“Никога не съм пращал sms-и на журналисти, освен в случаите, когато ми е бил изключен телефонът и съм получил някакво запитване”.
Това е казал в &ldquo;Шоуто на Иван и Андрей&rdquo; по &ldquo;Нова телевизия&rdquo; министър-председателят Бойко Борисов. Това негово твърдение може да означава някое от следващите неща ( или комбинация от тях):<br /> <br /> - Че има проблем с паметта<br /> <br /> - Че помни, но само това, което му се иска<br /> <br /> - Че лъже<br /> <br /> - Че аз не съм бил журналист<br /> <br /> Не знам за други, но на мен ми е изпращал sms. Може би нямаше да се заема да пиша това, ако историята не беше документирана не само в моето предаване &ldquo;В десетката&rdquo;, но и в печатните медии. Някои от тях дори публикуваха въпросния sms , пресниман от дисплея на личния ми телефон.<br /> <br /> В предаването &ldquo; В десетката&rdquo; на 27 април 2003 г. главният секретар на МВР Бойко Борисов ме упрекна с sms ( а бях случайно с включен телефон и веднага го прочетох на зрителите), че съм казал&hellip;глупост ( дори и да беше прав, дали има &ldquo;право&rdquo; на подобна интервенция шефът на силовото ведомство?). Насреща ми седеше лидерът на БСП Сергей Станишев и се оправдаваше за изтекли данни от доклад на МВР, в които фигурирали &ldquo;лица от БСП&rdquo;. По този повод припомних публично оповестен разговор между Станишев и Борисов през изминалата седмица- именно този цитат беше окачествен от Борисов като &ldquo;глупост&rdquo; от моя страна в неговия гневен sms.<br /> <br /> Заяждането на Борисов, след като го &ldquo;разконспирирах&rdquo; на секундата в ефира на телевизията, стана част от новините на Би Ти Ви. Подхванаха го вестниците. Наложи се да покажа самия sms пред медиите и в крайна сметка Борисов тихомълком се отказа да спори. Това обаче не беше мимолетна размяна на реплики, а дълъг, проточил се с дни в публичното пространство диспут, който той загуби. Но сега Борисов &ldquo;не помни&rdquo;!?<br /> <br /> Омръзнало ми е да се оказвам в положението &ldquo;дума срещу дума&rdquo;, след което моите думи срещат монолитното мълчание на мнозина, които знаят, че съм прав, но не мога или дори не желая да ги карам да &ldquo;свидетелстват&rdquo; .<br /> <br /> В тази ситуация, ще припомня още веднъж, изпаднах, когато напуснах Би Ти Ви на 9 октомври 2006 г. Това се случи след като не само аз, но и други колеги бяха &ldquo;деликатно&rdquo; предупредени да &ldquo;внимават&rdquo; с Първанов по време на предизборната кампания през октомври 2006 г. , защото имало опасност на пострада лиценза на телевизията. Репортери ми отказваха по този повод да снимат за &ldquo;В десетката&rdquo; анкети с минувачи, за да не се наложи след това да се самоцензурират, ако някой каже крива дума за Първанов. Но в крайна сметка &ldquo;не внимавах&rdquo; и останах сам в твърдението си за инструктажа да се &ldquo;внимава&rdquo; с Първанов &ndash; факт, който е известен на доста колеги.<br /> <br /> Нещо подобно се получи и сега през януари, когато написах за участието на Първанов в тържество на бившия шеф на митниците Евгений Узунов, настоящ голям бос в БСП. По мои данни, базирани на очевидци и снимки, на рождения ден на Узунов, заедно с Първанов, тогава са присъствали Маргините. Бившият шеф на парламентарната група на БСП Красимир Премянов, който също е бил на този рожден ден, не си спомни за Маргините, но пък потвърди в разговор с мен, че е видял там Маджо. А самият рожденик Узунов пък не отрече пред сайта BNews, че Първанов му е гостувал на паметната 50 годишнина.<br /> <br /> Ако моите източници са объркали Маргините с Маджо, но едното от двете все пак е вярно и потвърдено от самия Премянов, който не е кой да е, това прави ли по-малко скандален случая, че да бъде така единодушно похлупен с медийно мълчание?<br /> <br /> Нито една медия извън интернет не &ldquo;прояви интерес&rdquo; да развие темата, въпреки че изплуваха още имена на участници в онази вечеря в &ldquo;Интерпред&rdquo; в София през лятото на 2003 г. Осмелиха се да го направят само във в. &ldquo;Седем&rdquo;, където публикуваха моята статия за &ldquo;тайната вечеря&rdquo; на Първанов. Появи се и във вестника на Явор Дачков, където обаче предпочетоха да не ме цитират като източник, а да публикуват какво написа на базата на моята информация сайта на Николай Бареков, без онази част, в която сайтът се позовава на мен. Така колегата Дачков направи Бареков първоизточник, какъвто самият Бареков нямаше претенции да бъде!<br /> <br /> Само че в историята с твърдението на Борисов, че не бил изпращал sms на никой журналист, макар и тя далеч да не е толкова важна сама по себе си , както информацията за вечерята на Първанов с Маджо, този път не съм &ldquo;сам&rdquo; сред безмълвните свидетели.<br /> <br /> Това е едно добро начало в опитите ми да докажа, че шефовете на тази държава лъжат &ndash; на &ldquo;дребно&rdquo;, както в този случай с Борисов, но и до доказателства за някои от едрите лъжи ще се стигне, обещавам Ви!<br /> <br /> <b>Иво Инджев, Ivo.bg</b><br />