Днес се навършват 150 години от смъртта на създателя на есперанто, д-р Людвик Заменхоф. Най-разпространеният изкуствен език е измислен от родения в еврейско семейство полски филолог. Името на езика произлиза от псевдонима (д-р Есперанто), под който неговият създател публикува първия си труд по темата, и буквално означава „който се надява“. Заменхоф, по професия очен лекар, издава „Първата книга“ (Unua Libro) за езика през 1887, след като е работил по нея около десет години.
Намерението му е да създаде лесен за научаване език, който да служи като помощно средство в международните общувания и по този начин по-скоро да допълни, отколкото да измести всички останали естествени езици. В наши дни хиляди хора от цял свят използват есперанто, за да общуват помежду си.
Още през гимназиалните си години Заменхоф създава първата, примитивна версия на свой изкуствен език, наречен Lingwe Uniwersala. В продължение на няколко години той създава следващи версии, с които се опитва да отстрани погрешни граматически страни на предните си проекти.
През 1885 г., опирайки се на познанията си върху няколко езика, Заменхоф приключва проекта си за международен език, познат днес като есперанто. След двегодишно търсене на издател, на 26 юли 1887 г. той издава пособието за правилата на този език на руски. Издаването му става възможно с финансовата помощ на бащата на бъдещата му съпруга – Клара Зилберник. Още през същата година учебникът е издаден на полски, френски, немски и английски езици.
Скоро след издаването му към учебника е проявен огромен интерес в целия цивилизован свят, и най-вече в Европа. Започва създаването на клубове от симпатизанти на есперанто и въпреки първоначалния скептицизъм, появяват се преводи на най-популярните произведения на литературата. По инициативата на Заменхоф се създава международното есперантско движение, а самият автор се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване. През 1905 г. във Франция се провежда първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион.
Освен по проблема за създаване на международен език, Заменхоф се отдава на философски теории за обединяването на хората от различни религии. През 1901 г. издава под псевдонима Homo sum (в превод - аз съм човек) книгата “Хилелизмът – разрешаване на еврейския въпрос”. В нея Заменхоф развива тезата за сближаване на евреите с изповядващите други религии. Евреите, според Заменхоф, следва да служат всеотдайно на държавата, в която живеят, а юдеизмът и иврит следва да си останат тяхна лична работа. Хилелизмът е бил лошо приет от еврейската общност. През 1906 г. Заменхоф модифицира своите виждания, развивайки като идея Хомаранизма (в превод Хуманитаризъм) – обединения на всички народи чрез общ език и вяра. Той обаче не намира положителен отклик и по тази своя идея.
През 1913 г. Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова награда.
Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида в Слънчевата система.
Людвик Заменхоф умира на 14 април 1917 г. във Варшава.
В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първата книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 г. във Велико Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 г./БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
