Старите хайдуци и старата мафия бяха сменени с нови хайдуци и нова мафия, демокрация има, но комунистите останаха, казва първият шеф на РЗС и бивш конституционен съдия
<i>Георги Марков е роден в София на 20 март 1950 г. Преди 10 ноември 1989 г. е бил юрисконсулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в СУ. Твърди, че е бил безпартиен. Политическата му кариера започва още в първите дни на демокрацията. Марков е сред основателите на СДС. Избран е за народен представител във Великото НС и в 36-ия парламент. През 1994 г. президентът Желю Желев го назначава за конституционен съдия. През декември 2005 г. Марков е сред учредителите на РЗС, когато е избран за председател на партията. Година по-късно участва в изборите за президент на България. По време на кампанията столичен ежедневник публикува документи, за които се твърди, че Марков е бил агент на ДС от 1972 г. Той обаче категорично отрича това да е истина. На 21 юни 2007 г. Комисията по досиетата официално обявява, че Георги Марков е сътрудничил на Втори отдел на Държавна сигурност и на Шесто управление в периода 1971-1976 под псевдонимите Николай и Стефан. <br /> </i><br /> <b>- Защо 20 години темата за досиетата не слиза от дневния ред на държавата? Постоянно извират нови и нови разкрития, селекционирани по някакви странни критерии. Така се появи и Вашето досие<br /> </b>- Много е смешна тази тема. Първо, защото самата комисия излезе с решение, че моето досие е прекратено поради това, че съм напуснал Института за чуждестранни студенти, където работех, за да се издържам 1975-1976 г. Това е било преди 34 г, когато съм бил 25-годишен. Дори да приемем, че нещо съм извършил, което не е така, убиец да бях, щеше да има давност. Второ, много е смешно в България това да се изтъква на преден план, и то без нищо да съм писал собственоръчно. За мен това е един опит да се отклони общественото мнение. Моят случай отдавна е ясен. Самият факт, че държавният глава ме назначи, а след това имаше обжалване от БСП и решение на Конституционния съд, че аз имам морални качества да бъда такъв, е повече от ясно. Според мен на 20-ата година на демокрацията се видя кой какъв е по делата. По голяма картинка от това няма. <br /> <br /> <b>- Какви са отношенията ви сега с президента Желю Желев?<br /> </b>- Много добри. Изключително много го уважавам, защото той е основателят и бащата на СДС. Беше държавният глава, избран с най-голям възможен резултат в България - 2 830 000 избиратели, остана честен и такъв, какъвто беше. Тоест него властта не го промени, той не стана крадец и винаги на 3 март аз му се обаждам за рождения ден. Да не говорим, че той ме назначи за конституционен съдия. Много съм му благодарен за това доверие. <br /> <br /> <b>- Хората не вярват обаче, че тези, които са бъркали в кацата мед, не са си облизали пръстите.<br /> </b>- Аз не станах крадец. Останах си да живея в същото жилище, пътувам с градския транспорт. Имам си самочувствието на човек със собствено аз, на човек, който е дал много на тази демокрация. Всички да бяха направили колкото мен, сега щяхме да сме на друг хал. <br /> <br /> <b>- А каква е държавата след 20 години демокрация?<br /> </b>- Това, което е жалко, е, че 20 години по-късно няма СДС. Даже аз научих, че е имало едно честване на СДС, но всъщност за мен на 20-ата година от основаването му подхожда не юбилей, тъй като СДС на практика го няма, а подхожда една панахида в &quot;Св. Ал. Невски&quot; за Бог да го прости. Защото от милионите, които бяха на Орлов мост, днес СДС се състои от едвам няколко депутата. Рухването на т. нар. дясно в последните години остави България на куц крак, да върви само с една левица и с една етническа партия в центъра. И това е най-голямото недоразумение. 20 години по-късно старите хайдуци и старата мафия бяха сменени с нови хайдуци и нова мафия, многоцветна този път. България за съжаление стана символ на корупция и престъпност. Да, комунизмът си отиде наистина, има граждански свободи, плурализъм, има реална демокрация, хората могат да говорят свободно, да пътуват свободно, но комунистите на практика си останаха, защото по много от върховете на държавата са същите партийни фамилии, които бяха отпреди 10 ноември&hellip; И хората започнаха да търсят личности, които да спасяват нацията. Първо припознаха Симеон като цар, сега очевидно виждат спасителя в лицето на Бойко Борисов. <br /> <br /> <b>- Но за това разбиване голяма роля изиграха и лидерите на СДС през тези години</b>.<br /> - За голямо съжаление, това бяха хора, които станаха известни и направиха пари на гърба на СДС. <br /> <br /> <b>- Вие бяхте първият председател на &quot;Ред, законност, справедливост&quot;. Свързват създаването на партията с тайни служби и бивши служители на ДАНС. Каква е истината?<br /> </b>- Не ми прилича да коментирам несериозни и глупави слухове. Да, аз бях първият председател на РЗС и причината за появата на партията е в създалия се вакуум в политическото пространство след големите конфликти на СДС и разрояването му. Тогава заедно с Яне Янев считахме, че това пространство може да бъде запълнено от нова формация.<br /> <br /> <b>- Но вас защо ви няма в нея?</b><br /> - След президентските избори аз се оттеглих и така беше коректно. Идеята беше като една млада партия да я популяризираме чрез участието ми в дебат и успяхме. Сега РЗС е в Народното събрание. За съжаление след излизането на Марио Тагарински очевидно парламентарната група ще има много големи трудности да съществува повече и това само по себе си е някакъв удар по партията, но лично аз не се учудвам от неговото напускане. През годините Тагарински е прескачал от група в група, от партия в партия, тръгнал е от социалдемократ, днес е в консервативна формация... По-скоро грешката на Яне е, че го е включил в листите. <br /> <br /> <b>- Янев обаче смята, че зад напускането на Тагарински стоят ГЕРБ и ДСБ. Да не забравяме, че той беше министър в кабинета на Костов, сигурно има с какво да го държи?<br /> </b>- Не мога да кажа, тъй като съм юрист и не съм склонен да говоря за неща, които не познавам и в които не съм сигурен юридически. Не познавам отблизо кухнята на политическия живот. Това, което мога да кажа, е, че още, когато видях Тагарински в листата, бях сигурен, че такъв политически номад винаги може да изневери. <br /> <i>Интервю на Румяна Стефанова, БЛИЦ<br /> </i>