възмущава се предприемачът.

Още за драмата – в новия брой на в. „ШОУ”